Родителските кооперативи – непризнатата алтернатива

Това може да е най-гъвкавият вариант да се отговори на недостига на места в детските градини

 През 2021 г. ИПИ започна инициатива, която да представи отражението на популистки политики и регулации в ежедневието на хората и работата на компаниите. Първите единадесет истории можете за видите тук. Сега продължаваме с нови истории, които са подготвени с подкрепата на Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов.

“За мен родителските кооперативи са най-гъвкавият вариант да се отговори много бързо на недостига на места в детските градини. Това е далеч по-облекчена система, отколкото да се открие частна детска градина или да се построи нова. Стига наистина да се припознаят от общината и тя да реши да си сътрудничи с тях. Примерно като осигури помещения. Ние можем да помогнем за информационна кампания, да помогнем на кандидатите с организацията, с готови графици, структура”.

Това казва Мария Трифонова, председател на Асоциацията на родителските кооперативи. С нея разговаряме в просторния двор на фамилната къща в един от крайните столични квартали. И трите й деца са отраснали в родителски кооперативи. Тя е била и съосновател на един от първите, в центъра на София. Има опит и преки наблюдения как работи тази система в страна като Германия. Самата тя е икономист, преподава в Софийския университет, а при специализация в Карлсруе се наложило да се включи и в родителски кооператив.

За Мария Трифонова децентрализацията и подкрепата за инициативи като родителските кооперативи са най-гъвкавия начин да се облекчи недостига на места в детските градини.

Макар първите кооперативи у нас да са на повече от 10 години, още от 2009 г., те по-често са приемани като екзотика. Едва напоследък, при все по-изострящия се недостиг на места в детските градини в столицата, вече ги включват в работните групи за предложения за промени в наредбите.

Повече от 10 000 деца в столицата останаха без места в общинските и държавни детски градини в София през тази година и това за пореден път доведе до протести. Засега енергията на администрацията се съсредоточи към компенсациите на родителите, чиито деца остават извън системата. Последният вариант на “Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места” е отворен за обществено обсъждане до 2 септември. Той бе наложен и след натиск от страна на родителските организации.

Не всичко, което искаха родителите, беше взето под внимание, но поне има възможност да сработи и да обхване по-голям брой деца. Досега процедурата за кандидатстване бе само веднъж годишно. Но обстоятелствата се променят и може във всеки един момент да имате нужда от подкрепа. С новия вариант може да се кандидатства по всяко време. “Ние бяхме сметнали, че от момента, в който едно семейство е одобрено да участва в тази програма, до момента, в който си получи компенсацията, минаваха от 5 до 6 месеца, в зависимост от това колко бързо действа администрацията в общината. Сега този период се скъсява, вероятно до 3-4 месеца”, казва Мария Трифонова. Макар да продължават да настояват за още облекчения, и от родителски организации приемат промените като добра първа стъпка, особено при районирането на столицата.

За родителските кооперативи това може би не е толкова важно, продължава Мария. Вероятно има хора, които първо опитват да кандидатстват за детска градина, а след това се обръщат към кооператив. Но повечето семейства го правят, защото вярват, че това е друг модел, по-подходящ, пасва на техните индивидуални нужди и желанието им детето да расте в среда, която е по-близо до домашната и са готови да поемат този разход. И не им се занимава много с администрация. А тя е доста натоварваща. Така че има семейства, които не могат да чакат 6 месеца, и други, които са склонни да поемат разход от 500 – 600 лева вместо да събират документи всеки месец и да чакат ще ги одобрят ли или не. Първо детето трябва да мине през процедура за кандидатстване, да е отхвърлено, след което общината да каже, че няма алтернативно място. Но ако след година или след няколко месеца му намери място, компенсацията спира.

“Проблемът е, че нямаше централизирано звено или електронна система, в която да се подават документите, да не минават непрекъснато през някаква обработка на гише. Така всяка районна община трябва да обработва документите. За тях това е допълнителна тежест, идва им в повече. Важна промяна е и да не се подават всеки месец разходните документи, ако няма промяна на обстоятелствата”. Но, ако в момента 12 000 деца са извън системата в София, от тях може би 1000 – 2000 ще успеят да минат през системата за ваучерите. Тогава какъв проблем решаваш? Никакъв, казва тя.

