Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Седмицата през погледа на един гражданин

Автор: Светла Костадинова / 20.06.2008
Оцени тази статия:

Като оставим настрана най-обсъжданите теми в България в последните два месеца - инфлацията, корупцията и европейските фондове, няколко интересни неща се случиха тези дни.

„Самоубийственият импулс на бизнеса"[1]

В петък депутатите гласуваха на първо четене промените в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, предложени от Министерския съвет, с които собственици на аптеки да могат да бъдат не само магистри-фармацевти. Това е толкова логично решение, че по-скоро трябва да се запитаме как въобще мина ограничението в оригиналния си вид. На хора като мен е ясно - стремежът към ограничение на конкуренцията и спиране навлизането на пазара на нови участници е естествен за фирмите и ролята на държавата е да не го допуска.

Също така е валидно и твърдението, че колкото по-голяма е държавата, а българската не отстъпва по размер на големите, толкова по-силно големите фирми/предприемачи ще имат формални и неформални връзки с високите етажи на властта, и ще лобират за специални привилегии, субсидии и защита. А такива лесно може да предостави именно голямата държава, защото има какво да се разпределя.

Както посочва Фрийдмън „Мисля, че бизнесът е прекрасна институция ако трябва да съществува и оцелява в условията на конкуренция на пазара и единственият начин да успява е да предлага по-добра стока/услуга на по-ниска от конкурентите цена; и затова не искам правителството да се намесва и да помага на бизнеса".

Подобен е случаят и с изнесената информация за необявената война между българските и световните правни кантори, в която спорът е дали трябва да съществуват дадени ограничения за осъществяването на дейност на чуждите (как да се изписва наименованието им, дали могат да се регистрират като търговско дружество и клон). Спорът, погледнат отстрани, изглежда абсурден. България като част от ЕС трябва да разреши практикуването на адвокатската професия на всички фирми, работещи в ЕС, най-вече защото това означава, че конкуренцията ще се увеличи, което е добре както и да го погледне човек. От друга страна ще се увеличи изборът на гражданите и фирмите за правна защита. Иначе е ясно, че законите трябва да се спазват, но лошите закони трябва да се променят. Затова вместо да се съдят, много по-добре ще е да се направят опити да се промени българското законодателство така, че наистина да защитава гражданите и да предоставя равни условия за бизнес. С други думи, отпадане на всякакви ограниченя веднага.

Липсата на логика

Националното сдружение на общопрактикуващите лекари предупреди, „че ако управляващите не вземат необходимите мерки, джипитата ще обявят национален протест". Една от причините за евентуален протест е премахването на потребителската такса, която според „тях ще доведе до свръхпотребление, което ще попречи на по-младите здравноосигурени да ползват услугите им. За да се осигури достъп на работещите хора, ще трябва да се въведе листа на чакащите."

Логиката да се премахне таксата е абсурдна. Аргументът също - „това е легален рекет спрямо болните от страна на здравната система." Няколко истини по този повод:

  • - когато не плащаш нищо от джоба си (въпреки че си плащал цял живот осигуровки) при всеки преглед е логично да ходиш по-често
  • - по-честото посещение ще е възможно за тези, които могат да чакат
  • - значителна част от тези, които отпадането на таксата цели да подпомогне, и сега са освободени от плащането и (социално слаби, хронично болни и др.)
  • - НЗОК е за отпадането, докато лекарите против. Ако се приеме идеята, касата ще превежда същите пари директно на лекарите, т.е. вместо пациентът, който е в пряк контакт с лекаря, да плати, ще го прави администрация, чието качество не е да е от най-експедитивната, ефективната и оперативната.

Баналната истина е, че здравната система трябва да се реформира сега. Не от следващата година, не от следващия мандат, а от 01 юли 2008. Ако се премахне монополът на НЗОК, който май е обяснението за всички болести у нас, то всеки човек сам ще избира фонда според желанията си. Тогава аз и вие, пенсионерите и социално слабите, всички ще можем да избираме между различни фондове, включително и между такива, които предвиждат плащането на потребителска такса и такива, които не го считат за правилна мярка.

Правителствени работи

Тази седмица се проведе и редовното заседание на министерския съвет. Няколко решения заслужават коментар:

  • (1) предвиждат се сливане на две изпълнителни агенции със съответното съкращение, намаление на наетите в някои други агенции, но се предвижда и увеличение на щата в други. Нетният резултат не става ясен, но се надяваме да го разберем след края на месец юни, когато изтича срокът за минимум 12% съкращение на администрацията.
  • (2) Одобрена е и някаква позиция (за участие в Съвета на ЕС по земеделие и рибарство). Някаква, защото не става ясно каква е всъщност позицията. Чудна работа...Това между другото се отнася и например за всички наши позиции, които се одобряват от Съвета за европейски въпроси към МС. В постановлението за създаването му от април 2007 пише, че решава политическите въпроси, свързани с членството на Република България в Европейския съюз и приема позициите на Република България за редовните и неформалните заседания на Европейския съвет, на Съвета на Европейския съюз, на други институции на Европейския съюз и одобрява мандат за тяхното представяне. Също там пише, че всяка рамкова позиция трябва да има изготвена оценка на въздействието върху бизнеса, и нормативната база и практика в страната. Нито одобрените позиции, нито оценките са достъпни в Интернет.

Това пък какво е?!

В последните дни бяха обявени и резултатите от първата задължителна за всички матура. Май много хора бяха изненадани неприятно от резултатите, сред които и самите ученици. Повечето обаче знаеха за какво става въпрос.

Работодателите, които постоянно се сблъскват с резултатите от образователната система, но сякаш не могат да осмислят, че и те трябва да участват в този процес; учителите, които досега не бяха оценявани за работата си, но знаеха, че май нещо не е наред, имайки предвид и размера на частните уроци от години; образователното министерство, което години наред не можеше да приложи закона, в който беше записано, че трябва да има матури, може би поради страх, че ще се окаже на прага на безполезността; родителите, които искат добро образование, но не настояват за повече отговорност и контрол от страна на семейството в училищните работи и т.н.

Краткият, избирателен преглед на случващото се у нас в последните дни може да се обобщи така: скъпо ни излиза управляващите да се учат в движение какво да правят. Още по-скъпо е никога да не се научат. А като се замисли човек има толкова примери за успешни реформи, невероятни резултати и проспериращи нации...


 


[1] Терминът се използва от Милтън Фрийдмън като заглавие на няколко негови публични лекции.