Шест години валутен борд

Word Format (Word Format)

На първи юли 1997 година в България беше въведен валутен борд. Няма да е пресилено ако кажем, че това е една от най-бързите, най-радикалните и най-положителните реформи, проведени в България и вероятно поради тази причина се ползва с такава обществена подкрепа.

Най-видимият, непосредствен и пряк ефект от действието на валутния борд е огромното намаление на инфлацията. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%. С други думи заради валутния борд скоростта на покачване на цените е намаляла повече от 35 пъти. Бавното нарастване на цените намалява т.нар. инфлационен данък (намаляването на покупателната способност на парите) който е средно 55% в годините преди въвеждането на борда и спада до малко над 5% след 1997 година. Ниската и по-лесно предвидима инфлация правят възможно по-дългосрочно планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява позитивно на икономическото развитие.

Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4,6% годишно, поради което между 1989 и 1997 година икономиката отбелязва икономически спад от 32% (най-голям икономически спад е отбелязан през 1990 и 1996 година – съответно 9,1 и 9,4%). След въвеждането на борда ръстът е положителен, средно над 4% годишно (най-високият ръст е през 2000 година, тогава той достига 5,4%).

В периода до 1997 година инвестициите (измерени чрез брутното капиталообразуване в основен капитал) са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 20% годишно. Това е отражение на факта, че печатането на пари, което се практикуваше преди 1997 година, не само не осигурява повече средства за инвестиции, а напротив, то намалява реалните инвестиции и спестявания.

Друго нещо, което показва огромната разлика между периодите преди и след въвеждането на валутния борд, е нивото на бюджетния дефицит. До 1997 година дефицитът средно е 6,3% от БВП годишно – една стряскаща с големината си цифра. След въвеждането на валутния борд бюджетът е много близо до балансиран – в някои години има малки излишъци, а в други има малки дефицити.

В резултат на икономическия спад и емитирането на нов дълг, за периода до въвеждането на валутния борд отношението на държавният дълг към брутния вътрешен продукт е средно 168% (максимумът е през 1996 година, когато този показател надхвърля 300%). След 1997 година този показател постепенно спада, достигайки стойности под 50% в средата на 2003 година.

Един от важните индикатори за доверието в икономиката е нивото на чужди инвестиции, които влизат в страната ежегодно. Разликата между периода преди и след приемането на валутния борд е над десет пъти – от 1990 до 1996 година чуждестранните инвестиции са средно 63 милиона долара годишно, а от 1997 до 2002 година те средно са вече 692 милиона долара годишно. Като процент от брутния вътрешен продукт те нарастват от 0,8 до 5,6.

Разбира се, ще бъде пресилено да се твърди, че по-бързото икономическо развитие се дължи изцяло на действието на валутния борд, не бива да забравяме и други важни реформи, извършени в периода след 1997 година (либерализиране на вътрешната и външната търговия, приватизация, намаляване на данъците и т.н.). Със сигурност обаче е ясно, че без стабилност на паричната единица икономическата дейност е силно затруднена. В този смисъл въвеждането на валутния борд е радикална реформа, която осигури едно от необходимите условия за икономическо развитие. Ако и другите реформи се извършваха толкова радикално, България вече щеше да е настигнала в развитието си страните от Централна Европа.

Свързвайки анализа с текущите проблеми на политиците да изберат навреме управител и подуправител на БНБ, не бива да се пропусне да се спомене, че благодарение на валутния борд и липсата на парична политика това забавяне в избора няма да се отрази негативно на икономиката. Ако БНБ провеждаше парична политика, резултатите от която зависят в голяма степен от доверието в управителя на централната банка, в следващите месеци и дори години българската икономика вероятно щеше да преживее период на икономическа и монетарна нестабилност. Ето как наличието на валутен борд служи за заобикаляне дори и на политически проблеми, които в друга ситуация биха предизвикали криза.

След всичко изложено е съвсем естествено да се направи изводът, че валутният борд трябва да продължи да действа до приемането на еврото като платежно средство в България (независимо кога ще стане това).

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.