Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Самотата на необслужваната бензиностанция

Автор: ИПИ / 10.12.2021
Оцени тази статия:

В България те още са рядкост. А малките модулни обекти се сблъскват и с множество нормативни ограничения

 

 

През 2021 г. ИПИ започна инициатива, която да представи отражението на популистки политики и регулации в ежедневието на хората и работата на компаниите. Публикуваните досега деветнадесет истории можете за видите тук.

Историите са подготвени с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов.




За някого тя може да изглежда най-самотната бензиностанция в столицата. Няма персонал, няма търговска зона. Двустранна колонка на самообслужване и терминал за плащане. На ръба е на оживен булевард, на метри от околните панелки, в един от най-големите жилищни комплекси. Но няма нищо общо със самотата. Само за броени минути, колкото за няколко кадъра от фотоапарата, спират три коли, а десетките захвърлени наоколо касови бонове подсказват, че този начин за зареждане с гориво се приема нормално. Превръщането на този обект в необслужван обаче е следствие и на софийски инфраструктурен проблем.

Далеч от София, в Сливен предстои да заработи най-голямата бензиностанция на самообслужване у нас. Тя е напълно изградена, но очаква финалното си разрешение за ползване, познато като Акт 16.

Бензиностанцията на самообслужване е напълно самостоятелно действащ обект. Няма нужда от работници, липсват и почти всички съпътстващи разходи на стандартна бензиностанция. Разполага с всичко необходимо за работа и отговаря на всички изисквания на контролни органи като НАП, МОСВ, Пожарна безопасност, ДНСК... Нивото на оборудване и степента защита зависят от желанието на собственика на обекта.

Колко са необслужваните бензиностанции в България, питам Ивайло Иванов, търговски директор на “Парт-Груп БГ” - фирмата, която изгражда и оборудва обекта в Сливен. В момента са около тридесетина. Тази в жилищния комплекс в София “доброзорно” я направили на самообслужване, защото при прокопаването на метрото разбили фундамента на касовата сграда и я забранили за ползване. Не им разрешават да строят нова бензиностанция, защото вече не отговаря на изискванията за отстояния. Това е просто стар обект, на който е сложен терминал за плащане. Повечето са такъв тип, заварено положение, където по една или друга причина е нерентабилно да се поддържа персонал, отговаря той. Но има и големи вериги, които имат бензиностанции на самообслужване в по-отдалечени райони.

Необслужваните бензиностанции са нещо нормално в много страни от ЕС от десетилетия насам. Прогнозите са, че делът им ще се увеличава, както заради удобството на клиентите, така и заради намалените разходи за изграждане, за персонал и поддръжка. Вероятно тази тенденция ще се прояви и в България най-вече заради големите разходи и трудностите за набиране на работници.

У нас сме свикнали с големите обекти, със зареждачи на колонките, търговска зона и многоброен екип. Зареждачи всъщност има в България и Сърбия, минеш ли на запад от тази част на Балканите, тях ги няма. Това е така дори и при газовите колонки. У нас обаче се изисква да има обучен човек. Просто навън се използват по-висок клас пистолети за газ, които обаче са и неколкократно по-скъпи.

На Запад обектите на самообслужване обикновено работят само с карти. Може да се въведе определена сума и да се предплати, което отключва пистолета за избрания тип гориво. При други терминали се разчита кредитната карта срещу минимална сума, след което се изтегля стойността на зареденото гориво. Има и терминали на самообслужване, които блокират определена сума. Тя обикновено е по-голяма от стойността на горивото и впоследствие разликата се връща. В много страни дори обслужвани бензиностанции след края на работния ден преминават на самообслужване. В България обаче устройството трябва да позволява плащане с банкови карти, в брой, с ваучери, да връща ресто, може да дава и отстъпки.

Регулациите, които препъват

Регулациите при продажбата на горива у нас са изключително тежки в някои отношения, докато в други въобще липсват. По принцип има много начини да се променят нещата, да се улеснят. Но голяма част от наредбите са от повече от 30, дори 50 години. Много са рестриктивни и обслужват, то се знае, големия капитал, казва Ивайло Иванов.

При продажбата на горива около 30 на сто са обектите на големите търговски вериги. Но те генерират около 70 на сто от оборотите. Останалите 70 процента, които са малки вериги или единични играчи, държат около 30 процента. Последните данни бяха, че оборотът на нехранителни стоки в България е около 27 до 30 милиарда лева, от които горивата генерират между 7 и 8 милиарда лева. Пазарът е много интересен, затова големите се надпреварват един с друг. Вижте, големи международни компании имаме при горивата и при хранителните стоки и в нито един друг отрасъл, добавя той. Но заради растящата конкуренция маржовете вече са много “изпилени”, печалбите се свиват и това подсказва за трудности в бъдеще.

