Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Сблъсъка на икономическите подходи

Автор: Методи Лазаров / 11.05.2007
Оцени тази статия:

Седмицата започна с гражданско неподчинение в някои градове на Франция като ответна реакция от победата на президентските избори на кандидата на десните - Никола Саркози. Тони Блеър избра нетрадиционален начин да поздрави новия президент като публикува изцяло на френски език обръщение в Интернет. Съединените щати и Германия бяха радостни, че получават силен съюзник в лицето на Саркози респективно в дебата за климатични промени и Европейската конституция. Турция реагира не много позитивно към победата на твърдия противник на нейното членство в клуба на европейските страни, а Барозу се надява, че френският политик ще преразгледа своята позиция по този въпрос.

Общо взето разнородни отзиви от света, но подсказващи ни, че Франция е пред водораздел в своята нова история. Арнълд Тойнби твърди[1], че драмата между срещата на съвременни общества се състои в разнообразието на отклиците на всяка от страните. Тук трябва да направим уточнението, че става въпрос за друг вид отклик като силово съревнование, което в днешния свят на комуникационна взаимосвързаност се изразява в икономическа надпревара. Ако погледнем назад във времето, при срещата на примитивни общества с по-висши цивилизации, нападнатите обикновено биват лесно покорени и дори ликвидирани без да окажат ефективна съпротива. С приближаване на историята към наше време започват да се наблюдават алтернативни типове реакции на нападната цивилизация. Тук Тойнби използва интересен пример да онагледи своята теза. По време на царска Русия, Петър Велики усвоява и въвежда в руската армия военната техника на нападателите, предвождани от шведския крал Карл XII, за да отвърне на унизителното поражение при Нарва. Твърди се, че руският цар е заявил, че "Този човек ще ни научи как да го бием", което по-късно става реалност, защото "Карл учи, а Петър научава, и Карл е бит".

Нека се върнем сега към Франция. Тук можем ли да говорим за отклик от срещата на по-социална и мудна Франция със САЩ и някои от по-либерализираните и иновативни европейски страни? Най-вероятно, да. Саркози явно иска да научи французите как да "бият" останалата част на Европа, защото амбициозната му икономическа програма включва стимули за по-дълга работна седмица и обещания за намаление на данъчното бреме. Той също така иска да реформира социалната система като принуди безработните да работят и реформира пенсионната система в публичния сектор. Децентрализацията и отливът на държавата от явно участие в икономиката ще позволи на отделният човек да планира по-добре сам за себе си. Фридрих Хайек подчертава в своя бестселър "Пътят към робството", че централното планиране (дори когато е водено от безкористни подбуди) рано или късно логически води до ограничаване на човешкия избор, т.е. до състояние, в което все по-малко разполагаш с продуктите на своя труд и знания. Планирането и централизмът изкривяват естествените механизми на използване на знанието, което е разпръснато, локално и контекстуално (знание в определен момент и за определено място). Нещо повече, светът е несигурен и знанията ни за него са ограничени. Единствено пазарът, като комплексен ред може да използва комплексността на знанието[2], защото както Хайек е многократно цитиран - "Колкото повече държавата "планира", толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек".

Типичната дясна предизборна програма на Саркози, с известни резерви, за да обедини по-широк спектър от избиратели, изразява желанието на френския народ да реформира държавата си. Докато темпът на добиване на богатство в икономиката на Франция през следвоенния период до 1973 се развива стремглаво, то оттогава насетне наблюдаваме една задъхваща се икономика, окована в регулации и субсидии. Производителността в периода 2000-2002 не е нараснала изобщо, а икономическият растеж се колебае около 1% през последните години. Целта на Саркози е да се дерегулира икономиката за сметка на социалните програми, за да се постигнат по-високи нива на икономически растеж, съизмерими с тези на страни като Ирландия и Естония. Докато на политическо ниво Европа е обединена, то на икономическо страните ще се сблъскат помежду си. Говорим за конкуренция в нивата на данъци и качеството на публични услуги между страните в Европейския съюз, защото мобилността на работна ръка и капитал позволява запълването на всяка ниша в така разнородното обединение от страни. Да се надяваме, че Саркози ще бъде човекът на Франция, който използва оръжието на laissez-faire да откликне на икономическото предизвикателство и да се опре в своето управление на либералната икономическа философия, за да подобри конкурентноспособността не само в Европа, но и на Европа на световната сцена.


 


[1] Изследване на историята Том 3 Универсални държави и универсални църкви. Перспективите на западната цивилация Арнълд Тойнби стр. 304 - 313

[2] Размисли за новите робства: брой 203 на Преглед на стопанската политика Д-р Николай Неновски http://ime.bg/bg/articles/razmisli-za-nowite-robstwa/