Статии ISSN 1313 - 0544

Сега пък експортна стратегия

Автор: Методи В. Методиев / 10.10.2008
Оцени тази статия:
 

След като от няколко месеца насам в политическото пространство се говори за нуждата от изготвянето на експортна стратегия на България, към момента темата върви към изсветляване. Управляващият политически елит одобри проекта на стратегия за експортна политика на България. Най-общо целта на стратегията е подпомагането на икономиката да превъзмогне дисбалансите по платежния баланс. Очаква се през септември 2008 г. документът да бъде внесен за одобрение в Народното събрание.

По-конкретно, някои от ключовите бъдещи мерки за стимулиране на развитието на експортно-ориентирани отрасли са: 1) създаването на индустриални зони, 2) инвестиране в маркетингови стратегии за популяризиране на България, 3) евентуално сформиране на консултативен съвет към правителството за „икономизация на външната политика" и 4) не на последно място, структуриране на специализирана агенция за насърчаване и подкрепа на експорта.

Съвсем схематично това са идейно-структурните насоки на бъдещата стратегия. Въпросът е какво би могло да произлезе от нея и изобщо имаме ли нужда от подобен род документ?

Теоретически т.нар. ортодоксални икономисти възприемат международната търговия като игра в която винаги има губещ и по правило това е страната, на която платежният баланс е отрицателен. Именно поради това в световната практика доста често се наблюдава яростна (политическа) борба по оста износ-внос, като положителните резултатите от нея би трябвало да се отразят с положителен знак в сметките на платежния баланс. Политиките по отношение на митата, акцизите и всички останали регулации, възпрепятстващи (в по-малка или по-голяма степен) международната търговията, са политики с най-силно нарастваща популярност за защита на „националното производство" в световен аспект. Те са регламентирани детайлно от Световната търговска организация (СТО) и са изведени като ключов икономически инструмент и в нормативните регулации на ЕС.

Краткият отговор на въпроса би бил следният: НЕ, нищо икономически адекватно няма да произлезе от изпълнението на залегналите идеи в подобни стратегии.

Малко по-обстойна реплика към стратегията несъмнено трябва да представи следната теза против съществуването на подобен род инициативи.

На първо място, платежният баланс трябва да се разглежда от към цялостната му структура и да се правят необходимите логически връзки между съставните сметки и адекватната оценка на информацията, която предоставят те. Тоест към момента данните от платежния баланс се интерпретират доста едностранчиво и нехомогенно от страна на икономическите експерти в публичната администрация.

На второ място, трябва да се отбележи, че създаването на агенции и консултативни съвети няма да постигне предвижданите резултати, дори и само поради един единствен факт - ограничеността на знанието за процесите в една икономика - факт, който беше практически доказан с провала на плановата икономика преди малко по-малко от две десетилетия. Единственият ефект, който ще се постигне, е увеличаване на бюрокрацията и прахосване на ресурс в теоретически и практически провален модел.

На трето, трябва да се оценят алтернативите пред задвижването на подобен род институционален апарат за определена кауза. Много по-добре би било, както за стимулирането на експорта, така и на цялата икономика, ако се насочат усилия  за решаване на проблемите, свързани с образованието, пенсионната реформа, здравеопазването и др.

Като заключение мога да предложа на икономистите от правителството да възприемат един доста по-лесен и (доказано!) доста по-ефективен начин за подобряване на общата икономическа среда, в това число и експорта на страната. Ако се вземат показателите в годишните анализи на водещите изследвания по отношение на условия за правене на бизнес (Doing Business), икономическата свобода (Heritage Foundation и Fraser Institute) и индекса на конкурентноспособност (World Economic Forum) и внимателно се анализират, то бъдещите насоките на правене на политики неминуемо трябва да бъдат насочени към: 1) намаляване на данъчното бреме 2) намаляване на административното бреме 3) намаляване на регулационното бреме 4) ефективна правораздавателна система 5) намаляване до минимум на търговските бариери 6) излизане на държавата от несвойствени за нея дейности (като например изграждане на индустриални зони, поради факта, че ако са налице предишните обстоятелства, то самите компании сами биха инвестирали в изграждането на индустриални зони)  и прехвърлянето им към частния сектор.