Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

С еврооблигациите МФ вероятно преструктурира държавния дълг

14.12.2006
Оцени тази статия:
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Министърът на финансите официално обяви плановете за емитиране на еврооблигации от страна на българската държава. В четвъртък, 8 ноември, Народното събрание ратифицира договора с посредниците по сделката. Вероятните параметри на въпросната емисия са:

" Максимален номинален обем - 255 млн. евро.

" Книжата са деноминирани в евро (по принцип еврооблигациите могат да бъдат деноминирани в други валути, като традицията на еврооблигационния пазар е затвърдил долара като преобладаваща валута).

" Книжата ще имат еднакъв падеж, който ще бъде между 3 и 5 г.

" Еврооблигациите ще бъдат продадени по номинал, като лихвите ще бъдат фиксирани в купон.

" Максималният лихвен процент, при който ще бъдат продавани книжата, ще бъде 8%.

" Очакванията на МФ са средният лихвен процент по продажбата на книжата да бъде между 7 и 7.5%.

Сделката е вероятно част от цялостна кампания на правителството по преструктуриране на външния държавен дълг, като основна цел е намаляването на дълга, облечен в Брейди книжа и деноминиран в долари, и създаването на нов дълг, емитиран в евро. На тази основа анализираме финансовата рационалност на бъдещата емисия еврооблигации. В предишния брой(повече) коментирахме неофициалната информация за обратно изкупуване на DISC облигации. Направихме допускания за възможното финансиране на това обратно изкупуване, на основата на които се оказа, че е изгодно да се емитира нов дълг, само ако лихвеният процент по него е под 4.167%.

Очаквания среден лихвен процент по еврооблигациите е с около 3 процентни пункта по-висок от 4.167%. Следователно тази сделка може да е финансово рационална, само ако поне едно от следните условия е изпълнено:

" очакванията на МФ предвиждат поскъпване на долара спрямо еврото през следвашите 3 до 5 години.

" очакванията на МФ предвиждат покачване на цената на българските Брейди книжа.

" евооблигациите финансират нещо друго, а не обратното изкупуване на Брейди книжа.

Ако еврооблигациите са с падеж 3 години и средната доходност по тях е 7%, то курсът на долара спрямо еврото трябва се повиши поне с 8.4% през следващите 3 години, за да е оправдана тази сделка при други равни условия. В прогнозите на правителството за следващата година е предвиден среден курс на долара равен на 2.1 DM, което е по-ниско от нивото на долара сега (тези прогнози са достъпни тук ). Следователно, такава аргументация на сделката по преструктуриране на дълга би означавала несъвместимост в официалните позиции на МФ.

Очакванията за поскъпване на Брейди дълга на България вероятно са оправдани, особено след новината за повишения кредитен рейтинг на страната от Standard & Poor's. Успоредно с кризата в Аржентина, която е един от големите емитенти на Брейди дълг, книжата на България запазиха нивата си, което също е знак в подкрепа на бъдещо поскъпване. Самите действия на правителството на Брейди пазара оказват натиск по посока на поскъпване на Брейди облигациите на България. Но може да се окаже, че пазарът вече е абсорбирал очакванията за бъдещо поскъпване на тези книжа (като в момента 1 долар номинал от българските DISCs се продават за 83 цента) и правителството да няма пространство за подобна спекулация, т.е. то ще изкупи дълга толкова (почти) толкова скъпо сега, колкото би го изкупило и след 3 години.

Не на последно място напомняме, че тези правителствени сделки са свързани с наличието на вътрешна информация и възможен конфликт на интереси. За да бъдат избегнати те, съветваме към пълна прозрачност на намеренията на правителството. Това е постижимо и оправдано от финансова гледна точка (МФ може например да обяви, че ще купува обратно DISCs докато цената е под определени нива). А от политическа гледна точка това е необходимо.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!