Ще се преборим ли с адвокатите този път?

С обсъждането на проектозакона за ДДС дойде времето да се решава кои "привилегировани групи" ще се разделят със сегашното си положение и кои ще успеят да се преборят и този път.

В проекта се предвижда от обхвата на освободените доставки с ДДС да отпаднат правните услуги. Реакциите на юристите са толкова очаквани, че никой не е изненадан. Имаше изявления от типа "ще съдим държавата пред международни институции заради нарушено право на защита" (добър подход от юристи) и „готови сме да вдигнем стачка" (необяснимо действие от хора, които би трябвало да разчитат на словото и представяне на убедителни аргументи в своя защита).

 

Как е в Европа

В таблицата по-долу е представено настоящото третиране на правните услуги по отношение на ДДС в Европейския съюз. От всички 25 страни само в две правните услуги са освободени от облагане с ДДС, а в други три има по-ниска ставка за изрично посочени правни услуги.

Страна

Стандартна ставка на ДДС

Ставка на ДДС за облагане на правните услуги

Австрия

20

20

Белгия

21

Освободени

Дания

25

25

Германия

16

16

Гърция

19

Освободени

Испания

16

16

Франция

19.6

19.6 и 5.5 (за правна помощ)

Ирландия

21

21

Италия

20

20

Люксембург

15

12

Холандия

19

19

Португалия

21

21 и 5 (за правна помощ; служебна защита; услуги, свързани с трудовия закон)

Финландия

22

22

Швеция

25

25

Великобритания

17.5

17.5

Чехия

19

19

Естония

18

18

Кипър

15

15

Латвия

18

18

Литва

18

18

Унгария

20

20

Малта

18

18

Полша

22

22

Словения

20

20

Словакия

19

19

Забележка: Данните са към 01.02.2006 година

Защо не трябва да има намалена ставка на ДДС за правните услуги?

Наличието на изключения от облагането с ДДС има значителни странични ефекти. Често тяхното съществуване се оправдава с не-фискални мотиви както в случая с правните услуги – достъп до основно човешко право на защита. Твърди се, че по-ниските ставки ще са причина за по-ниски цени, ще осигурят по-лесен достъп до правните услуги на хората с ниски доходи. Въпреки това има доказателства, които поставят под съмнение дали намалените ставки наистина водят до постигане на тези цели от гледна точка на изкривяванията, които пораждат.

Аргументите за въвеждане на стандартната ставка на ДДС за правните услуги са:

  • ú Така ще се постигне справедливост при данъчното третиране между почти всички сектори – преобладаващата част от услугите в България се облага с ДДС;
  • ú В момента адвокатите се облагат единствено с данък върху доходите на физическите лица и плащат месечна вноска в адвокатската колегия, в която членуват;
  • ú Това няма да се отрази драстично на хората с най-ниски доходи, които по сега действащия закон за правната помощ имат право на (1) консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело; (2) подготовка на документи за завеждане на дело; (3) процесуално представителство; (4) представителство при задържане. Облагането с ДДС няма да засегне и адвокатите, които имат годишен оборот по-малко от 50000 лв. За информация ще посочим какви според наблюдение на НСИ са средните годишни парични разходи на домакинство за съдебни и адвокатски услуги през годините.
 

2001

2002

2003

2004

2005

Годишен паричен разход за съдебни и адвокатски услуги (лв.)

17 293

11 803

11 556

15 380

14 922

Брой наблюдавани домакинства

6 000

4 200

3 000

3 000

3 000

Среден разход на домакинство (лв.)

2.88

2.81

3.85

5.13

4.97

Източник: НСИ

  • ú Реформата на търговската регистрация, провеждаща се в момента ще позволи на гражданите и фирмите да намалят значително разходите за адвокатски услуги.

Какво е решението

Интересен е фактът, че в хода на обсъждането на проектозакона за ДДС защитниците на намалени ставки за книгите и правните услуги посочиха аргументи, които от части ще използваме и ние.

 

Намаляване на ставката на ДДС за всички субекти

Настоящата ставка от 20% е напълно възможно и необходимо да бъде намалена. Първата стъпка може да е преминаване към 18% каквито планове имаше, а в последствие да достигне минималната ставка от 15%, определена от ЕС. Обвиненията, че правителството не е успяло да договори преференциални ставки за определени стоки и услуги звучи цинично – каквито и да са причините да не са постигнати подобни договорености (незнание и безхаберие, или разумна икономическа логика), всички трябва да сме благодарни за това.

Намаляването на ставката ще:

  1. намали дела на сивата икономика;
  2. повиши икономическия растеж;
  3. ще намали общата данъчната тежест върху крайните потребители, които са основният аргумент за намалени данъчни ставки.

 

Премахване на всички изключения и намалени ставки (въвеждане на изцяло плосък ДДС)

Различните ставки нарушават принципа на неутралност и водят до загуба на ефективност тъй като изкривяват стимулите за инвестиции в определени отрасли.

Премахването на намалените ставки ще опрости данъчната система, а това от своя страна ще намали и необходимостта от ползване на адвокати, счетоводители и данъчни консултанти, които са толкова повече, колкото по-сложна е данъчната система. С други думи, администрирането на системата ще е по-малко от гледна точка на разходи.

От друга страна, това ще намали значително възможността за укриване на доходи и тези адвокати, които имат големи обороти най-вече от работата си с фирми ще излязат „на светло". Те от своя страна няма да бъдат засегнати от въвеждането на ДДС тъй като в почти всички случаи ще могат да прехвърлят плащането на данъка на клиентите си.

Не трябва да забравяме, че ако се приеме предложението за намалена ставка за правните услуги сега, то след известно време друга професия или сектор ще поиска преференциално третиране, ще вложи много усилия и средства в тази кампания, ще намери някой представител на народа, който да разяснява как не може повече така.

Интересно е да се знае, че ЕС провежда от години политика на постепенно намаляване на прилагането на различни ставки по ДДС като насърчава и се старае в бъдеще да има една стандартна ставка.

И последно, наличието на намалени ставки за правните услуги означава по-ниски цени не само за хората с ниски доходи, но и за потребителите (физически лица и бизнес) с високи доходи. Подобен тип социално поведение от страна на държавата струва допълнителни разходи и пропуски за бюджета, които считаме, че превъзхождат постигнатия социален ефект.


Свързани публикации.