Сестрите на 60 години

Световната банка и Международния валутен фонд не са в добро здраве,отбелязва The Economist (24 юли 2004г.). Кенет Рогоф, бивш главен икономистна Фонда, предлага курс на лечение.

Когато двете сестри от Бретън Уудс достигнаха 60-те, непоколебимата любовкъм МВФ и дори свободната обич към Световната банка, останаха несподелени.В наше време близнаците са под постоянна атака от дясно, от ляво, от центъраи понякога помежду си. Те все още имат да изиграят полезна роля и оставатнесъмнен плюс за света, но може и би трябвало да бъдат усъвършенствани.

Илюстрация: МВФ и Световната банка

Започвайки със Световната банка, която всъщност е комплексен хибрид от:помощна агенция, дългогодишна кредитна банка за развитие, център за техническоподпомагане. Известно е, че Банката беше зачената основно да подпомогнеЕвропа да се възстанови след Втората световна война и оттук и името на нейнияосновен „прозорец” Международна банка за реконструкция и развитие (МБРР).През периода 1968-1981 г. Банката наводни развиващият се свят с мащабниинфраструктурни проекти, чрез които създаде малко приятели сред зеленитеили младите анти- глобалисти. Много развиващи се страни обаче, започнахада натрупат бързо растящи дългове към Банката, докато икономиките им серазвиваха по-бавно или се свиваха. Учудващо е, че Банката стана непопулярнасред доста развиващи се страни.

Днес нещата са много по-благоприятни от гледна точка на връзките с обществеността,отчасти благодарение на огромният департамент на Банката (повече от 300човека), който се занимава с това. Кредитните и приоритети се променихапрез последните 20 години, като сега те включват предоставяне на подкрепаза здравеопазването, държавното управление, женските съюзи и образованието,като продължава да отпуска и традиционните кредити за инфраструктурни проекти.Под рубриката „собственост на държавите” Банката се опитва да изглади политикатана кредитиране и по този начин клиентите имат по-голяма дума в дизайна и.

До тук всичко казано беше положително, лошата новина е, че Банката всеоще страда от два фундаментални, структурни недостатъка. Това я възпирада реализира своя пълен потенциал. Първият и далеч по-важният проблем е,че тя трябва да поправи своята болна финансова структура. По своята същностБанката е „хедж-фонд, със сърце”. Главният клон на Банката за средно-развититестрани – МБРР – има незначителен внесен капитал. МБРР финансира повечетоот своите кредитни дейности, чийто размер е повече от $ 100 милиарда, чреззаемане. Използвайки своя рейтинг ААА, тя взема на заем от международнитекапиталови пазари, а след това кредитира развиващите се страни и нововъзникващитепазари с надбавка между ? и ?% – по принцип много под лихвения процент,при който биха могли да заемат самостоятелно. Банката използва разликата,за да покрие оперативни си разходи от $1.5 млрд., включително разходитеза над 10-те си хиляди служители.

Ако кредиторите и кредитополучателите са удовлетворени от тези условия,сделките изглеждат взаимно изгодни. Нека обаче, погледнем нещата малко по-задълбочено.Да започнем с нискокачествения портфейл от ценни книжа на развиващите сестрани. Той е носител на риск. Фактът, че Банката все още не се е сблъскалас масови фалити, отчасти се дължи на късмет. Разбира се, повечето хора вярват,че групата Г7 от богати страни и техните приятели, биха измъкнали Банкатапри критични моменти и по тази причина тя запазва рейтинга си въпреки някоине съвсем успешни инвестиции.

Една банка трябва да кредитира
Съществува потенциално много по-сериозен проблем. Банката трябва да кредитирапостоянно. Това понякога води до привличане на страни, които вече са взелитвърде много заеми. Като например: Латинска Америка през 90-те години, когатосе отпускаха всевъзможни кредити и правителствата не успяха да подобрятбюджетните си позиции.

