Ще успее ли НОИ да пребори “фиктивните”?

Проблемите в системата за подпомагане на хората с увреждания се трупаха с години – къде заради неадекватен контрол, къде заради неефективно законодателство. През последните няколко месеца, обаче, се появиха индикации, че някой, някъде поне се опитва да прави нещо по въпроса.

Финансовият министър Симеон Дянков и министърът на социалната политика Тотю Младенов явно имат сходно виждане за начина да бъдат спрени най-накрая злоупотребите с решенията на медицинската експертиза. До края на месец април се очаква да бъде предложен модел, по който последната да премине към Националния осигурителен институт (НОИ). Основният въпрос обаче остава: ще успеят ли управляващите да идентифицират реалните проблеми в системата за подпомагане и интеграция на хората с увреждания, или реформите ще бъдат направени инертно и формално?

Да приемем, че големият брой на хората с увреждания се дължи на липса на контрол на медицинската експертиза. Какво ни кара да мислим че нещата ще се променят след като тази експертиза се прехвърли под контрола на НОИ? НОИ и сега има свои представители в ТЕЛК и въпреки това делът на успешно атакуваните и доказано невалидни решения на лекарските комисии е пренебрежително нисък (едва 1% от издадените през последните 5 години). Това води до заключението, че НОИ поне на този етап не разполага с капацитета или законовите лостове успешно да противодейства на злоупотребите.

От друга страна съществува риск допълнителният контрол и повишаването на санкциите, на които подлежат експертите от комисиите, да окаже влияние върху начина им на работа и да доведе до изкуствено занижаване на процентите на инвалидност на желаещите да се сдобият с ТЕЛК. Решенията на комисиите, обаче, се базират на документи, което прави търсенето на персонална административна отговорност на членовете на комисиите изключително трудно, при наличието на други хора по веригата, от които зависи съдържанието на тези документи.

Ще помогнат ли тези стъпки да бъдат идентифицирани т.нар. “фиктивни инвалиди”?

Вероятно заплахата от по-сериозен контрол от страна на НОИ ще охлади ентусиазма на много желаещи формално да се сдобият с ТЕЛК. Въпреки това изваждането от системата на хора, които нямат място в нея, няма да мине без постепенното преосвидетелстване на всички лица, които вече разполагат с такива решения. Този процес ще е труден и бавен. Както и да го погледнем, системата на медицинската експертиза не разполага с капацитета да преосвидетелства 800 000 души в рамките на година или две. Хилядите жалби и дела, които могат да бъдат заведени от лица, които считат че са ощетени в процеса, са също толкова сериозен проблем.

Каквито и да са структурните промени в системата, ако искаме да спрем злоупотребите, трябва да идентифицираме и премахнем стимулите за влизане в нея, които нямат отношение към  компенсирането на загубена работоспособност. Далеч не всички заболявания, които носят коефициент на инвалидност, правят човек нетрудоспособен. Далеч не всеки човек с увреждания има нужда от безплатни винетки. Докато решенията на ТЕЛК се разглеждат като утъпкана пътечка към цял куп предопределени привилегии, тези, които действително имат нужда от тях, ще продължават да се блъскат с “фиктивните инвалиди”.

Иначе, поне в рамките на системата, воля за промяна явно има. Сдружението на лекарите от медицинската експертиза вече изрази подкрепата си за въвеждането и прилагането на социална оценка при определянето на специфичните нужди на хората с увреждания и призова за ясно разграничаване между инвалидните пенсии за хората в трудоспособна възраст и социалните добавки за тези извън нея. Към това бихме прибавили и въвеждането на доходен критерий за получаването на инвалидна пенсия, който също може да разколебае тръгналите на лов за привилегии. Често описван като дискриминационен, този похват ще помогне държавните средства да се насочат към тези, които имат най-сериозна нужда от тях. В крайна сметка средствата, които държавата отпуска (или не получава) за всяка една от тези привилегии, идват от джоба на данъкоплатеца и трябва да бъдат обект на внимателен контрол.

Реформите в сферата трябва да са постепенни, но решителни. Шоковият подход към реформирането на система, която обхваща дейността на такъв брой административни тела и е обект на толкова подробна регулация, крие сериозни рискове за появата на неефективно или недомислено законодателство. Освен да направят внимателна оценка на евентуалните последствия от всяка една промяна на нормативната уредба, управляващите трябва да успеят да убедят самите хора с увреждания, че реформата е в техен интерес. Волята за структурни промени е едно добро начало. Сега чакаме конкретните предложения.


Свързани публикации.