Роженски изненади в края на годината
В единадесетия месец на годината ли стана ясно, че Националната астрономическа обсерватория в Рожен изпитва недостиг на средства, които, ако не бъдат осигурени, ще я принудят да затвори? Простият отговор е „не”, тъй директорът на Института по астрономия, към който е обсерваторията – Таню Бонев – е изпратил писма до президента, премиера и министрите на финансите и образованието още през август. Но 2012 г. не е първата, а е поредната година, в която обсерваторията ще има дефицит. Според Бонев той възлиза на близо 40% от предвидената държавна субсидия – 692 хил. лв. Т.е. още с приемането на бюджета на БАН, към който се числи Институтът по астрономия, в края на миналата година трябва да е било ясно, че средствата няма да стигнат.
Когато не достигат средства, изходите са два – да се осигурят повече средства или да се намалят разходите. Очевидно до момента не се е случило нито едно от двете. Не е учудващо, че няма повече приходи за Института по астрономия, тъй като финансовият министър еднозначно заяви че няма да се отпускат допълнителни средства от държавния бюджет. Тогава защо самият институт не потърси възможности за алтернативно финансиране?
От отчета за 2011 г. става ясно, че такива източници не липсват, но институтът не успява да се възползва от тях. През м.г. приходите от такива източници са както следва: Национален фонд „Научни изследвания” – близо 126 хил. лв.; наеми, такси, дарения – близо 29 хил. лв.; научни проекти – 450 лв.; оперативни програми – 0 лв. Едва ли има пречки този институт да работи по повече проекти или да усвоява повече средства по оперативни програми, ако се съди по това, какво прави по въпроса БАН – общите приходи на БАН по тези пера са съответно 17 млн. лв. и 1,8 млн. лв. Очевидно има алтернативни приходоизточници, които се използват от някои институти, докато други структури разчитат повече на субсидията от бюджета.
След като от Министерството на финанси не предвиждат да увеличат субсидията, а използването на алтернативни източници на финансиране изглежда плачевно, защо институтът не намалява разходите си? Още миналата година е било ясно, че средствата от държавната субсидия няма да са достатъчни, но вместо да се намалят разходи, включително и заетите в института, управлението му продължава все едно всичко е наред. През лятото се изпращат писма, които съобщават нещо, което е ясно още от миналата година – нямаме пари, помагайте. А в края на годината това се превръща едва ли не в социална кауза, а решението на проблема е, по думите на Бонев, „политическо – дали да се съхрани уникална научна инфраструктура или ще се дадат тези 250 хил. лв. за нещо друго”.
В крайна сметка държавата, в лицето на премиера, отново се намеси, като осигури 270 хил. лв. (с 20 хил. повече отколкото са нужни според Бонев) под формата на целева субсидия от министерствата на земеделието и околната среда и водите. „С двете министерства са намерени общи интереси и те са готови да възложат задачи, които астрономите са най-компетентни да решат”, съобщи доц. д-р Таню Бонев. Това пак ли стана ясно в края на годината? Ако астрономите са най-компетентни да решат тези проблеми, защо разходите за това не са включени в програмните бюджети на съответните министерства? Защо 150 хил. лв. ще бъдат осигурени от държавното Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, а не от бюджета на съответното министерство?
Прекалено много въпроси възникват около това решение, но като че ли всичко се свежда до два основни такива. Първият е следният: искат ли държавните структури да се реформират, така че да не получават пари на калпак, а да получават финансиране срещу резултати? Например Институтът по астрономия извършва определени дейности, които не са самоцелни, а са полезни. За да продължи да го прави обаче, той има нужда от финансиране. Не е важно откъде ще го намери – частни донори, международни програми, европейски средства. Ако дейностите наистина са важни, финансиране ще се намери, както показват други институти в БАН, които имат над 50% собствени приходи.
Вторият е: искат ли управляващите да има прозрачност и оценка на ефективността на изхарчените публични средства? Те са публични не защото са на държавата, а защото са на данъкоплатците и последните заслужават да знаят какво е постигнато срещу харченето на техните пари. Те заслужават да знаят защо някои държавни структури имат годишен бюджет, който не им стига и вместо наказание, получават още пари. Това е все едно човек да изхарчи заплатата си в края на месеца, след което да отиде при работодателя си и да му поиска повече пари, защото иначе ще остане на улицата.