Когато англичанинът Джон Мейнард Кейнс и американецът Хари Декстър Уайтпървоначално са проектирали Банката са мислели, че официалният кредитенпрозорец ще бъде отворен за т.нар. “липсващи” пазари. Ако двамата бяха всеоще живи, щяха да забележат колко високо-ликвидни са частните пазари. Банкатаби трябвало да бъде ограничена до нейната защитно-подпомагаща същност –Международна подкрепа за развитие (IDA). Средствата по IDA трябва да станат100% директни дарения, вместо 70% както са в момента.

Ако смяната на кредитиране със субсидиране, е толкова убедителна, защоне се приема от политиците? Една от причините е огромното противопоставянеот страна на континентална Европа, където много лидери са загрижени, чепрекомерното разчитане на помощите, ще направи Световната банка заложникна Американския конгрес. Гордън Браун направи предложение по този въпрос:страните да издадат ценни книжа (облигации), приходите от които ще бъдатпредадени на Световната банка, чрез договор.

Вторият проблем с Банката днес е отговорността и отчетността. Положителнанейна черта е, че страните могат да се обърнат към нейните експерти за помощ,но как може да се определи каква подкрепа трябва да бъде приоритетна заБанката, ако няма обратна връзка от пазара? Банката трябва да следва новиначини за оценка на действията на своята разнообразна гама и да определяподходяща цена за продуктите си. Най-малкото, което Банката трябва да правие да следва принципа на добрия лекар: “Първо, не вреди”.

Може ли всичко това да се каже и за МВФ? Дали съветите му са толкова ужасни,колкото смятат някои критици?

Най-постоянният и в същото време най- неясният укор към МВФ е, че фондътнастоява все още за режим на строги ограничения по време на кризи на държавниядълг.
Нещата стоят по този начин: страна се обръща към Фонда точно, когато всичкинейни кредитори са се оттеглили и когато дори собствените граждани за изгубилинадежда. В такава подобна ситуация страната би трябвало да намали бюджетнияси дефицит, чрез вдигане на данъците, намаляване на правителствените разходи,с или без намесата на Фонда. Благодарение на специалните кредити на Фонда,такива мерки са по-леки, отколкото трябва да бъдат по принцип.

Основните уроци от последните 40 години на международни финансови кризи,са:
a) Съществуват лимити до каква степен може да се затварят капиталовите пазари,докато икономиките стават все по-усъвършенствани финансово;
b) Извънреднo негъвкавите валутни режими са рецепта за бедствие , като сепоставя еднопосочен път за спекулации.

Много учени твърдят, че самото съществуване на Фонда е довело до увеличаванена международните дългови кризи. Това е възможно, но тези кризи са съществувалиотдавна преди намесата на Фонда. Турция, Бразилия, Мексико, Аржентина иВенецуела са изпадали в неплатежоспособност, преди да се обърнат към Фонда.Една възможна препоръка към Фонда е да продължава да развива и подобрявасвоите съвети.

Най-лошият призив от всички?
Вземането на правилните решения за дълговите кризи в развиващите се странивинаги ще бъде трудно. Що се отнася до финансовата структура на Фонда ,това е сложен проблем. Фондът би работил по-добре, ако не предоставя кредити.Накратко настоящите ресурси на Фонда възлизат на $ 150 милиарда, изглеждащидостатъчно на предизвикат морален риск (moral hazard) – т.е. да предизвикапрекомерно кредитиране, без да са достатъчни за справяне с наистина дълбоки,глобални, финансови кризи. Фондът е прекалено политизиран, за да бъде ефективенкредитор от последна инстанция. Ако неговата финансова структура не бъдепроменена, винаги ще съществуват случаи като този с Аржентина.

По време на управлението на Клинтън бяха предприети някои неубедителнистъпки в посока на “ограничения върху достъпа до кредит”, които да попречатна Фонда да отпуска огромни пакети за подпомагане. Ако на Бразилия бяхададени допълнително само $15 млрд. през август 2002 г. вместо $30 млрд.програмата щеше да се провали. Каква полза има от това да хвърлиш на някойвъже дълго пет метра, ако се дави на десет метра под водата?

Сестрите от Бретън Уудс са се променяли повече от веднъж през своите първи60 години. Те могат и трябва да го направят още веднъж…