Щастието на народа*


За да бъде народът щастлив, индивидите, от които е съставен, трябва да са предвидливи, благоразумни и да се доверяват едни на други, а това е възможно, когато живеят в сигурност.

Но всичко това се придобива чрез опит. Хората стават предвидливи, едва след като са пострадали от непредвидливостта си; стават благоразумни, ако безразсъдството им е било наказвано, и т.н.

Оттук следва, че в началото свободата винаги върви ръка за ръка с несгоди, защото хората се възползват неразумно от нея.

И тогава някои се обявяват против свободата. Те казват: “Нека държавата бъде предвидлива и благоразумна за благото на всички”. Но аз задавам следните въпроси:

1/ Възможно ли е да бъде така? Може ли неопитна нация да има опитна държава?

2/ Дали опитът няма да бъде унищожен още в зародиш?

Ако властта налага поведението на индивидите, как ще може отделният човек да се поучи от последиците на действията си? Вечно ли ще живее под опека?

Излиза, че след като държавата урежда всичко, тя ще носи и отговорността за всичко.

Така се създава огнище на революции, и то революции без изход, защото в тях ще участва народ, на който е отнет опитът, следователно и напредъкът. (Авторът е изписал тези мисли в свои ръкописи).

 

–––––––––––

*Заглавието е наше, текстът е бел. автора 3, към „Законът” (Фредерик Бастиа. Законът. София, МаК, 2005).

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.