Ще има ли нови телевизии на пазара?

Напоследък в общественото пространство се възроди дискусията относно лицензирането на телевизионните оператори. По-конкретно става въпрос за спор между представители на съществуващите програми с национален лиценз, които обхващат и най-голяма аудитория, и няколко по-малки оператора, които логично се опитват да разширят обхвата на лиценза си, който се явява пречка пред по-големия им пазарен дял.

В тази дискусия се включиха представителите и на регулаторните органи, които се занимават с радио и телевизионните дейности, а това са Съветът за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулирането на съобщенията (КРС). Позициите на двата регулатора обаче, изглежда не съвпадат, като всяка от страните представя аргументи в полза на своята теза, които би трябвало да звучат убедително.

В момента на телевизионния пазар са лицензирани 3 оператора на територията на цялата страна, от които единият е държавната телевизия, другите два са частни, а останалите програми се разпространяват по кабел и сателит. Конкурси за наземно разпръскване по региони не са провеждани. Все пак, на свое заседание от 29 юни 2006 г. СЕМ е взел решение за обявяване на всички свободни честоти за наземно радио и телевизионно разпръскване, предоставени от КРС, в това число и за всички свободни телевизионни честоти в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Тук трябва да се обърне внимание, че КРС определя кои са свободните честоти, тоест въпреки желанието на СЕМ подобен конкурс може да е с твърде ограничен обхват или дори изобщо да не се състои.

Мотивите на КРС са свързани с успешната цифровизация, за която според тях е необходимо част от аналоговите честоти да останат свободни. Пълната цифровизация обаче, би трябвало да приключи до 2012 г., което предполага, че оставащото време ще бъде достатъчно за този процес.

Мотивите на КРС подкрепят тезата на сегашните оператори с лицензи за цялата страна, които използват регулатора като основно препятствие пред навлизането на повече конкуренти на пазара. Развитието през последните три години не е толкова благоприятно за тях, при положение че те губят пазарния си дял. Според данните на СЕМ трите национални оператора общо са имали пазарен дял от 72.4%, 71.3% и 68.5% съответно през 2003, 2004 и 2005 г. Това се отнася в по-голяма степен за държавната телевизия, чиято аудитория спада от 25% през 2003 г. на 19% през 2005 г., а при БТВ съответно от 41% през 2003г. аудиторията спада до 37% през 2005 г. Подобно развитие получава своето парично изражение във вид на по-малък дял от рекламните приходи, което логично води до нежелание сред тези оператори на пазара да навлизат нови играчи.

Един от аргументите против даването на повече лицензи е, че така се обслужват “конкретни интереси в конкретна ситуация”. Това е напълно правилно, тъй като наличието на повече оператори или такива с по-широк обхват на лицензите е от интерес на потребителите. Конкуренцията сред програмите трябва да осигури повече предавания от различна тематика, повече филми, музика и шоута. Ситуацията в момента е на изкуствено създаден олигопол, при който на пазара доминират три оператора поради политиката на регулиращите органи да ограничават възможностите на останалите играчи да се развиват.

Тази роля в случая изпълнява Комисията за регулиране на съобщенията, но това би могло да се отнася и за всяка друга подобна комисия, която би трябвало да бъде независим орган. Често обаче, регулаторните органи (в това число и Комисията за защита на конкуренцията) със своите решения всъщност пречат на конкуренцията като създават бариери за навлизане на нови участници на пазарите. От това печелят единствено съществуващите компании, които реализират продължително време монополни печалби за сметка на потребителите, които са принудени да плащат по-високи цени или да потребяват стоки и услуги с по-ниско качество, или и двете едновременно.

Пазарът е достатъчно добър регулатор, който откроява можещите от останалите. Компаниите с добро управление и качествени продукти успяват, докато останалите просто биват изхвърлени, без да е необходима намесата на някакъв “независим” регулатор или друг държавен орган, стига, разбира се, държавата да изпълнява своята функция по защита правото на собственост. Тоест нуждата от държавна намеса в случая трудно може да се обоснове предвид факта, че и цифровизацията е естествен процес, който ще се случи, когато пазарът наложи това. По-високото качество на сигнала и нарасналите възможности за пренос на звук, картина и данни са едно от следствията от по-високата конкуренция, тъй като именно тя подтиква операторите да се стремят да предложат нещо по-добро от останалите, за да бъдат предпочетени. Това обаче, трябва да бъде съпроводено от търсенето на подобни продукти от страна на потребителите. В противен случай може да се повтори ситуацията в европейските страни с лицензите за мобилни услуги от трето поколение, които струваха твърде скъпо на операторите и инвестициите им се възвръщат твърде бавно. Следователно изискванията за цифровизация, налагани от някакъв централен орган, не би трябвало да се приемат за нещо абсолютно, тъй като развитието на пазарите е динамично и съответно трудно прогнозируемо. Така че определянето на цели по отношение на използваните технологии би могло да бъде неуместно.

Що се отнася до конкретния случай – според прес-съобщение на СЕМ от 6 юли 2006 г.(1) – становището на КРС относно въвеждането на цифрово наземно радиоразпръскване на телевизионни сигнали е в противоречие с изискванията на Закона за радиото и телевизията и със Стратегията за развитие на радио и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване, приета от Народното събрание, задължаваща СЕМ и КРС да осъществяват лицензиране на нови телевизионни програми за наземно аналогово радиоразпръскване. Проблемът трябва да бъде решен съвместно от двата регулатора, като целта би трябвало да бъде защита на интересите на зрителите, а не на играчите на пазара, опитващи се да попречат на участието на повече конкуренти.

 

 

–––––––––

(1) Прес-съобщението се намира на страницата на СЕМ на адрес: http://www.cem.bg/r.php?sitemap_id=111&id=1905

 

 

 

   


Свързани публикации.