Руските санкции не будят особена тревога
Забраната на вноса на селскостопанска продукция и храни в Русия от страни, които са въвели икономически санкции спрямо нея, няма да засегне в значителна степен българската икономика. От публикувания списък със забранени стоки, както и от анализ на външнотърговските данни, може да се каже, че отделни браншове и фирми ще изнесат тежестта на санкциите. И то ако приемем, че няма начин да ги заобиколят. Като цяло обаче няма големи основания за тревога.
В действителност Русия не е първостепенна дестинация за българския износ. Износът за Москва представлява 2,6% (1,1 млрд. лв.) от общия износ на страната ни през 2013 г., като тежестта му не се изменя значително през последните пет години. Според стандартната международна външнотърговска класификация (SITC) на сегмента „Храни и живи животни” се падат 59 млн. лв. от тази сума – 5,5% от износа на България за Русия и 1,2% от общия ни износ на храни и живи животни. В структурата на тази сравнително незначителна сума[1] все пак има няколко сектора, чиято експозиция е по-значителна.
Най-засегната ще бъде консервната промишленост и по-специално производителите на туршии и компоти, при които близо 14% (14,4 млн. лв.) от износа е насочен към Русия.
На второ място идва износът на риба и морски храни, при който около 9% (4,2 млн. лв.) е насочен към Русия от две години насам. Става въпрос основно за производството на лаврак.
На трето място са пресните плодове. Голяма част от българските череши (75%), праскови (35%) и меки плодове (ягоди, малини, къпини – 47%) се изнасят на руския пазар на обща стойност малко над 10 млн. лв. При една част сезонът вече е приключил, при други е още в разгара си.
По отношение на замразените и охладени меса от различни животни, България би могла да се притесни от санкциите точно толкова, колкото и Румъния – няма как да се забрани нещо, което го няма. Износът на месо за Русия в стойностно изражение е, меко казано, символичен и се изчислява в десетки хиляди левове. Единствено през 2012 г. достига „зашеметяващите” шест милиона лева, което изглежда се е случило благодарение на голяма пратка магарешко месо.
Подобна е и ситуацията с месните произведения и колбасите.
Въпреки че в последните пет години време износът на млечни продукти за Русия расте в стойностно изражение, той все още е под 2 млн. лева и представлява едва 0,6% от общия износ на млечни произведения.
Като цяло ограниченията върху търговията с Русия не будят сериозни притеснения, освен за някои отделни производства и компании. Остава да стои въпросът и доколко руската държава е склонна да пресича възможностите за заобикаляне на тези ограничения, тъй като вратички съществуват, а големият губещ ще бъде руският потребител. И сега част от партидите с плодове, които напускат страната ни в посока Русия, минават през буферни държави, където се слагат други етикети и стоката влиза в Москва със сменен произход.
[1] Структурата на износа е взета по Комбинираната номенклатура