-------------------------

Ивайло Иванов: Навън масово започнаха да затварят големи бензиностанции. Ниски маржове, високи разходи за заплати, увеличение на броя на хибридни и електроавтомобили. Така бензиностанциите започват да не издържат при оборотите, които генерират. А по принцип е много трудно да ликвидираш бензиностанция. В някои държави стойността на неутрализиране на всички ефекти - събаряне, почистване на почвата, надвишава стойността на самия парцел. В България това го няма.

Според мен бъдещето не е на големите бензиностанции, а на малки, модулни. В момента в някои от развитите страни има райони, където в радиус от 30 - 40 километра няма бензиностанция. Затова в Япония например започнаха правителствена програма за разполагане на малки модулни бензиностанции.

-------------------------

Малка модулна бензиностанция всъщност е обект, който може да бъде изграден или преместен при нужда буквално за ден, след като бъде изграден фундаментът и подадено токовото захранване. Резервоарите са надземни, но обемът им не трябва да надвишава 30 000 литра. Биха били подходящи за по-отдалечени населени места, където трафикът не е голям. Може да се разделят на сектори за бензин, дизел, отделна цистерна за газ. От този вид са много от вътрешните бензиностанции, познати като ведомствени.

В България обаче рестрикциите за тях са същите като за строеж на голяма бензиностанция. В същото време те могат да минат за поставяемо съоръжение, защото отговарят на изискванията за това по Закона за устройство на територията.

По неясна причина обаче ДНСК в техен официален отговор ги третират като строеж първа категория, казва Ивайло Иванов. А това означава влизане в тежка и тромава процедура - от инвестиционното намерение, през смяна на статута, смяна на предназначението, виза за проектиране, проектиране, разрешение за строеж, съгласуване с множество ведомства. Това отнема време, дори да няма обжалвания, и пари. Инвеститорът в Сливен например дълго не можел да получи разрешение за строеж заради обжалвания от собственика на обект, съседен на неговия парцел.

Строежите категория “А” са в дълъг списък, в който влизат автомагистрали, скоростни пътища, пътища първи и втори клас и съоръженията към тях, железопътни линии и гари, пристанища, летища, метрото, далекопроводи над 110 KV, електроцентрали над 110 MW, част от правителствените сгради и т.н. Включени са обекти, криещи опасност от взрив и съдържащи пожароопасни вещества и материали. Пълната процедура от разрешения, проектиране и съгласуване за тях трябва да се мине и при реконструкция, и при основен ремонт на тези обекти. Това обяснява защо има и бензиностанции, които от десетилетия не са обновявани.

Какво означава това за по-малките? Проектирането и съгласуването на обект с една колонка за бензин и дизел, надземен резервоар, стига до около 18 000 лева. За бензиностанция с две двустранни колонки вече отива около 20 000 лева, за голяма с 4 колонки - до 28 000 лева.

Други рестрикции идват от страна на пожарната, за отстояние от 45 метра от сграда на новите бензиностанции. Завареното положение за разположените по-близко си е заварено положение. “Там са феноменални изискванията, вместо да се въведат модерните технологии като автоматично пожарогасене, автоматична защита. Като правиш модулна бензиностанция обясняваш - ще има автоматично пожарогасене, тристепенно, енергийно независимо. Трябва трите степени да се счупят, за да не сработи. Естествено, елиминираме човешкия фактор.

Тя е много по-добре защитена от пожари от големите обекти. При тях пожарникарите примерно изискват определен брой прахови пожарогасители. Но стане ли проблем, първата работа на всички е да избягат. Докато при малките може да се автоматизира целия процес. Включително спиране на тока и пускане на пожарогасящи газове, прахове и т.н. Това при големите не става, защото инвестицията ще е много голяма. Едно е да защитиш 15 квадрата, друго е да защитиш 3000 квадрата”, разсъждава Ивайло Иванов, който вече има десетгодишен стаж в изграждането на бензиностанции.

Новите материали, които сега се използват за съоръженията, са много по-добри, не корозират. В същото време има резервоари, които са на по 50 години.

Какво трябва да се опрости, питам. Изискването за отстояние и това да не го третират като строеж първа категория. Трябва да се третира като поставяемо съоръжение, разбира се, съгласувано с пожарната. По-добре е да се заложи на съвременни методи за противопожарна защита. Може да се оптимизира управлението, както е направено на тези бензиностанции. Компютърът е енергонезависим, датчиците за пожар са също независими, могат да се настроят по различни критерии. И не е скъпо. Скъп е газът, който се използва, ако се наложи.

Може ли да опрости контролът?

Освен при строежа на бензиностанция, строги са проверките и при нейната експлоатация. Контролът на качеството на горивата например е разписан в Закона за чистотата на атмосферния въздух, поверен е на Института по метрология. Там е и контролът на съоръженията.

