Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Семейната среда като фактор за постиженията на учениците: поглед през PISA

Автор: Адриан Николов / 20.12.2019
Оцени тази статия:

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

Освен безпристрастен измерител на успехите и провалите на образователните политики, позволяващ и международни сравнения, Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) позволява и подробното проучване на различните фактори, извън учебния процес, които също влияят на постиженията на учениците. Тъй като в България традиционно с водещо значение са семейната среда и условията в дома, започваме анализа на микроданните от последното издание на  PISA именно оттам.

Най-често цитираната оценка на семейната среда в PISA е индексът на икономически, социален и културен статус на домакинството, в което живеят учениците. Той включва редица индикатори, сред които благосъстоянието на семейството, достъпът до образователни и културни ресурси в дома,  взема предвид и професиите на родителите. Средната стойност на индекса при българските ученици е -0,22, което означава, че страната се приближава до „средния“ икономически, социален и културен статус сред всички включени в изследването страни. По-интересно обаче е разпределението на учениците, представено в Графика 1. Повечето български домакинства са с отрицателна стойност на индекса, като в разпределението има две видими струпвания, от двете страни на средната стойност. В най-общ план, това отразява социалната структура на българското общество, с мнозинството от домакинствата под средното ниво на социално-икономически статус; както ясно ще демонстрираме, това има значителни негативни последствия върху постиженията на учениците.

Графика 1: Разпределение на индекса на икономическия, социален и културен статус на българските ученици в PISA 2018, брой ученици

 

Източник: PISA 2018, собствени изчисления

Другите фактори, които вземаме под внимание са образованието на родителите и езикът, който се говори в дома на ученика (тъй като в PISA липсва индикатор за етническа принадлежност, в българския случай езикът на семейството се използва като заместител на такъв). Интересно при това издание на изследването е, че почти половината (48%) от учениците, взели участие в него са с поне един родител, който има някаква форма на висше образование. На второ място са тези със средно (28%), а с основно и по-ниско са почти 12%. Що се отнася до говорения в дома език, той отразява доста близко етническата структура на страната – различен от българския е за 12% от учениците.

След като разгледахме особеностите на няколко основни индикатора на семейната среда, можем да преминем към сравнението на тяхната относителна тежест в представянето на учениците в PISA. Таблица 1 по-долу представя резултатите от  линеен модел, който сравнява влиянието на две основни групи индикатори – тези на семейната среда и на възможностите, предоставени на учениците, и тези на личните им усилия.

Таблица 1: Влияние на някои индикатори на семейната среда и усилие на учениците върху резултатите по четене от PISA 2018

 

Резултат по четене от PISA 2018

Основа

514,4  (13,4) ***

Език, говорен в дома (различен от български)

- 33,7 (4,7) ***

Пол на ученика (мъж)

- 30,7 (2,8) ***

Индекс на икономическия, социален и културен статус

36,1 (2,5) ***

Образование на родителите

2,93 (1,8)   

Родителска подкрепа при образованието на децата (0-4)

17,9 (1,5) ***

Честота на пропускане на учебни дни преди PISA теста

-7,3 (1,6) ***

Ученикът е повтарял годината

- 73,6 (8,9) ***

Време, прекарано в учене, в минути седмично

-0,06 (0,1) ***

R2

0,28

N

3331

Източник: PISA 2018, собствени изчисления. Регресионен коефициент, стандартна грешка в скоби. Статистическа значимост: p < 0,01 ***, p < 0,05 **, p <0,1 *

 

Най-общо, всички ефекти включени в представения модел са в очакваната посока, и в общи линии с очакваната тежест. Учениците в семейства, в които основният говорим език не е българският „губят“ 33 точки по четене спрямо българчетата, като ефектът е сравним с разликата в представянето на момчетата и момичетата. От всички фактори на семейната среда обаче индексът на икономическия, социален и културен статус има най-голяма тежест – една единица от него (а както видяхме по-горе, повечето ученици участвали в PISA в България се разполагат между -4 и +2) „носи“ 36 точки. С други думи, ученик от по-бедно семейство, да речем със стойност на индекса от -3, би постигнал почти 110 точки по-малко на теста по четене отколкото такъв, който е около средната стойност.

Особеното е, че в този модел образованието на родителите няма статистически значим ефект, като това най-вероятно е резултат от интерференция с индекса на икономическия, социален и културен статус. За сметка на това, подкрепата на родителите за образованието на децата им има подчертано положително влияние върху тяхното представяне на теста по четене.

Факторите, избрани за да представят персоналното усилие на учениците също влияят по очаквания начин – пропускането на учебни дни има отрицателно, но сравнително малко влияние върху резултата по четене. За сметка на това, ако ученикът е повтарял учебна година, то това има подчертано негативен ефект (-74 точки) върху неговото представяне.

Взети заедно, влиянието на факторите на средата върху резултатите на българските ученици в PISA доста ясно демонстрират проблемите на настоящите образователни политики. От една страна, те не успяват да интегрират успешно малцинствата, в резултат на което те се представят чувствително по-зле От друга – не съумяват да осигурят на учениците от по-бедни семейства достатъчно добри условия, които да намалят влиянието на липсата на достатъчно ресурси в дома. Това са и част от важните предизвикателства, пред които е изправена образователната система в близко бъдеще – как да бъде преодоляно неравенството във възможностите между учениците, така че те да получат качествено образование въпреки липси в семейната си среда.

 

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).