Сега пък кодекс за земята
След идеята за въвеждане на данък върху земеделските земи, който да стимулира окрупняването на земите, се възроди предложението държавата активно „да регулира притежаването на земеделска земя и правото да се извършва селскостопанска дейност”. Сред посочените причини са сегашните закони, които позволяват земята да се раздробява отново от наследниците и по този начин има „опасност много стопанства да не покрият критериите за минимални площи за получаване на евросубсидии”според председателя на парламентарната комисия по земеделие.
Алтернативи: По принцип има два основни подхода по отношение на земеделската земя.
1. Първият подход е намеса – насърчаване на обработката и запазването на статута на земята чрез регулации. Тук можем да включим въвеждането на данък върху всички земеделски земи или само върху необработваемата земя; създаването на устройствени планове, които стриктно дефинират предназначението на земята и т.н. В тази група от мерки попада и отколешната идея за създаване на държавна компания Земя, която с пари от бюджета да уедрява земя. Проблемите при тези мерки са няколко. От една страна, използват се пари от бюджета, което означава и държавен мениджмънт (непрозрачност, възможност за корупция, неефективност и изкривяване на пазара). От друга страна, основната цел на подобни мерки е защита на земеделската земя от реалната възможност тя да бъде вкарана в регулация и да не се обработва. С други думи, земеделската земя трябва да остане такава за да се подсигури производството на селскостопански стоки и хората, заети в селското стопанство, да имат препитание. Проблемът е, че не сме наясно колко земеделска земя е необходима за да сме сигурни, че можем да произведем определено количество стоки за изхранване на населението. Дори и да определим определена земеделска площ като минимално необходима за стопанството на страната, то с напредването на технологиите нараства и производителността и ефективността от обработката на единица площ и затова при икономически растеж и инвестиции площта на обработваемата земя би трябвало да намалява.(Тук не разглеждаме тезата, че едно стопанство от отворен тип не може да произвежда всички стоки, които са му необходими, а само тези, при които има сравнително предимство.) На следващо място, продукцията, която се произвежда, трябва да се реализира и подозираме, че държавата отново ще застане зад селскостопанските производители и ще налага минимални цени, ще контролира процеса по изкупуване на определени стоки, ще харчи пари от бюджета за изкупуване и т.н.
Не трябва да пропускаме факта, че при държавна намеса на пазара на земя пряко се влияе и на цените. Изкупуването и уедряването на земеделските земи трябва да става по определени цени и не знаем как ще се определят те от страна на държавата. Във всички случаи, извършването на покупко – продажба на земя по административно определени цени, а не чрез пазара има негативни ефекти и “обезценява” собствеността.Важен аспект от намесата на държавата в отношенията между собствениците на земя, който често се пропуска, е, че при въвеждането на определена регулация ефектите от нея се носят изключително от собствениците на земя. Иначе казано, има ясно разделение между органа, който въвежда правилото, и отговорността, която се носи за ефектите след това. При държавните регулации често тези, които са ги изготвили и вкарали в сила, не понасят разходите (или дори ползите) от предприетите действия. Обществото е субектът, който извършва разходи и печели от ползите. В нашия случай, колкото повече е земята, която се регулира, толкова е по-голям е разходът на потенциалните ползватели на земята за цели, различни от обработване, например за живеене, както и за настоящите собственици на земеделска земя. Частните предприемачи, обратно на тази логика, носят всички ползи и разходи от решенията си да придобият земеделска земя и в последствие да я обработват или не.И на последно място, процесът на регулиране използването на земя в определени случаи е съпътстван с корупция и провал на политиците и понякога зависи от налагането на интереси на определени заинтересовани групи.
При регулирането на земеделската земя, нормотворците трябва първо намерят отговор на няколко въпроса:– Колко е оптималната площ земеделска земя за България?– Кога земеделската земя престава да носи добавена стойност в сравнение със земята в регулация?– Как законодателите гарантират, че един закон няма да защитава земеделската земя дори и тя да може да се използва за по-ефективни цели от гледна точка на цялото общество?– Каква информация ще използват законодателите за да дефинират къде и колко земеделска земя е необходима? (по принцип информацията, необходима за вземане на централизирани информирани решения е (а) информация за предпочитанията на обществото, (б) ресурсите, с които разполага и (в) възможностите за производство и обработка). Разбира се, такава информация липсва и затова в опитите си да регулират и направляват използването и обработката на земя, управниците не могат да вземат най-доброто решение за обществото.– Какви са евентуалните ефекти на централизираните решения върху цените на пазара на земя?– И въобще, реалистична алтернатива ли е регулирането на земеделската земя на цените като основен индикатор за предпочитанията на индивидите и обществото?– До колко е гъвкава държавната политика за регулиране използването на земята? Както можете да се досетите, едва ли отговори на тези въпроси може да даде който и да е. Отговорите са многобройни, постоянно променящи се и се получават при взаимодействието на субектите на един свободен пазар.
2. Вторият подход е доброволен – доверяване на пазара и използване на икономически стимули. Тук предполагаме, че когато– определени субекти виждат ползи от обработването на земя (продукцията, която произвеждат, носи печалба),– правата на собственост са ефективно гарантирани (съдът си върши работата),– има публично известна и достъпна информация за собствениците и цените на имотите (кадастър и имотен регистър) и– достъп до пазара има всеки (няма ограничения за чужденци),то ще има ефективен пазар и консолидирането на земята ще се извърши по пазарен начин без държавна намеса.
