Щедрите мозъчни тръстове

Идеалите за свободни пазари се разпространяват из Европа

10 декември 2007

Джон Фънд, Уол Стрийт Джърнъл[1]

Фондация „Херитидж", институтът „Катон", Американският предприемачески институт и други вашингтонски мозъчни тръстове за свободни пазари са добре известни на много американци. Това, което не е напълно ясно все още, е силното разпространение на мозъчните тръстове из целия свят, което все повече предизвиква традиционното разбиране, че правителството е решението на проблемите на обществото.

Миналата седмица Стокхолмската мрежа, която представлява своебразен „чадър" за европейските мозъчни тръстове, организира първата годишна церемония по награждаването на организациите, които са най-ефективни в информирането на политиците и публичността относно основните политики като изборът в образованието, преносимостта на пенсиите и децентрализираните подходи за предоставяне на медицинска помощ. Уол Стрийт Джърнъл е един от спонсорите в съответствие с приобщеността му към философията за „свободни пазари и свободни хора".

През 1997 г. в Стокхолмската мрежа членуват едва пет организации, а сега те са повече от 130 от държави по целия свят – от Исландия до Армения. В България Институтът за пазарна икономика играе основна роля при приемането на 10% плосък данък върху доходите от януари. „Гледайте България", казва Стийв Масти, специалист по икономическо развитие в Лондон. „Интелектуалните усилия там вече намират приложение в реалността".

На приема на Стокхолмската мрежа се коментира, че няколко европейски държави, които са се откъснали от Съветския блок преди по-малко от две десетилетия, сега осъществяват реформи, които се смятат за прекалено радикални в западна Европа. В Словакия въвеждането на здравна система, базирана на печалбата, води до създаването на две частни здравноосигурителни компании, които намаляват държавния дял в здравната помощ от 80 до 65% само за две години.

Някои от присъстващите президенти на мозъчни тръстове, обаче, търпят повече от критика за работата си. Проф. Атила Яла, президент на Асоциация за либерално мислене в Турция, в речта си миналата година посочи, че еднопартийното държавно управление, наложено от Кемал Ататюрк през 20-те години на миналия век „се появява отново повече от прогресивно". Той споменава, че е трудно да обясниш на туристите в Турция, защо на почти всички публични места из страната могат да се видят статуи и изображения на Ататюрк.

Г-н Яла е яростно атакуван от медиите и е подложен под съдебна отговорност за своите изказвания. След година престой в Англия, той планира да се завърне в Турция и да продължи битката си за наистина либерално общество, което трети път на развитие, различен от исляма и управлението на Ататюрк. Сега той кореспондира с над 500 турски академици и интелектуалци.

Това, че Стокхолмската мрежа обхваща европейските държави, не означава, че мозъчните тръстове в развиващите се страни са игнорирани. Тази седмица институтът Катон активира поредица международни Интернет страници за изграждане на подкрепа на идеите за свободата и поддържане на местните мозъчни тръстове. Интернет страниците на френски, португалски, китайски, кюрдски, ирански и африкански езици ще се присъединят към вече съществуващите страници на руски, испански и арабски.

Проектът е работа на Том Палмър, който преди 20 години като последовател на учението за свободната воля, внася тайно фотокопирни машини в Съветския блок, така че дисидентите да могат да осъществяват издателска дейност. „В много държави има нужда от лични усилия, които да не са свързани с правителството", казва той. „Ясно е, че усилията на правителствата не могат да допринесат много за издигане на идеите за свободата към сегашния момент".

Джон Блъндел, президент на британския Институт по икономически въпроси, набляга на подкрепата на свободата в развиващите се страни и сред имигрантите от тези страни. На годишната конференция на института през октомври, на която се събират изявените последователи на идеите за свободен пазар, белите хора са малцинство сред 100-те присъстващи. Децата на индийски и китайски имигранти печелят почти половината награди и похвали на годишния конкурс за есе, който организира институтът.

Първоизточникът на идеите за свободен пазар като средство за световен растеж е малка книжка, написана от Ф. А. Хайек, малко известен професор в Лондонското училище по икономика през 1944 г. Когато Втората световна война е към своя край и вече се правят следвоенните планове за увеличаване на социалната държава, „Пътят към робството" на Хайек дава ясен пример, че идеите на колективизма, които набират сила и подкрепа тогава, водят до загуба на свободата във всичките и форми.

Хайек също така посочва, че старите идеи на Адам Смит, Дейвид Хюм и Едмънд Бърк за ограничено правителство и върховенство на закона могат силно да противодействат на социализма. Хайек призовава защитниците на свободата да се доверят на социалистическия модел, който създава мрежа от теоретици и философи, които да спомогнат за превземането на политическата власт. Той призовава за „истински либерален радикализъм" (в европейския смисъл на понятието).

Няколко години след публикуването на „Пътят към робството", млад предприемач на име Антъни Фишър се среща с Хайек и така започва историята на Института по икономически въпроси. Минават 20 години в усилия за по-свободно общество преди съюзникът в тази идея, Маргарет Тачър, да стане министър-председател през 1979 г.

Докато на вечерята организирана от Стокхолмската мрежа преобладаваше празничното настроение, няколко изказали се напомниха, че тесногръди идеи като протекционизма отново набират подкрепа в много държави, а глобалното затопляне става претекст за пропагандирането на драконовски ограничения на икономическия растеж.

Такива идеи има и в Америка. Изглежда всички сега се интересуват най-вече коя партия ще управлява Белия дом и Конгреса след изборите през ноември 2008 г. Независимо кой ще спечели, истинските промени в публично-политическото пространство ще настъпят само, ако тези, които получат политическата власт, са спечелили и битката за провеждането на идеите си. Затова и въпреки милионите долари, които се харчат за изборите през 2008 г., и левите, и десните поддръжници допълнително наливат средства в мозъчните тръстове. Те се подготвят за момента, в който тези идеи ще „слязат от рафта" и ще бъдат изпитани в реалността.

[1] Преводът е на Зорница Манолова, стажант в ИПИ.