Ако се съди по броя на новородени деца, перспективата в скоро време да бъдат построени достатъчно детски градини е повече от мъглява. Така е и за частните детски градини, при които изискванията също са доста усложнени. И при тях обаче места трудно се намират и има дълги списъци от чакащи.

Възможният друг подход

Асоциацията на родителските кооперативи е учредена през 2012 г. Тогава се обсъждали законови промени, с които всички алтернативни форми извън познатата ни детска градина да бъдат забранени. Макар и малко на брой, те се обединили, за да започнат по-амбициозен диалог с институциите. И въпреки това срещали и продължават да срещат неразбиране какво въобще е родителски кооператив. Имало предложения да преминат като филиали на детски градини, през някакви други структурирани форми. Всъщност неразбирането продължава и досега, при проверките и обсъжданията с различни институции.

Родителските кооперативи не са регламентирани в българското законодателство, но то не ги и забранява. Те не са дефинирани изрично и съответно не са забранени на общо основание. Изключително популярни и разпространени са в САЩ, Канада, Германия, в Скандинавските страни. Най-честите причини за създаването им там са запълването на празнота в пазар, в който нужни на определена група услуги не са достъпни на приемлива цена, при приемлив стандарт на качество или не се предоставят по приемлив за групата начин. Според Асоциацията родителските кооперативи те са „гражданска инициатива за съвместно отглеждане и обучение на деца при активно родителско участие. Това е „семейство от семейства“ – своеобразна общност от родители, които се обединяват с цел създаването и развитието на общо пространство – среда, близка до семейната, която отразява възгледите и разбиранията на общността по отношение на принципите и методите на отглеждане, възпитание и обучение на деца.

Важно е първо да има родителска общност, в повечето случаи са около десетина семейства. Те организират, администрират цялото пространство, взимат всяко едно решение съвместно. Според нашето законодателство, когато детето попадне в детска градина, отговорността е на учителите. В този случай се поема съвместно от всички родители, обяснява Мария Трифонова.

Кооперативите са абсолютно автономни. Всеки определя ценностите си, дали ще има правилник, какъв да е той. По принцип от асоциацията съветват да има правилник, защото семействата се сменят. Има родителски дежурства за готвене, за почистване. Това става около 3 пъти месечно. Готви се вкъщи и храната се носи там. Не се готви в кооператива, там може само да се претопли. Досега не е имало проблеми, всеки все пак готви и за собствените си деца. Всеки от хората в общността си има роля. Някой се занимава с финансите, с двора, с обезопасяване, купуване на мебели, комуникацията с учителите. Самата Мария поне два дни в месеца отделя за финансите на кооператива, в който е третото й дете – отчитане, бюджетиране. Е, извън редовните иначе задължения. А работата в асоциацията е напълно на доброволни начала.

Пандемията показала и колко са важни отношенията с учителите. А в някои кооперативи те са там от години. Въпрос на избор е как се плаща на учителите, как се осигуряват. Възможността е или те да са самоосигуряващи се, или да сключат договор с някое от семействата като физическо лице с физическо лице, или с фирмата на някой от членовете.

“Все пак никой не иска да плаща на черно. За нас взаимоотношенията с учителите са много важни. Ние ги приемаме като дългосрочни партньори и съответно е редно да са осигурени, да имат защита. Някои кооперативи трябваше да затворят за месеци. Но, ако в общинската градина не плащате нищо за времето, в което детето ви си е вкъщи, в кооператива продължаваме да плащаме за наеми, учителски заплати, фиксираните разходи. Тези, които са организирани в някаква правно организационна форма, можеше да кандидатстват по програми от рода на 60 на 40, другите – не, казва Мария Трифонова.

Има кооперативи, които съществуват в правно организационни форми, като сдружения. Преди време МОН се опитвало да наложи, че би трябвало да са дружества по ЗЗД, но до момента няма нито един родителски кооператив, който да действа по този начин. Според членовете на асоциацията това е архаична форма, която не е подходяща. Ако, примерно, някой от членовете има някакви задължения, би трябвало цялото дружество да ги поеме. Това е и тежка форма, защото изисква регистрация в съда, органи за управление. А, колкото и да е устойчива структурата родителски кооператив, постоянно се сменят навсякъде деца и може да случи за броени месеци да трябва да се правят промени. Трябва да има счетоводство. А това не е малък разход на месец, който не се компенсира. Трябва да има и юридическа помощ, ако няма в кооператива юрист, който да я поеме.

