Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Седем принципа за солидна публична политика

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Лорънс Рийд, президент на центъра за публична политика "Макинак" и бивш ръководител на департамента по икономика в Northwood University, в реч пред Икономическия клуб на Детройт представи седем принципа за солидна публична политика (повече). Кои са те:

1. Свободните хора не са равни по доходи, а равните по доходи хора не са свободни - Хората се различават по техните таланти, трудолюбие, желания и планове, склонност да спестяват и затова няма причина, поради която да очакваме, че при наличие на свобода индивидите ще получават равни доходи. Единственият начин, по който хората могат да станат равни по доходи, е да се разчита на система, която пречи на предприемчивите, талантливите, работливите и ученолюбивите да се възползват от уменията си и да печелят повече от останалите, защото очевидно не може да се направи система, при която всички да станат талантливи, предприемчиви, работливи и ученолюбиви. Но когато се пречи на хората да правят това, в което са най-добри, това ги прави несвободни и бедни.

2. Ако нещо е твое, ти се грижиш за него, ако е ничие или е общо достояние - състоянието му се влошава - Този принцип осветява магията на частната собственост и обяснява провала на социалистическите икономики. Ако искате да съсипете оскъдните ресурси на обществото, всичко, което трябва да направите, е да ги отнемете от тези, които са ги създали и да ги предоставите за управление на някоя централизирана институция.

3. Солидната политика означава да се вземат под внимание дългосрочните ефекти за всички хора, а не само краткосрочните ефекти за избран кръг от хора - Трябва да помним, че днешният ден е резултат от действията, които са били предприети вчера. Така ако не искаме да оставим на децата си проблеми, подобни на тези, които получихме в наследство от социализма, трябва да мислим не само за себе си сега, а и за утрешния ден. Политиките на бюджетен дефицит, правителствени дългове и високи данъци може да облагодетелстват някого тук и сега, но със сигурност са във вреда на всички утре.

4. Ако окуражавате нещо, получавате повече от него, ако обезкуражавате нещо - получавате по-малко от него - Това, което вземащите решения често забравят, е, че при промяна в стимулите се променят и действията на хората. Когато се субсидира някаква губеща дейност, резултатът от това е, че губещите дейности се увеличават, защото има изгода да бъдеш губещ. Когато се увеличават данъците върху някакво производство, резултатът е намаляване на производството. Така например през 1990 година в САЩ се увеличават данъците върху някои индустрии. Очакват се 31 милиона долара приходи. Резултатът е 16 милиона приходи и 24 милиона увеличение на помощите за безработица заради уволнените хора от обложените индустрии.

5. Никой не харчи чуждите пари толкова внимателно, колкото своите собствени - Често чуваме истории за огромни средства, изразходвани неефективно от правителството въпреки всички контролни органи, а никога не чуваме такова нещо да се прави от обикновените хора. Защо? Просто правителството харчи чужди пари, а хората /освен крадците/ нямат възможност да го правят.

6. Правителството не може да даде на никого нищо, освен ако преди това не го е взело от някои друг. Ако едно правителство е достатъчно голямо, за да ви даде всичко, което искате, то е също така достатъчно голямо, за да вземе всичко, което имате - Т.нар. държава на благосъстоянието не е нищо друго от ограбване на Петър, за да се даде на Стоян. Както се казва, държавата на благосъстоянието е наречена така, защото политиците ползват някакви блага, а останалите плащат цяло състояние.

7. Свободата е това, което има значение - Както казва Бенджамин Франклин "Този, който се отказва от свободата, за да получи временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност". Когато правителството преразпределя почти половината от брутния вътрешен продукт и се намесва във всички области на живота, човек се пита колко повече трябва да се ограничи свободата ни, за да се сбъднат обещанията на етатистите, че голямата държава може да ни направи богати и щастливи.

Спазването на тези 7 принципа в някои страни води до това, че те са много по-развити от останалите. И както казва Лорънс Рийд тези принципи "са изключително важни за запазване на този критичен елемент на живота, който наричаме свобода".

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!