Рубрика : Още един аргумент за частна пенсионна системаМакроикономическият аргумент

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

През последните седмици представихме на вашето внимание две публикации, чиято основна идея беше да се представи и защити необходимостта от реформиране на пенсионното осигуряване и изоставяне на досега действащия разходно-покривен модел ( Ефекти от минималните прагове за осигуряване и Какво да се прави с пенсионното осигуряване). Предвид важността на темата смятаме да отделим специално внимание на отделните аргументи, които според нас са показателни за неефективността на сега действащата пенсионна система. В този материал вниманието ни е насочено към нарастващия дисбаланс на пенсионното осигуряване.

1/ През 2002 г. дефицитът на Фонд Пенсии се очаква да бъде около 668 млн. лева (съгласно закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 г.). Ако обаче прибавим към горната сума предвидените в бюджета на фонд пенсии субсидии от централния републикански бюджет в размер на 220,7 млн. лева, се получава общ дефицит от около 889 млн. лева, което налага все по-голямо финансиране през бюджета.

2/ Дефицитът на фонд пенсии нараства от 140 млн. лева и 442 млн. лева, съответно през 2000 г. и 2001 г., до 889 млн. през 2002 г. Очевидно е, че системата в сегашния си вид създава и ще създава все по-голяма „дупка“ в бюджета, докато в един момент този дефицит няма да може да бъде покрит и е в състояние да дестабилизира цялата финансова система. Както неведнъж е подчертавано – това е основанието да се търсят законово-принудителни мерки за увеличаване на вноските. Вижда се обаче, че предвижданите от министерството 11% увеличаване на приходите (ако системата случайно проработи) не могат да покрият недостига.

3/ За сравнение дефицитът на НОИ е един път и половина пъти по-голям от предвидените приходи в Републиканския бюджет през 2002 г. от данъка върху доходите на физическите лица (около 557 млн. лева).

4/ Когато говорим за системни рискове пред валутния борд в България е логично състоянието на пенсионната система да се разглежда като основен такъв риск. Примерът на Аржентина е показателен за това, че е необходимо бързо и цялостно реформиране на неработещите системи, каквато без съмнение е пенсионната в България.

5/ Ако предлаганите промени за въвеждане на минимални прагове на осигуряване не доведат до желания резултат, което според нас е най-вероятното развитие на нещата, възможно е дефицитът на Фонд Пенсии да нарасне сериозно още през следващата година.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.