При връзката с НАП правилата са силно рестриктивни. Новите колонки, които се предлагат, също са с вграден банков терминал. Могат да се пуснат да работят спокойно само с банкови карти. Но в България изискването е за дистанционна връзка с НАП с GSM карта, специални контролери, които запаметяват броячите на колонките, нивомери, свързани с НАП, фискален бон - задължително след всяка продажба на гориво. Така че не може да се използват разработките, които се използват в Европа от над 20 години. Затова за необслужваните бензиностанции е направен изцяло нов терминал, който да работи на съвсем различен принцип от стандартния терминал на бензиностанцията. Трябва да има фискален принтер, трябва да може да се плаща в брой и да връща ресто.

В България плащането в брой е цар, казва Ивайло Иванов. В София все пак “само” около 30 процента от плащанията са кеш. Но извън столицата плащанията с карти са максимум 10-11 процента. А това също е голяма инвестиция, както и загуба на пространство.

В България, ако се срине клетката на оператора, работата спира. Ако се срине сървърът на НАП, бензиностанциите спират. Защото те са задължени с наредба всеки един касов бон да се изпраща в НАП. При магазините е различно, те дават дневен финансов отчет. Има райони, примерно с кариери по планините, където няма покритие на мобилен оператор. Налага им се да преговарят да им сложат клетка...

За много от участниците на този пазар прекомерната регулация не е оправдана. Те са краен потребител. Ако държавата си следи данъчните складове, може да ги контролира много по-лесно, отколкото крайните потребители. Бензиностанциите са около 3000, но ведомствените са над 30 000. Това са големи ферми и производители на земеделска продукция, транспортни компании, строителни компании, добивни компании. Някои от тях употребяват сериозни количества - 20 - 30 - дори 80 000 литра на ден. Така че за тях мобилната система е оправдана, дори при високите изисквания и големите инвестиции. Защото могат да купуват на едро, получават сериозни отстъпки и бързо могат да “избият” вложението.

Новата посока

Откъде идва оптимизмът, че малките модулни и необслужваните бензиностанции все повече ще се множат? От стремежа да се намалят разходите. Това пък дава възможност да се продава на по-ниски цени отколкото в големите вериги.

Средна малка бензиностанция с обслужване, с две двустранни колонки и магазинна част е между 600 и 900 хиляди лева. На самообслужване с една двустранна колонка може да се побере в рамките на 70 - 90 хиляди лева. Разбира се, с увеличаването на колонките и добавянето на магазинна част инвестицията расте.

В Сливен е избран и друг подход. В магазинната част ще работят вендинг машини - за топли напитки, безалкохолни, храна, автомобилни аксесоари. Общо взето все стоки, които са най-търсени. Защото, по наблюдения на фирмата на Ивайло Иванов, оборотът на магазините по бензиностанциите е основно от тях. Предвидени са банкомат, терминал за плащане битови сметки, за винетки. Инвеститорът в Сливен е завършил в Норвегия, страна, където бензиностанциите на самообслужване са масови. Има дори високотехнологични, при които не слизаш от колата, а робот отваря резервоара и зарежда.

В България малка стандартна бензиностанция с четирима души персонал и една-две колонки, трябва да продаде на ден около 2000 литра, за да излезе на нула. Годишно разходите надхвърлят 90 000 лева. Тук влизат заплати, осигуровки, работно облекло, осветление, отопление. При по-големите загубата идва, ако продават под 4500 литра. Докато бензиностанцията на самообслужване при стотина литра вече е на нула. А това са 5 клиента. Проучванията на фирмата сочат, че един клиент зарежда средно по 19 литра.

Пак техни наблюдения показват, че българите, макар и неочаквано, лесно са свикнали да зареждат сами. Преди повече от година изградили бензиностанция на самообслужване в малък град, пета поред. Средните месечни продажби, въпреки пандемията, надхвърлили 174 000 лева, а средният дневен брой клиенти са близо 200.

Ще се засилва и човешкият фактор. Бензиностанциите не могат да си позволят да дават добри заплати, трудно набират персонал. Средно 850 лева е заплатата за зареждач навън. Но има и друго. Предстои промяна на правилата, при които, за по-голяма безопасност, да се изключи бутонът, с който сега се заключва пистолетът и може да се остави горивото да тече, докато се напълни резервоарът. С новия бутон, ако той се пусне, спира и притокът на гориво. “И какво правиш на голяма бензиностанция ако спрат 7-8 коли. Трябва да имаш 7-8 човека, които да държат пистолетите. Няма логика. Зареждачите ще изчезнат, защото клиентите ще се принудят сами да зареждат”, убеден е Ивайло Иванов.

Може да не е толкова скоро, но бъдещето е на зареждането с горива на самообслужване. Показателно е, че има и обекти на големи вериги, които минават на нощен режим – на самообслужване. Макар иновациите да идват трудно в България, този тип бензиностанции ще престанат да бъдат самотни изключения. Въпреки рестрикциите и тежките процедури. А и “зелената революция” с електромобилите изглежда отдалечена с десетилетия. Не само в България.