Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ще имаме ли ефективна администрация през 2020 – стратегия на правителството

Автор: Зорница Славова / 21.03.2014
Оцени тази статия:

Преди броени дни на Портала за обществени консултации беше публикувана Стратегия за развитието на държавната администрация 2014-2020 година. Докладът разглежда проблемните области и поставя четири стратегически цели до 2020 година.

Като основни проблеми са представени:

  • Нестабилната нормативна среда – в доклада се посочва, че за последните 15 години законите в страната са се увеличили с 40% до 346. Подзаконовите актове пък наброяват близо 3,000 към момента. Както е отбелязано и в доклада за по-добро регулиране на Световната банка, големият брой на нормативните актове, заедно с честото им изменение, създават значителни пречки пред гражданите и бизнеса. Това допълнително натоварва бизнес средата поради липсата на предвидимост, както и администрацията и съдебната система, които прилагат законодателството. Един от най-ефективните способи за преодоляване на тези трудности е изготвянето на качествени оценки на въздействието на самите нормативни документи и всяко предложение за тяхната промяна. В момента задължението за оценка на въздействието на регулациите е вменено в редица нормативни документи, включващи Закона за нормативните актове, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, Административнопроцесуалния кодекс, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Правилника за организация на дейността на Народното събрание, Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, както и устройствените правилници на съответните администрации. Въпреки това оценки на въздействието почти не се правят, а администрацията продължава да не полага усилия да използва този метод за по-добро и по-прозрачно законотворчество.
  • Липса на контрол върху спазването на нормативните актове – стратегията посочва, че през 2012 г. всеки актосъставител е издал средно едва по 1,3 акта за установяване на административно нарушение на месец, а още по-смущаващ е фактът, че 28-те областни администрации са съставили само 11 акта за цялата година. Като препоръки за по-ефективен контрол на спазването на законите са поставени изработването на обективни критерии, избягване на субективизма, по-адекватни санкции, ефективна борба с корупцията.
  • Огромен брой стратегически документи – в България действат около 550 стратегически документа, а техният брой се е увеличил почти двойно през последните 3-4 години. Трябва да припомним и че България е европейски шампион по писането на стратегически документи. Още по-обезпокоителен е фактът, че те се изготвят без оглед на тяхната ефективност, без отчет по изпълнението им (само по 12 стратегии има отчети) и без финансова оценка на действието им.   
  • Раздута и неефективна администрация – броят на администрациите на централно ниво остава висок, независимо че през последните години се предприемат стъпки за тяхното намаляване. Според доклада това води до дублиране на функции, трудности при изпълнението на политиките и създаване на предпоставки за преразход на публичните ресурси. Причините за подобна раздута администрация са многобройни. Две от най-сериозните от тях са: 1) фактът, че дори и най-малката администрация разполага със служители, заети в  човешките ресурси, счетоводството и финансите, информационните технологии и др., нещо повече – делът на общата администрация във всяка структура не е променян от 15 години, въпреки развитието на съвременните технологии и инвестициите в информационни системи; 2) огромният брой заети в областта на реда и сигурността, които дори са отделени от процесите на реформите в останалата част от държавната администрация.
  • Някои от другите проблемни области са незадоволителната дейност на администрацията във връзка със сигналите, жалбите и предложенията на гражданите, ниското ниво на публичност на администрацията, липсата на стандартизация при въвеждането на е-управлението в различните институции, високите административни разходи за събиране на данъци и осигуровки, ограниченото прилагане на принципа на мълчаливо съгласие, тромавата процедура за възлагане на обществени поръчки.

След отчитане на всички тези проблеми стратегията за развитие на администрацията си поставя четири основни цели до 2020 година:

1) Ефективно управление и върховенство на закона. Стратегията обещава 100% извършване на предварителни и последващи оценки на въздействието, 100% провеждане на консултации със засегнатите от промените в законите, намаляване на регулаторните режими, консолидиране на административните услуги и намаляване на териториалните звена;

2) Партньорско управление с гражданите и бизнеса. До 2020 година административната тежест за гражданите и бизнеса трябва да се намали с минимум 20%, а броят на регулаторните режими - с 10%, като също се постигне и намаление на времето за предоставяне на услуги за гражданите и бизнеса;

3) Открито и отговорно управление;

4) Професионално и експертно управление.

Прави впечатление, че засега целите са прекалено общи, а повечето резултати звучат пожелателно. Дори когато има конкретно описана цел, която трябва да се постигне, дори не се загатва кой, кога и как ще я постигне, нито колко би струвало. Следващата стъпка по изпълнените на стратегията е Министерски съвет да приеме планове за изпълнение, които може би ще отговорят на тези въпроси. Стратегията обещава и ежегодни годишни отчети по нейното изпълнение, както и оценка на резултатите. Намеренията са повече от добри и само можем да се надяваме, че това няма да е поредната безсмислена стратегия, която на всичкото отгоре препоръчва намаляване на стратегиите в България.