Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ще ги гледаш, защото са европейски!

Автор: Александър Ивелинов* / 29.01.2010
Оцени тази статия:

Преди време Европейската комисия се похвали с доклад, че три четвърти от телевизионното време се заема от европейски филми и предавания.

„Много се радвам на интереса към европейските произведения, проявен от зрителите. Това показва, че европейското разнообразие, насърчавано от аудио-визуалната политика на Европейския съюз, представлява ценност, споделяна от преобладаващата част от европейските граждани", изрази възхищението си Жак Баро, тогавашен заместник- председател на Европейската комисия и комисар по въпросите на информационното общество и медиите.

Разбира се, че зрителите ще гледат европейски филми и предавания - нали е задължително! Това е като да се похвалим преди 1989, че българите гледат само БНТ, защото много им харесва.

Според европейското законодателство 50% от предаванията и филмите, които се излъчват, независимо дали телевизията е частна или държавна, трябва да бъдат произведени в ЕС.

На вчерашното пленарно заседание, тази регулация беше въведена и в България. Наред с някои добри промени, на второ гласуване депутатите приеха и промяната в Закона за радиото и телевизията, задължаваща половината от телевизионното време да бъде запълнено от европейски продукции. Освен това, не стига това ами и 12% от тази квота задължително трябва да бъде предназначена за европейски произведения от независими продуценти. А можеше и да е по-лошо - мнозинството отхвърли предложението половината от тези 50% европейски продукции да бъдат български - така се стимулирало българското филмопроизводство и се защитавала националната идентичност.

Държавната намеса в телевизионния бизнес е много популярна европейска практика. Освен, че поддържат огромни държавни телевизии, законодателството на големите европейски страни изобилства от регулации върху продукцията на частните телевизии, стимулиращи телевизионни предавания на официалния език. Изключително популярен е принципът на подквотата, определяща минималния процент на времето за предавания на национален език от необходимата европейска квота. В Испания, това са 50%, във Франция и Дания - 40%, а в Гърция - 25%.

Хубаво е да се напомни на поддръжниците на тези идеи, че в съвременния свят на глобализация и свободна търговия, провеждането на протекционистична политика е лишено от всякаква логика. Най-общо, политика на стимулиране и даване на приоритет на местното производство носи след себе си сериозни опасности:

  • Ограничава се притокът на чуждестранни инвестиции;
  • Липсата на чуждестранна конкуренция създава възможност за развиване на монополи на местно ниво;
  • Ограничава се свободата на избор на потребителите;
  • Ограничаването на чуждестранната конкуренция не стимулира участниците на местния пазар да оптимизират разходите си и да повишават качеството си.

Протекционизмът, било то национален или европейски, потиска свободния пазар и принципа за конкуренция, а медийният сектор не прави изключение.

Ако европейските телевизионни продукции са по-качествени от другите и зрителят така категорично ги предпочита, тогава защо е нужно това законово регулиране?! По мнения на експерти, до сега частните телевизии в България са покривали до 20% от тази норма, а единствената телевизия, която е предоставяла необходимия минимум европейска и национална продукция е БНТ, чиято телевизионна програма се определя от всичко друго, но не и от зрителския интерес. С подобна регулация, американските филми, които са традиционно най-предпочитани от зрителите, ще трябва да бъдат заменяни с европейски, защото някой е решил, че са по-стойностни. Ще се наложи по-възрастните зрители да ограничат гледането на предпочитаните от тях турски и латионоамерикански сериали за сметка на гръцки, френски и италиански - не, че ще им харесват повече, но нали са европейски...

С приетите изменения на закона българският телевизионен бизнес ще бъде толкова силно регулиран от правителството, колкото не е бил през краткото си съществуване. При съставянето на програмата си, частните телевизии ще трябва да се съобразяват с това колко европейски продукти излъчват, колко български, колко чуждестранни, колко на независими и колко на зависими продуценти. Това силно ще ограничи правото им на избор на собствена медийна политика. Последиците са повече от ясни:

  • отлив на чуждестранни инвестиции, особено на такива от страни извън ЕС, които винаги са проявявали интерес към медийния пазар в Източна Европа
  • и по-ниско качество на предлаганата продукция, поради намалялата конкуренция и въведените ограничения.

Не се вижда пътят, по който тези промени ще допринесат за подобряване нивото на телевизионния бизнес, ако изобщо целят това. Високо ниво се постига с осигуряване на нормална конкурентна бизнес среда, привлекателна за чуждестранни инвеститори, а не с въвеждане на квоти. А мотивът, че във Франция и Гърция е така, сам по себе си е недостатъчен. Дори напротив - аргумент да се замислим дали това не е изначално сбъркана практика.

 

 

* Стажант в ИПИ