Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ще има ли нов метод за приватизация?

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Четири проектозакона за изменение и допълнение в Закона за приватизация и следприватизационен контрол обсъдиха на първо четене депутатите от комисията по икономическа политика. Единият е на правителството, а останалите - на депутатите Константин Пенчев, Несрин Узун и Юнал Тасим, и Иван Иванов и група народни представители от ОДС. Дебатът в комисията завърши без гласуване.

Основните предлагани промени, на които бихме искали да обърнем внимание, са следните:

1/ Правителството предлага списъка с предприятия, при чиято приватизация се допуска плащане с непарични платежни средства да бъде общ, а не годишен, с възможност да се допълва. Това означава, че притежателите на компенсаторни инструменти ще имат цялостна яснота относно дружествата, чиито акции могат да закупят срещу своите инструменти, а не да се ограничават в рамките на годишен хоризонт. Подобна предварителна яснота ще окаже влияние върху пазарната цена на компенсаторните инструменти, защото съотношението на общия брой компенсаторни инструменти и общия брой на предлаганите от държавата акции ще бъде предвидимо.

2/ Най-важната поправка, съдържаща се в правителствения проект, е въвеждането на нов метод за приватизация - отдаване за управление с клауза за изкупуване. Допускането на подобна възможност се дискутираше още при приемането на действащия закон за приватизацията и впоследствие - при приемането на стратегията за приватизация на БТК. Необходимостта от подобна схема сега се аргументира с предстоящата приватизация в енергетиката. Както вече многократно сме коментирали, независимо как формално ще се нарича дадена приватизационна процедура, ако липсват ясно и прозрачно дефинирани критерии за оценка на офертите и е налице включване на неценови (различни от цената и условията на плащане) бъдещи ангажименти, то тя практически винаги ще се доближава до т.нар. преговори с потенциален купувач. Предлаганият нов метод на практика се характеризира с още по-голяма неопределеност и предполага още по-голяма степен на дискреция в сравнение с използваните доскоро преговори. Това предложение срещна сериозно противопоставяне от страна на депутатите от икономическата комисия, включително и от нейния председател Валери Димитров;

3/ Според правителствения проектозакон, когато държавно дружество продава свои акции и дялове в други дружества, постъпленията от подобна продажба или част от тях, ще могат да остават собственост на дружеството, при наличие на решение от страна на Агенцията за приватизация. Формално погледнато, има логика в това средствата от продажбата на собственост на дадено дружество, да постъпват в самото дружество. Проблемът е, че ролята на Агенцията за приватизация е да продава държавните предприятия. От тази гледна точка е странно защо й се вменява ролята на разпоредител с държавни средства, давайки й се правото на дискреция по повод движението на приходите от продажбата на собственост на дадено дружество, което още не е в процедура на приватизация.

4/ Нововъведение на правителствения законопроект е и уреждането на възможност при "приватизирани търговски дружества, които към момента на приватизация са ползвали обекти и/или са извършвали дейности, подлежащи на концесиониране, за които все още не са предприети действия за предоставяне на концесия, [да] получават концесия за ползваните обекти и/или за извършваните дейности без търг или конкурс...". Мотивът е, че автоматичното предоставяне на концесията се предприема, "за да не се накърняват неговите (на концесионера, бел.а.) субективни права и не се създават условия за неравнопоставено третиране на тези стопански субекти". Ако оставим настрана факта, че не е ясно за какви точно права на концесионера, който още не е станал такъв, се говори, то този мотив показва една съвсем противоположна на пазарната логика. Последната предполага, че когато един пазарен участник получава нещо чрез привилегия (т.е. прескачайки състезателния принцип), то той поставя всички други участници в неравнопоставено положение.

5/ Проектозаконът, предложен от депутата от НДСВ Константин Пенчев, предвижда изключването от обсега на закона за приватизация на държавните банки (т.е. банка ДСК). Мотивът е, че банковата приватизация следва да се осъществява от БКК, а не от Агенцията за приватизация. БКК обаче е акционерно дружество, което притежава акции в банки и в процеса на приватизация на практика продава тази си собственост, а не собственост на държавата, респ. министерството на финансите. Това е механизмът, по който се извършваше банковата приватизация досега. АП нямаше как да се намесва в този процес, защото в него се продаваше собственост на търговско дружество, било то държавно по статут. При приватизацията на ДСК обаче тази схема няма как да проработи, защото 75 % от капитала на банката е собственост на държавата (чрез Министерски съвет) и 25 % от акциите са притежание на БКК. Предлаганият от нов законов текст на практика ще позволи 75 %-а държавни акции да се прехвърлят на БКК, а не да се продават от АП по общия ред.

6/ Иван Иванов и група народни представители от ОДС предлагат законова забрана за участие в приватизацията на физически лица, които имат наложени административни мерки или влязла сила присъда по реда на Закона за чужденците в Република България. Проблемът е, че този очевидно анти-Чорни и анти-Ершов законов текст няма как да проработи, предвид неограничената възможност тези лица да участват в приватизацията чрез офшорни фирми и поставени лица.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!