В момента в цялата страна има 25 – 30 кооператива. В София са най-много, двадесетина. Другите са във Варна, Пловдив, Бургас, Велико Търново. Интересът към тях расте. Има и отпадащи, и такива, които показват устойчивост, някои повече от 10 години.

“Ние като асоциация винаги сме искали да има регламентация. Защото това спомага да се изчисти модела. Да няма нерегламентирани структури. А те съществуват и това черни името и функциите ни. Първото нещо е самата дефиниция да влезе в законодателството. Да се знае какво е родителски кооператив. Сега има неразбиране в институциите, а няма регламент под каква форма да съществува кооператива. Само че, при последните обсъждания ми казаха, че няма правителство, няма парламент, няма кой да се занимава, по-важно било да се оправи наредбата за компенсациите”, казва Мария.

А може и така:

Когато Мария Трифонова започнала работа по научен проект в Германия, като децата били заедно с нея, се оказало, че не могат да влязат в тяхната система, а наблизо имало родителски кооператив. Там те са регламентирани, както всякакви други форми. Водят се като детски градини, организирани от родителите. Има организирани от църквата, от частни организации, от работодателите, от университетите. Но всички следват еднакъв режим и има компенсация от общината за всяко дете, когато влезе в някаква форма, без значение каква е тя. И е еднаква за всички. “Оттам нататък е въпрос на принципала дали да поиска повече. Най-скъпи са тези с частен принципал. Разделени са по възраст, най-скъпо е за най-малките до 3 години, беше 500 евро, а общината, мисля, плащаше между 600 и 700 евро на дете. В кооператива ние доплащахме около 200 евро. Там, както и при нас, се поемат част от разходите – почистване, готвене, от родителите. И тези кооперативи излизат като най-евтината възможност.

При нас родителите плащат в общинската детска градина едни 60 лева и си мислят, че това са разходите. А доплащането през данъците ни остава скрито за тях. (Става дума за около 350 лева на месец.)

В Германия също имат своеобразна ваучерна система, но администрацията я регулира вътрешно. Просто декларираш къде е постъпило детето, доплащаш, както е определено, и повече не се занимаваш. Докато тук няма такъв ред”.

В институциите е наложено, че образователният процес може да се провежда само и единствено от държавата. Тя има много важно значение, разбира се. Но не е нужно да има пълен монопол. Практиките от детските градини, да речем, а част от тях са порочни, се налагат с двойна сила върху всякакви алтернативни форми. А те не са в конкуренция, те се допълват. Всяка от тях може да допринесе за другите, твърди Мария Трифонова.

Асоциацията на родителските кооперативи е била първата, при която детето може да премине през плавна адаптация с участието на родителя. А дори и сега в много детски градини не се позволява да си цял ден с него. И основното разбиране е, че родителите пречат.

Затова разписали берлинския адаптационен модел, базиран на обстойни проучвания, правени още през 60-те и 70-те години. Превели го, дали го на родителските организации. Те все пак успели да се наложат, че трябва да има плавна адаптация и поне в първите дни родителят да е допускан в детските градини.

“Тази година с изненада разбрахме за наредба от края на миналата година, че детските градини трябва да имат концепция за плавна адаптация с родителско участие. Но родителите не знаят. А и колко от тях са направили такава концепция. Това е пример, че всяка от алтернативните форми може да има добри практики и те могат да бъдат полезни за останалите. Стига да променим мисленето, че има един единствен модел и той е държавният. Всичко останало е вредно”, казва Мария Трифонова.

Път за промяна

Когато едно от децата й е било в родителски кооператив в Германия, той е бил разположен в голяма къща с огромна градина. Предоставена от общината, с условия за съответната поддръжка.

И в България има подобен пример, макар кооперативът вече да е закрит. Общината предоставила безвъзмездно помещение на сдружението, но с условие да го ремонтира.

