Руските искания и българските структури

Word Format (Word Format)

ИПИ обсъди резултатите от посещението на президента на Руската федерация Путин в България и по-конкретно – участието на Русия в маркетинга на ресурси и енергия от България. Този материал е резюме от разговорът между Красен Станчев, Асенка Христова, Елена Маринова, Петя Платиканова, Георги Стоев, Мартин Димитров, Лъчезар Богданов и Георги Ангелов, проведен на 5 март 2003 г. в офиса на ИПИ.

Основната тема бе доколко монополната позиция на Русия в доставката на енергийните ресурси може да изиграе значителна роля в маркетинга на енергоносители при износа им от България за трети страни.

Потърсихме отговор на следните теми:

1/ Проблем ли е тази монополна позиция и ако „да“ – защо? Защо подобни заявени намерения предизвикват толкова много коментари и спорове, когато са отправени от руската правителствена делегация, и не са толкова много дискутирани, когато са отправени от делегации на други страни?

2/ Русия има интерес към приватизацията на газопреносната мрежа в България, което означава: първо, монопол при вноса и второ, собственост (частична или пълна) върху газопреносната мрежата в страната. Това предполага значително нарастване на контрола върху ресурсите.

3/ Руският дълг към България и военните доставки и договорите за военната индустрия. Последното има две измерения: първо, прозрачност на тези договори (доколко са бартерни и доколко се вижда кой колко плаща), и второ, чисто политическия момент с дългосрочното обвързване с руски военни промишлени предприятия.

По отношение на първата тема – проблем ли е превръщането на монопола в доставките на енергоресурси на руските фирми и донякъде правителството в участие на Русия и в износа от България на енергоресурси и електрическа енергия?

НЕК като монополист осъществява износа на електричество от България. В този смисъл, какво би означавало руско участие в съвместно дружество с НЕК? Защо НЕК би имала полза от един допълнителен посредник, ако източникът на електрическа енергия е същия, както и сега?

Икономически няма смисъл да се създават повече компании за износ на електрическа енергия, независимо дали това са компании на самия НЕК или лицензирани от него. Руските доставчици на първичния енергоизточник виждат, че в България се добавя стойност при превръщането на тези източници в електрическа енергия и се печели. Те смятат, че могат да имат дял в тази добавена стойност, което е нормална бизнес стратегия.

Какво ще бъде решението на българското правителство и какви са степените на свобода. Ако се създаде смесено дружество за доставка към съседни на България страни, това би означавало, че либерализацията на вътрешния пазар вероятно ще бъде забавена и затруднена. На практика това би бил един допълнителен довод да не се либерализира вътрешният пазар. Превръщането на картела при доставките в картел при износа ще доведе до запазване на сегашното състояние, ще пречи на преструктурирането и вероятно ще пречи на пазарната среда. Ако на вътрешния пазар има свободна конкуренция, подобна стратегия би загубила смисъл.

Евентуалните краткосрочни ползи за България биха били понижаване на цените на някои видове енергоносители след т.нар. картелиране. След като получат дългосрочно участие, руските компании може да понижат доставните цени, за да покажат на местните играчи, че има полза от картелирането. Не е случайно твърдението на много български газови фирми, че ако се премахне монопола на Булгаргаз и се даде възможност за пряко договаряне с руските доставчици за внос, цената на газта ще бъде много по-ниска. В този смисъл, либерализацията на пазара може да стане с участието на руските фирми, които биха премахнали монополната рента, която събират българските монополисти. От друга страна обаче, „братството“ между Булгаргаз и Газпром ще оказва силен натиск върху правителството за възпиране на алтернативни – конкурентни на картела – доставчици на газ.

Засега обаче, макар и предвидена либерализацията на вътрешния пазар на газ не се случва. Според Наредба на Министерството на енергетиката (която още не е влязла в сила), големите индустриални потребители на газ в България могат да се договарят пряко с доставчици извън страната. В този случай, Булгаргаз е длъжен да им трансферира газта.

Възможно е монополната рента, която би получило едно бъдещо съвместно дружество да е по-малка от сумарната рента на Булгаргаз и Газпром. Това е така при допускането, че в момента не съществува сътрудничество между двата монопола и когато те създадат едно съвместно дружество, общият им интерес да бъде оптимизиран чрез продажбата на по-голямо количество макар и на по-ниска цена от преди. Но не се знае дали преговорите ще се съсредоточат върху цена, или количество, или върху двете.

