Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Риторика на данъчните нагласи на българските политици през 2006

Автор: Светла Костадинова / 05.01.2007
Оцени тази статия:
2006 е годината, в която бяхме свидетели на учудващи метоморфози във възгледите на българските политици. Най-невероятното обаче е, че крайният резултат от тези промени е намаляване на някои данъци и тенденция това да се случва и през следващата година. Какво се промени?

СДС – безусловно намаление на данъците

През годината водещият мотив на СДС беше намаление на данъците. Разбира се това не е учудващо за опозиция, от която малко зависи на практика. Въпреки това, отстояваната позиция по време на всички обсъждания в парламента на данъчните закони и бюджета бяха за намаляване на данък печалба и данъка върху личните доходи до единната ставка от 17%, т.н. плосък данък, както и намаляване с още 6% на осигуровките.

Като цяло, СДС е единствената политическа партия в парламента, която имаше ясни идеи за намаляване на общата данъчна тежест през цялата година и твърдо отстояваше позицията си по време на дебатите. Жалко, че малко зависеше от нея. Наличието на аргументирани предложения и постоянен контрол обаче не трябва да се подценява.

ДСБ – нерешителна подкрепа за данъчни намаления

В първата половина на 2006 година трудно можеше да се отличат ясно данъчните идеи на ДСБ, така че едва ли можем да различим големи промени в позициите, а по-скоро ще ги очертаем. По време на обсъждането на бюджета обаче стана ясно, че партията подкрепя намалението на данък печалба, но не съвсем – “фирмите няма да усетят ползите от падането на корпоративния налог до 10 процента”.

Позицията на ДСБ по повод осигуровките беше “че истинската мярка в областта на данъчната политика е смелото намаляване на данък добавена стойност и по-сериозното редуциране на осигурителната тежест”.

По отношение на данъка върху доходите ДСБ декларира, че в “момента финансовата ситуация е толкова добра, че позволява да се отиде към една ставка на данъка върху доходите на физическите лица, т.е. почти както при плоския данък.”

НДСВ – намаление на едни данъци, преференции за отделни отрасли

Въпреки, че имаше реалната възможност (власт и от гледна точка на изпълнение на бюджета), НДСВ не извърши радикални промени по време на управлението си. Умерената позиция по отношение на облагането продължи да се поддържа от партията и по време на настоящото управление, като сега беше много по-лесно да се оправдае липсата на категоричност за радикални промени. В допълнение, имаше някои идеи, които противоречаха на логиката за пропазарни данъчни промени. Разбира се, трудно е да се прецени до колко изявления на отделни представители на една партия изразяват общата позиция, но това е единственият начин да съдим за вижданията и.

Като цяло, НСДВ подкрепи през март намалената ставка в туризма с аргумента “заради конюнктурата в отрасъла”. Заявката за данъчни преференции от царистите не учудиха никой.
Една от добрите идеи на партията беше въвеждането на финансовата самостоятелност на общините, което беше внесено през юли, когато започнаха обсъжданията за четвъртата поправка на конституцията.

През октомври НДСВ заяви твърдата си позиция за намаление на осигуровките с 6% през 2007 година, но след като стана ясно, че данък печалба може да се намали до 10% вместо тогава обсъжданото 12%, промени позицията си и прие идеята за по-малко намаление на осигуровките с 3%.

ДПС – умерено намаление на данъците, приоритетни сектори

По време на обсъждането на данъчните промени за 2007 година движението най-категорично настояваше за преотстъпване на 50% от данък печалба при реинвестиране. Изявления на представители на ДПС по повод идеите за намаляване на данък печалба до 10% бяха коментирани като прекалено радикални. През септември беше изразена позицията, че “Ако допуснем, че не се приемат предложенията ни за преотстъпване на 50% от данък печалба при реинвестиции, ще е нормално корпоративният данък да се намали на 12% и ако има възможност, да се намали и осигурителната вноска”.

През октомври обаче от движението отстъпиха от идеята си за реинвестираната печалба и се присъединиха към предложението на НДСВ за 10% “за да може България да влезе в ЕС като страната с най-нисък данък печалба и да увеличи привличането на чуждестранни инвестиции”.

По отношение на финансовата децентрализация движението по принцип подкрепи идеята през юли, но едновременно с това се опасяваше, че “само четири общини щели да се справят без затруднения при липсата на държавна подкрепа”, което на практика означаваше, че проформа са за идеята, но едва ли ще я подкрепят без значителни държавни помощи за общините.

През ноември ДПС предложи доставките за армията ще бъдат освободени от някои данъци и такси, “за да се компенсира по-ниският бюджет на войската през следващата година”.

Още през март 2006 година при обсъждането на промените при ДДС, ДПС отстояваше позицията, че “ако няма европейска забрана, е по-добре да има диференцирана ставка в туризма”.
През септември ДПС заяви подкрепата си за “предложения, които са насочени към оплоскостяване на данъка - намаляване на етажите и ставките, но в размер, който не би застрашил финансовата стабилност.”

ГЕРБ и Бойко Борисов

Изказванията на кмета през годината по поводи данъци бяха противоречиви. В качеството си на управляващ столицата, без обаче да има реални правомощия да определя данъчната политика на общината, Бойко Борисов сподели спорни идеи за данъчната политика на софийска община, които не могат да се квалифицират като пропазарни.