Това е много интересен модел, който може да се приложи и в София. Все пак най-острият проблем с детските градини е в столицата. А общината има имоти, които не стават за детски градини, но могат да се ползват от родителски кооперативи, с много по-малко деца. Може да се даде на родителите примерно за 5 години. А те да поемат ремонтните дейности. Това би било печелившо и за двете страни публично-частно партньорство. Това е и начин да се помогне на кооперативите. Заради начина на организацията си те основно наемат имоти – къщи или големи апартаменти. А в София това е сериозен разход. От общината обещали списък с имоти. Още го няма.

Преустройството на приземни етажи за детска градина е тромава и скъпа процедура.

Много от родителските кооперативи са в къщи под наем в крайните квартали. Но има и в центъра на столицата. “Ако е апартамент за 10 деца, колкото обикновено е максимума, съветваме да е минимум 100 квадрата, да има поне 3 помещения и директен достъп до дворно пространство. На това отговарят много кооперации в центъра на града. Но има и кооперативи, които ползват близко паркче”. Не са рядкост и проблеми със съседите, които така и не могат да възприемат, че това не е нелегална детска градина.

Много от родителските кооперативи в София са разположени в наети къщи с прекрасни дворове.

“Понякога се ядосвам, защото времето, което влагаме във всякакви дискусии, разговори, писане на нормативни документи, отнема толкова голям ресурс и струва на всеки нещо. Ако това време го инвестираме правилно, можем генерално да променим системата, да я направим работеща за всички. А така решаваме някакви частични проблеми. Ядосвам се, защото, въпреки че светът е толкова развит, в България имаме много праволинейно разбиране за това какво е образование, каква е ролята на държавата, за това какво е успех”, казва Мария Трифонова.

И иска институциите поне да не пречат, след като не винаги могат да помогнат.

Всъщност, твърдят и хора, които администрират частни училища и детски градини, най-справедливо е държавата просто да определи сума за издръжка на дете в детска градина, а родителят сам да прецени къде да я насочи – дали в общинска, в частна детска градина, кооператив. Тогава може да се появят и нови възможности.

Квартална история

За първи път видях един огромен празен терен, в бързорастящ краен квартал на София, преди малко повече от 17 години. Тогава евентуалните ми бъдещи съседи твърдяха, че е за училище, а в съседство – детска градина. Десетина години по-късно теренът бе цепнат на две-три части, ограден с мрежа и повече нищо. Кварталът се засели, заради изгодните тогава цени дойдоха много млади семейства, децата им, возени в колички, пораснаха и вече имат свои деца, возени в колички. В това време по улицата, която още не е истинска улица, на няма и километър разстояние, три от къщите се превърнаха в престижни частни детски градини, още две са в партерните етажи на затворен комплекс, има и детски здравен център. Само на една улица.

За този терен в краен софийски квартал се твърдеше, че ще стане детска градина.

Според регистъра на МОН в София действащи са над 80 частни детски градини. Заличените са единици. За тях места също няма, още повече, че немалко родители искат детето им да е в избрана от тях частна детска градина, с условията и методите, които предлага. Таксите обикновено варират от 500 – 600 до 1500 – 1600 лева на месец. Освен таксата от 60 лева за общинска детска градина, доплащането от бюджета е в рамките на 350 лева на месец.  Издръжката на едно дете в родителски кооператив е около 500 – 600 лева месечно, без да се брои личният ангажимент, разбира се.

Изграждането на нова детска градина се подчинява на строга регламентация и може да отнеме години, ако е държавна или общинска. При частните, при смяна на предназначението на сградата, както е обикновено, процедурата започва от самото начало – от виза за проектиране и последващо преустройство. Инвестицията е много сериозна. Особено се усложнява, ако се сменя предназначението на обект в централните части на голям град. Изискванията са десетки, както за сградата, така и за персонала и неговата квалификация, за задължителен медицински персонал.

С последния проект на наредба на МОН леко се разширяват възможностите за наемане на педагогически персонал. При частните кооперативи това не е задължително. Някои от най-добрите учители всъщност са били журналисти, спортисти, музиканти. При тях разбирането е по-скоро, че децата играят свободно и това е най-добрия начин да учат. Има външни учители, примерно за музикални занимания, йога. Но по-голяма част от времето си прекарват в свободна игра, някои са изцяло отворени към околната природна среда. Учителят е по-скоро ментор и се намесва само ако има конфликт, който да не могат сами да решат.


Свързани публикации.