Широко конвертируеми обещания в промишлеността, туризма и търговията

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

1/ Амбиция. В частта на програмата, която засяга индустрията, търговията и туризма, прави впечатление, че се предвижда намеса на държавата в области, които според основните принципи на пазарната логика би трябвало да бъдат приоритет на отделните пазарни субекти. Тоест задача на държавата не е подобряване качеството на туристическите услуги или определянето на стоките, които следва да се изнасят или внасят от определени страни, какъвто е случаят със задачите, които си поставя правителството за Латинска Америка, Близкия Изток, Южна и Югоизточна Азия и Африка („Разширяване на възможностите за износ за страните от Латинска Америка на традиционни и структурно важни за нашата икономика производства, както и за внос на стратегически суровини и материали“). В тази връзка, описаната задача на правителството за „създаване на стимули за разнообразието на туристическия продукт с цел преминаването му в по-висока категория“ буди недоумение. Държавата не трябва да определя кои продукти са достатъчно добри за бизнеса и как следва да се променя продуктовата структура. Ако стремежът на правителството е изграждането на пазарна икономика, разнообразието и качеството на продуктите се регулира от търсенето и предлагането. По-скоро държавата следва да съсредоточи вниманието си върху търсене на възможности за подобряване на бизнес средата, а развитието на формите и методите за бизнес е задача на отделните пазарни участници. Наивно е да се мисли, че държавата може адекватно да прецени в кои сектори качеството на продукта или услугата не е достатъчно добро, като изземе функцията на пазара, и примерно реши да промени това положение с приемането на регламент или дори написването на стратегия.

2/ Смесици. Прави впечатление, че и в трите области – индустрия, туризъм и търговия, в програмата са формулирани чудесни приоритети „създаване на благоприятен бизнес климат, национална индустриална политика, макроикономическа стабилност и повишаване на доходите“, само че следващите задачи и цели имат пожелателен или противоположен характер. Тоест, как да се постигне нарастване на доходите и благоприятен бизнес климат? Ами чрез „пазарна експанзия, ограничаване до „разумния“ минимум на разрешителните, регистрационните и съгласувателните режими, балансирано развитие на дребния, средния и едрия бизнес, генериране на широко конвертируеми експортни ресурси“ и др. От това може да бъде направен изводът, че правителството все още няма ясна представа за конкретни мерки и действия за подобряване на условията за бизнес в страната, а вместо това се правят обещания с абстрактен характер, а в някои случаи и с неясен икономически смисъл (широко конвертируеми експортни ресурси).

3/ Преразпределение на привилегиите. В редица случаи в програмата се казва, че за подпомагане растежа на икономиката специално внимание трябва да се обърне на определени сектори, които в различните случаи се описват като „приоритетни, конкурентни, стратегически, водещи, с висока добавена стойност и др.“ Пример за това е задачата да се „стимулира износът в отраслите със стратегическо национално значение и по-висок конкурентен потенциал“. На първо място възниква въпросът въз основа на какви критерии ще се оценява кои сектори са стратегически и кои не или доколко са стратегически. Самото определение предполага разлика между стратегически сектор и стратегически сектор с национално значение, като се казва, че само вторият вид ще бъде стимулиран. Пример за такъв сектор с национално значение, според поставените от правителството задачи, е туристическият, който се определя като „приоритетен“. Най-вероятно използването на епитети като приоритетен, водещ и други за туризма представлява своеобразна компенсация за въвеждането на ДДС в отрасъла и обещание за бъдеща ангажираност и помощ на правителството. Името на тази „компенсация“ е лицемерие. Въвеждането на данъка върху пакетите в чужбина по време на стрес на туристическия пазар може само да засили този стрес по направлението „България“. Не е ясно дали става дума за некомпетентност или умишлено увреждане на относителните (и временни) предимства на българския туризъм (www.competitiveness.bg).

Държавата следва да създава условия за бизнеса като цяло, а не за отделни отрасли. В крайна сметка в най-голяма степен се възползват от благоприятната бизнес среда секторите, които са най-конкурентни. Важното в случая е, че този процес се регулира от пазара и държавата не следва да определя кои сектори са конкурентни и да създава специални преференции за тях.

Един такъв отрасъл от последните години е текстилът. Износът тук расте най-бързо от 1999 г. насам, но текстилът не е приоритет. Защо? Никога няма да има приемлив отговор на този въпрос. Но ще се появят други отрасли и лобита, които ще настояват за „приоритетност“. Такива попълзновения ще бъдат от полза за администрацията – тя е онази, която ще разпределя привилегиите.

4/ Като основна цел на правителството се посочва „увеличаване относителния дял на туризма в БВП“или „максимален ръст на износа в абсолютна стойност и като дял в БВП“. Когато се говори за нарастване на дела на нещо, например износ, то винаги е за сметка на друга част от цялото (БВП) – инвестиции, потребление. Тоест може ли основна задача на правителството да бъде нарастване на износа и намаляване на инвестициите или потреблението? Най-вероятно желанието на авторите на програмата в случая е било да се постигне увеличаване на приходите от износ и туризъм, но предвидените действия за това или не са присъщи за държавата или имат твърде общ характер, което им придава пожелателен смисъл.

5/ Като друга основна цел е заложено „стимулиране на износа на стоки с по-висока добавена стойност“. В тази връзка е интересно на каква основа ще се определя кои продукти са с по-висока или с по-ниска добавена стойност. Може би е по-логично да се използва друго понятие, което е значително по-приложимо за класификация на стоките – степента на преработка. Но при всички положения не трябва да се цели подпомагане на отделни сектори, а на бизнеса като цяло. Държавата не следва да отнема функциите на пазара, като основен регулатор, именно пазарът е този, който определя кой сектор е конкурентен и кой не е.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.