Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Шифърът на новата ОСП

Автор: Николай Вълканов / 04.07.2014
Оцени тази статия:

Първи август наближава, а с това и крайният срок, в който България трябва да заяви пред Европейската комисия кои схеми от новата Обща селскостопанска политика (ОСП) ще бъдат прилагани в страната и по какъв начин. За първи път това лято се прави опит във вземането на решенията да бъдат привлечени като активни участници браншовите организации от сектора. И докато работната група, съставена от всички засегнати страни, заседава почти всяка седмица, обсъждайки детайлите по отделните схеми, не става ясно дали са взети основните политически решения какво ще се прилага. От ключово значение са следващите три седмици, в които ОСП трябва да добие своя български облик.

На този етап изглежда сигурно, че поне през следващата година ще се прилага преразпределително плащане за първите 30 хектара на всяко стопанство. По предварителни разчети на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) средствата по тази схема се равняват на 6,78% от тавана за директните плащания за 2015 г., което означава, че страната ни не е длъжна да въвежда таван на субсидиите. Въпреки това въпросът за тавана е политически и по него ръководството на МЗХ засега упорито мълчи.

Другата точка, по която има консенсус, е, че фермери в райони с природни ограничения ще се финансират от Програма за развитие на селските райони, а предвидената за това схема по Първи стълб (директните плащания) няма да се прилага.

Като най-проблемни от гледна точка на прилагането се очертават т.нар. „зелени” плащания – както за земеделските производители, така и за контролиращия орган. Все още се обсъждат културите (азотфиксиращи и др.), които могат да се сеят в площите с екологична насоченост (ЕНП), периодът за изчисляване на дяловете на отделните култури за нуждите на диверсификацията, кои от възможните ЕНП ще бъдат прилагани на територията на страната и други технически проблеми. Тук е концентриран един от основните рискове от загуба на средства от фермерите, тъй като подробностите ще бъдат изчистени в последния момент, материята е сложна и поне на първо време ще изисква много усилия за изчисления, разпределяне на площите с различни култури и под угар, за анализ на еквивалентни практики от гледна точка изискването да няма двойно финансиране (от Първи и Втори стълб). Засега не се повдига въпроса за капацитета на ДФЗ, който едва ли ще може да осъществява ефективен и достатъчно експертен контрол върху спазването на изискванията за зелени плащания. Би могла да се обмисли идеята за аутсорсване на тази функция на външни изпълнители.

Друг момент, който на пръв поглед изглежда не толкова съществен, но би могъл да има сериозни последствия, е плащането за дребни стопани. То бе лансирано от ДПС преди малко повече от два месеца (виж тук) и по всичко личи, че движението ще разчита на този инструмент за заздравяване на позициите си в по-изостаналите селски райони на страната. Основните рискове са свързани с понижаването на минималните прагове за подпомагане на стопанство от 1 на 0,5 хектара, тъй като от 2015 г. България трябва да прилага единен минимален праг, независимо от културата (в момента 0,5 ха е за трайни насаждения и лозя и един - за полски култури). Другият проблем е свързан със ставката. Ако бъде въведена плоска (равна) ставка от 1250 евро на стопанство, рисковете от извеждане на земя от активно ползване, злоупотреби, изостряне на отношенията между собственици и ползватели на земеделски земи, застъпвания при очертаването на площите за подпомагане и заливане на администрацията с голям брой нови заявления, нарастват значително. Представете си, че имате 15 декара нива, която в момента се обработва от селската кооперация и за която в момента получавате 450 лева рента. Разваляте договора, изваждате я от кооперацията, разделяте я на три равни части между ваши близки, дисковате парцела и си го очертавате през следващата година, срещу което можете да получите 7334 лева субсидия.

Другият вариант е да се разберете с местния арендатор, че проформа късате договора за наем, той продължава да обработва земята ви и да прибира реколта от нея, но вие си я очертавате и получавате вече значително по-голямата субсидия (а фермера не плаща рента).

Последното, до което ще доведе схемата за дребните производители в българските условия, е подпомагането на дребните производители и облекчаването на администрацията, обработваща заявленията за субсидии.

Тепърва предстои да се обсъжда обвързаната подкрепа, за която ще се отделят 15% от директните плащания през следващите седем години. За момента не е ясно кои производства ще бъдат подкрепяни и по какъв начин.

И докато времето напредва неумолимо, изглежда все по-сигурно, че новата ОСП ще доведе със себе си повече бюрокрация, административен контрол, хаос и възможности за злоупотреби (като всяка една сложна система). Поне в първите една-две години, докато нещата се поизчистят и начинът на прилагане на някои схеми не се наложи да бъде преразгледан.

Основната поука от моделирането на новата ОСП е, че за следващия програмен период (от 2020 г. нататък) ще трябва да започнем да се подготвяме още от 2017 г. С повече безпристрастност, анализи и стремеж към улесняване на бизнеса и ограничаване на директното субсидиране. С повече диалог и съвместна работа между бизнеса и администрацията и по-малко дърпане на чергата към един или друг и стремеж към дребни политически дивиденти.