Възможно е да има натиск за намаляване на цената на енергоносителите и по-специално на газта, от страна на дружествата, които произвеждат торове и нямат алтернативни източници на енергия. Руската страна е заявила, че торовите заводи ще получават по-евтина газ, ако Газпром стане собственик на част от газоразпределителната мрежа в България и/или получи дялове в самите заводи. А фирмите, които са открили алтернативни източници или работят с други източници (например, „Солвей“) ще продължат да съществуват при други условия. Това би довело до изкривяване на пазарната среда. Преговорите с Русия биха били от полза за онези играчи, които дори и при свободно договаряне няма да могат да постигнат цената, която би им била гарантирана с политическата намеса. Иначе казано, господството на групи по интереси ще се засилва за сметка на онези, които са по-производителни и конкурентни и нямат симбиотични връзки с политическата власт.

По отношение на евентуалното сътрудничество между НЕК и РАО „Енергия“, можем да предполагаме, че една от основните причини за търсене на сътрудничество с НЕК е фактът, че България ще стане част от Европейския пазар, а Русия ще има друг статут на този пазар.

Икономически интерес на Русия от евентуалното сътрудничество се изразява в съществуването на предприятие, което работи на територията на България с руски акционер и което печели повече от България, отколкото на територията на Русия. Производството е по същата технология, със същите машини и енергоизточници, но с възможност за износ, тъй като дружеството е разположено на територията на страна, която ще стане член на европейската енергийна система. При сценарий за включване на България в големи енергийни пазари, съвместната дейност в международни консорциуми с руски фирми може да допринесе за преодоляване на слабостите на българските компании.

Към това трябва да се добави и следното – никое друго правителство не предлага монополно сътрудничество. Това до голяма степен се предопределя от обстоятелството, че много енергийни ресурси се внасят само от Русия. Ако се стигне да договореностите, обсъдени по-горе, при положение, че руското правителство може да оказва натиск върху българското, е възможно да бъде спряна либерализацията на пазарите на газ и електрическа енергия.

Преговорите между България и Русия са върху теми, които са изцяло свързани с непазарни събития и политически решения. Няма видим интерес от руска страна за дискусии по евентуални бъдещи участия на конкурентни пазари.

От друга страна, каквото и споразумение да се постигне с Русия, в момента, в който България стане член на ЕС, (а ние вече сме постигнали договореност по глава „Енергетика“ за либерализиране на енергийния пазар), то не може да има дългосрочна отрицателна последица, ако не включва либерализиране на пазара.

Либерализация на вноса, производството и продажбата на електрическа енергия на вътрешния и външния пазар обезсмисля строежа на втора АЕЦ в България. Би имало смисъл, ако Русия няма достъп до пазарите на Гърция, Хърватска и други страни от региона, а България има достъп до тези пазари. Вече е постигната договореност за предварително проучване на икономическата целесъобразност от АЕЦ – Белене от страна на руски фирми. (Няма търгове по линия на държавни поръчки вероятно, за да не се харчат средства за такова изследване ) Поради факта, че икономическата целесъобразност ще се оценява от фирми, които имат интерес проектът да бъде реализиран, обективността на оценяването е под въпрос.

Интересно е, че от списъка с исканията на руската страна липсва строежа на петролопровода Бургас – Александуполос. Русия е единствената страна, която не е подписала протокола. Възможна хипотеза е, че подписът ще бъде даден, ако някои други искания на руската страна бъдат удовлетворени. Но от друга страна, в Русия компаниите, които доставят нефт са частни и руското правителство не може да гарантира, че частните компании ще искат да доставят нефт.

Относно приватизация на Булгаргаз въпросът е кое да бъде приватизирано: газопреносната мрежа (тръбите) или дейността. Вероятно решение в тази насока е примерът с БДЖ, където имаме разделяне на инфраструктурата от дейността. Заявеният интерес от страна на Русия, доколкото той е сизвестен от откъслечни изявления, обаче е към цялата инфраструктура и всички дейности на Булгаргаз.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.