Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Североизточна България през погледа на ИПИ

Автор: Николай Вълканов / 27.07.2012
Оцени тази статия:

Екип от двама икономисти на ИПИ обиколи областните центрове в Североизточна България и Бургас (общо девет на брой), за да се срещне с местни представители на бизнеса, медиите и неправителствените организации през седмицата 16-20 юли. Непосредствените впечатления за бизнес климата, администрацията, образованието и демографската картина можем да обобщим по следния начин:

  • Условно се обособяват две групи области – такива, които се развиват относително добре, или са успели да се закрепят по време на кризата (седем), и такива, в които негативните тенденциите изглеждат необратими в обозримо бъдеще (две).
  • Практически навсякъде (освен в малки селски общини, където просто отсъства подобен капацитет) местните администрации са доста активни в печеленето и управлението на проекти с европейско финансиране. На много места, обаче, се натъкваме на критики по изпълнението на проектите. Търси се финансиране основно в сферите на инфраструктурата и градоустройството.
  • Общото впечатление от администрацията (с много малко изключения) е, че не помага на бизнеса. Корупцията се е утвърдила като правило, както и търсенето на познанства за уреждането на бюрократични спънки. На някои места е-услугите и услугата „на едно гише“ са се провалили, защото самата администрация търси досег с бизнеса, за да упражнява корупционен натиск (най-вече се наблюдава при строителните разрешителни).
  • Бизнесът е бил активен по САПАРД, ОП „Човешки ресурси“ и „Конкурентоспособност“. Докато по САПАРД е имало както нарушения от страна на частния сектор, така и добри примери, общото мнение е, че по ОП „Човешки ресурси“ и „Конкурентоспособност“ вече напълно се е изпарило желанието за кандидатстване заради многобройни бюрократични недомислици и неоправдани финансови санкции.
  • Компаниите, ориентирани към износ като цяло се справят много по-добре в кризата, спрямо тези, работещи основно за вътрешния пазар. Дребният бизнес е най-силно пострадал от кризата, както и от нарастващия брой административни изисквания.
  • Въпреки немалкото примери за добре работещи предприятия с разрастващи се пазари, голяма част от компаниите нямат дългосрочна визия и са готови за излизане от бизнеса във всеки един момент.
  • Повсеместни са оплакванията от неадекватната подготовка на излизащите на пазара на труда млади хора. Като основни причини за това се изброяват: липса на връзка между образованието и нуждите на бизнеса, остарели учебни програми, липса на материална база. На места се забелязват наченки на контакти между бизнес и образование. Има големи компании, отворени за стажанти, но това е по-скоро изолирана практика.   
  • Трайно безработните се оказват неспособни и немотивирани да се включат на пазара на труда въпреки многобройните програми на социалното министерство. Практиката е да се записват на курсове за образование и квалификация единствено с цел да вземат дневни. 
  • Туризмът има добър потенциал почти навсякъде. Впечатление прави, че области с добре известни исторически забележителности не полагат никакви усилия за развитието на сектора и се представят значително под потенциала си, докато такива без популярни дестинации са много по-активни и дърпат напред. Като цяло липсва визия за развитието на интегриран туристически продукт – работи се „на парче“ като се усвояват европейски средства. Практически навсякъде, където има колежи по туризъм, подготовката се оценява като добра, правят се съвместни програми и стажове с други държави и кадрите масово си намират работа в чужбина.
  • В повечето области демографската перспектива е негативна. Навсякъде се наблюдава миграция от областните центрове към по-големи градове и чужбина, и от селата към областните центрове. Емиграцията в чужбина е масова.

Общото впечатление е смесено – добри примери съществуват, но те са по-скоро изключения от общото правило. Основните проблеми са свързани с непредсказуемост на средата – администрация, регулации, изисквания; тромава и корумпирана бюрократична машина, както и безполезно образование.