Ще има ли нов модел на финансиране във висшето образование?
Образователният министър Сергей Игнатов трябва да е благодарен на своя колега Симеон Дянков за финансовата подкрепа, която получи от него през седмицата. Става дума за 10 млн. лв., които правителството реши да отпусне на държавните ВУЗ-ове за тяхната „оптимизация и модернизация”.
Министерството на образованието вероятно ще е от малкото министерства, които ще имат привилегията да харчат допълнително пари през тази година. На фона на декларираните искания на социалния министър сумата не е голяма, но въпреки това ще напрегне допълнително бюджета.
Планът на правителството предвижда част от 10-те милиона да отидат за модернизация на висшите училища, като парите ще се насочат към тези от тях, които са получили висока оценка за качество и са съобразили в най-голяма степен обучението в тях с потребностите на трудовия пазар. За отсяването на университетите ще помогне въведената рейтингова система, която МОМН администрира. Допълнителното финансиране за ВУЗ-овете „отличници” ще бъде в размер на 5 или 10 на сто от субсидията им. По-големият процент (10%) ще отива за висшите училища, които обучават студенти с най-висока реализация на пазара на труда. Определено е това да са студентите изучаващи математика, технически науки, информатика, аграрни науки, ветеринарна медицина и изкуства. Не е много ясно защо точно тези специалности ще бъдат насърчени и какви данни за пазарна на труда са ползвани като аргументи. В допълнение, пари ще се дават и за оптимизация на структурата на държавните ВУЗ, като максималната сума е до 350 хил. лв. за всяко основно звено, предложено за сливане, вливане или закриване.
За всички е ясно, че настоящата система за финансиране на висшето образование малко се интересува доколко успешно се изпълняват националните образователни цели, нито пък осигурява стимули за подобряване на институционалната ефективност, качеството на образованието или студентските резултати. С други думи, сегашния финансов модел не прави връзка между финансиране и резултати. Успехът или провалът не е част от уравнението, когато средствата се разпределят.
С доста скромните 10 млн. лв. обаче се прави плах опит за промяна, която всъщност казва, че е редно да бъдат възнаградени университетите, които са положили усилия да се променят към по-добро. Какво по-хубаво? По-хубаво ще бъде единствено, ако всички пари за висше образование се дават на този принцип, с което ще се отсеят наистина добрите университетите в гората от висши училища. Нека не се забравя, че през тази година 36-те държавни ВУЗ ще разходят доста по-сериозната сума от 333 млн. лв. Тази силно разслоена система на висшето образование поражда нарастващ бюджетен натиск, което прави реформата в модела на финансиране още по-необходима. Трудно се издържат 36 държавни ВУЗ в период на криза и вероятно ще става все по-трудно в бъдеще, предвид неблагоприятните демографски тенденции и намаляването на бъдещите студенти. Решението е в създаването на система за финансиране, която адекватно да отчита представянето на университетите. С нейна помощ ще бъдат преодолени и трудностите в преструктурирането и закриване на неефективни и остарели учебни заведения.
Пари, давани на конкурентен принцип, е практика, която е рядко срещана у нас. Това се отнася в още по-голяма степен за държавните харчове, вкл. и тези за висшето образование. Традиционно държавните ВУЗ у нас получават бюджетни субсидии без значение какво знание произвеждат, колко ефективно обучават и колко подготвени излизат от тях студентите. В този смисъл, замисълът на парите за модернизация заслужава адмирации. Дава се сигнал, че е възможен и друг модел на разпределение на средствата, при това доста по-разумен и ефективен от настоящия.
