Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Сапунената опера с Панаира или за смисъла на общинската собственост

Автор: Петя Георгиева / 13.01.2023
Оцени тази статия:

Мелодрамата около апорта на акциите на община Варна в Международния панаир Пловдив в капитала на „Пълдинтур Инвест“ АД, описана подробно тук и тук, всъщност има по-стара история, датираща от управлението на няколко правителства и различни местни власти, но с едно проявление и краен резултат – общинска собственост, преминала в контрол на частни фирми със съдействието на общинската администрация, и всичко това - съпроводено със значително обществено недоволство.

Без да се спираме подробно на уреждането на апорта на акциите и нередностите около вземането на решенията на Общинския съвет на Варна и този на Пловдив, тук ще се опитаме да отговорим на по-общия въпрос, а именно – как се управляват общинските имоти и фирмите, в които общините имат участие. Изобщо, има ли смисъл общините да притежават собственост в предприятия, които не могат да управляват и контролират,  или в такива, които действат в пазарна среда при конкуренция от частния сектор. Казусът с Международния панаир в Пловдив е типичен в това отношение.

Данните от финансовите документи на Пловдивския панаир за последните 3 години показват някои тенденции:

1) Панаирът в Пловдив генерира загуби през последните години, вероятно дължащи се през 2020 и 2021 г. на настъпилата пандемия от ковид-19 и ограниченията за обичайната дейност на дружеството, а именно – организация на изложби и изложения. През 2021 година са били отменени или отложени всички големи изложби, традиционно провеждани в Панаира. Въпреки това пандемията не е единственото обяснение за лошото финансово състояние на предприятието;

2) Активите на дружеството към края на 2021 г. са в размер на малко над 68 млн. лв., 24 млн. лв. от които – земи и сгради. В сравнение с 2019 г. активите са намалели с над 17%. Значителните активи на дружеството под формата на земя и сгради (при това разположени на големи терени в рамките на града) навеждат на мисълта, че „битката“ за неговото управление излиза извън целите за добро управление на дейността по организиране на изложения – което всъщност е основната дейност, или поне така се представя - и навлиза в разпореждането с апетитна недвижима собственост;

 

3) Дружеството се контролира от „Пълдинтур Инвест“ АД, което притежава 50,4% от акциите на Панаира. Община Пловдив не притежава собственост в капитала на Панаира, но притежава акции в „Пълдинтур Инвест“ АД. Акции в Панаира притежава и Министерство на икономиката и индустрията (20,6% от капитала). Според устава на Панаира в Пловдив решенията на Общото събрание се приемат с мнозинство 2/3 от капитала – което означава минимум 67% от всички акции.

  

Миноритарните дялове в предприятия не са изключение за общините. В момента, по оценка на ИПИ на база публикуваните лайн регистри на общинските търговски дружества, общините притежават участие от  под 50% в над 180 дружества. Има дружества, в които малък брой акции имат няколко общини (включително банки, дружества от ВиК сектора и други). В общия случай тези миноритарни дялове са остатък от миналото от процеса на приватизация, когато общините са притежавали изцяло фирмите и постепенно са се освобождавали от тази собственост. За съжаление, както нееднократно сме писали вече[1], липсата на единен регистър на общинските предприятия и търговски дружества, в който да е налична и финансова информация, силно затруднява анализа на тяхното състояние.

Проблемите с управлението на общинската собственост могат да се минимизират, ако:

1) Общинската власт ясно посочи в кои случаи и при какви обстоятелства има основания да поддържа собственост в търговски дружества – тези обстоятелства следва да са свързани или с предоставяне на общинска публична услуга, или с управление на значими за местната общност активи – независимо дали територия, сграда или естествен монопол;

2)  В тези случаи обаче следва да се поддържа мажоритарно участие с цел  ефективно управление и контрол и спазване на принципите на доброто управление в публичния сектор; още повече, ако аргументът е, както по-горе посочихме, предлагане на важна публична услуга, която не може да се поддържа в пазарна среда, то това предполага мажоритарно участие и активно управление;

3) Миноритарните общински собствености следва да се преразгледат и ако не отговарят на горните условия - да се приватизират.

Вариантите, в които поддържаме собственост в нещо, което не можем да управляваме, са или просто пясък в очите на местната общност, че решаваме някакъв проблем, или обект на възможен корупционен натиск, или маскиране на един вид сделка зад друг. В случая – на публиката се рисува носталгичната картина за традиции и панаири, а в действителност става въпрос за инвестиционни намерения върху привлекателни недвижими имоти. И трите варианта не са приемливи.

 


[1] Например тук и тук.

 

***

Материалът е изготвен по проект на ИПИ "Общинските дружества в действие – инвентаризация, анализ и препоръки за по-добро управление" (№BG05SFOP001-2.025-0040), финансиран по Приоритетна ос № 2 „Ефективно и професионално управление в партньорство с гражданското общество и бизнеса“ по процедура BG05SFOP001-2.025 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“ на Оперативна програма „Добро управление”.