Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ръстът на заетите е концентриран в Южна България

Автор: Явор Алексиев / 19.08.2016
Оцени тази статия:

В унисон с тенденцията за увеличаване на броя на наетите на трудов договор лица, данните от последното тримесечно изследване на работната сила на НСИ показват, че икономиката продължава да създава работни места. През второто тримесечие на 2016 г. заетите достигат 3,03 млн. души, като ръстът спрямо същия период на миналата година е от 22,2 хил. души. В същото време, докато данните за броя на наетите на трудов договор в частния сектор от началото на 2016 г. показват рекорден ръст от кризата насам, общият ръст на заетите в икономиката като цяло се забавя.

Графика 1: Промяна на броя на заетите лица на годишна база (2009-2016), хил. души

Източник: НСИ

Както ИПИ прогнозира, ръстът на заетостта през 2016 г. е чувствително по-бавен от този през предходната година. На фона на тази динамика, увеличаването на броя на наетите на трудов договор говори по-скоро за известно изсветляване на икономиката – заключение, подкрепено и от изпреварващия ръст на заплатите в частния сектор спрямо тази в обществения. По-бързият ръст на работещите на трудов договор спрямо общо заетите подсказва, че лица, които в предишен период са работили в сивия сектор, са формализирали своиге отношения с работодателите си.         

Регионален преглед

Северна България

Броят на заетите се увеличава в 13 и намалява в 15 от областите в страната, като 10 от областите, в които е отбелязан спад, се намират в северната част на страната. Второто тримесечие на 2016 г. е третото поред, в което единственият район в страната, в който броят на заетите намалява, е Северозападна България. Нещо повече - за пръв път от 2011 г. спадът е в абсолютно всички области от района. Докато във Враца, Ловеч и Монтана това може да се припише на негативните демографски тенденции, спадът на заетите във Видин и Плевен е съответно с 4,9 и 7,0 хиляди души на годишна база, което показва, че икономическият фактор за по-ниската заетост явно надделява над социалния такъв (демографията).

Графика 2: Промяна на броя на заетите лица на годишна база в Северна България

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Както Северният централен, така и Североизточният район на страната продължават да увеличават броя на заетите, въпреки че се забелязва известен спад и в двата основни центъра на възстановяването от 2014 г. насам – Велико Търново и Варна. След добрите за местния пазар на труда 2014 и 2015 година, броят на заетите във Велико Търново намалява за второ поредно тримесечие през 2016 г. Заетите във Варна не успяват да достигнат пиковите нива от предходния летен сезон. През второто тримесечие на 2016 г. техният брой е с около 2 хил. души по-нисък, отколкото през същия период на 2015 г.

Южна България

През последните три тримесечия пазарът на труда в Южна България създава средно по 36 хил. работни места на годишна база (22 хил., ако изключим столицата). Единственият район в страната, в който увеличаването на броя на заетите се ускорява, е Югоизточния район, като трайни положителни тенденции се наблюдават в Бургас и Ямбол (6 поредни тримесечия на ръст на броя на заетите на годишна база).

Графика 3: Промяна на броя на заетите лица на годишна база в Южна България

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: НСИ, изчисления на ИПИ

Броят на заетите в столицата се увеличава за 15-то поредно тримесечие, достигайки 679 хил. души, с което надхвърля нивата отпреди кризата. По-добре отколкото през 2015 г. се представят пазарите на труда в Пазарджик и Пловдив, където през второто тримесечие на 2016 г. заетите са със съответно 5,7 и 4,6 хил души повече от същия период на миналата година.