След формирането на партия и представянето на обща позиция по данъчните въпроси стана ясно, че поне като намерения партията изпреварва НДСВ, ДСБ и дори СДС с данъчните си идеите в посока намаляване на общата данъчна тежест. Има няколко изключения, които са по-скоро марка на БСП, но тъй като още не сме видели в акция представителите на партията, не можем да съдим доколко това ще са окончателните идеи за данъчни реформи. Бойко Борисов заяви, че тепърва ще се провеждат консултации с широк кръг от организации, които да дооформят идеите на партията. Независимо от това, заявените позиции за 10% плосък данък за осигуровките, данък печалба и личните доходи, както и 800 лв. необлагаем минимум поставят партията в групата на най-реформаторски пропазарно настроените политически сили.

БСП – противоречиви данъчни идеи, но практическо намаление

Типично за левите идеи БСП започна годината с идеи за "по-стръмни скали за облагането на особено големите доходи и имоти". Намеренията за ставката на ДДС пък бяха да се диференцира за определени групи стоки. През март се твърдеше, че “няма да стане нищо страшно, ако за туризмът продължи да има диференцирана ставка - дали ще е 5, 7, 10% е въпрос на разчети”
През октомври БСП подкрепи по-консервативната политика на финансовото министерство за максимум 3% намаление на осигуровките с аргумента, че “по драстично сваляне на осигуровките е опасно”.

По отношение на данък печалба за дълго време позицията на БСП беше, че “ще настоява за намаляване на данък печалба от 15 на 12 на сто, а ако има резерви съм съгласен да отидем и на 10 на сто” през септември, което по-късно беше смекчено да твърдението, че “ставката на корпоративния данък да се намали от 15 на 10%, ако това не застрашава финансовата стабилност на страната”.

Личните доходи като че ли бяха най-заплашени от негативни развития. Идеята на БСП през септември беше за “по-стръмно облагане на доходите над 1400 лв. - с 28% вместо с 24% както е сега”, което обаче предизвика силен отпор от партиите в парламента. Идеята обаче беше отхвърлена и от НДСВ, и от ДПС с аргумента, че нарушава коалиционното споразумение, в което изрично е записано, че няма да се увеличават преките данъци. През октомври от левицата префасонираха начина за отваряне на данъчната ножица между по-ниските и по-високите доходи и предложиха да се намалят ставките за по-малките заплати - от 20% на 16% за доходи до 250 лв. месечно и от 22 на 20% за доходи до 600 лв. Добрата новина е, че все пак тези идеи не се реализираха и за 2007 година има вече гласувано запазване на сегашните ставки за доходите.

Подкрепата за финансовата децентрализация от страна на БСП беше с половин уста и на практика показа, че промените, които ще се извършат в конституция ще бъдат по-скоро проформа.

Министерството на финансите – ненужно презастраховане

В началото на годината имаше няколко обезпокояващи идеи на министерството относно данъчната политика. Някои от тях бяха породени от грижите около нарастващия дефицит по текущата сметка. Обмисляше се “възможно увеличаване на ДДС” според министър Орешарски, а зам.-министър Кадиев дори сподели “че увеличението на данъка е трябвало да се случи още през тази година”. По този повод дори се обсъждаше и възможно въвеждане на данък върху вноса. За радост, тези хрумки бяха изоставени.

Осигуровките бяха най-трудната тема за министерството като ставаше дума за данъчни намаления. През февруари 2006 финансовият министър заяви, че “когато имаме първите резултати от направеното намаление през тази година ще мислим за ново намаление на осигурителната тежест. Част от нашите очаквания са в резултат на редуцирането на осигурителната тежест да се увеличи събираемостта на осигуровките, а част от заплащането на труда да излезе на светло. Ако това стане, ще има предпоставки за по-нататъшно намаление на осигурителната тежест. Ако не стане, доста ще мислим, преди да направим следващата стъпка.” Въпреки сбъдването на тези условия обаче в Бюджет 2007 отново е гласувано същото намерение и затова не е ясно дали ще се случи.

По отношение на ДДС през цялата година министерството на финансите отстояваше мнението си, че “данъчната политика трябва да е в посока еднакви, недиференцирани ставки на ДДС за всички отрасли”, заявено още през март 2006.

Данъкът печалба се оказа реформата, в която почти всички политически партии в парламента се оказаха по-смели и категорични от финансовото министерство. Първоначално идеята на финансите за данъчната политика беше корпоративната ставка да се намали от 15% на 12% и да се премахне средният етаж от 22% от скалата за облагане на личните доходи. В крайна сметка, гласуваният 10% данък печалба стана за сметка отлагане намалението на осигуровките, което успокои министерството.

Краткият преглед на данъчния дебат води до няколко извода:

1. Намалението на данъците принципно се подкрепя от всички парламентарно представени политически сили и министерството на финансите.

2. Нагласите на център – ляво все още са за предоставяне на определени данъчни преференции. Те в по-голямата си степен успешно бяха преодоляни. Но все още е заплаха от гледна точка на равнопоставеност на сектори, бизнеси, граждани в България.

3. Все повече предложения за данъчни промени са съпроводени с разумни аргументи, както от страна на управляващите, така и от страна на опозицията. Появиха се сметки за очаквани положителни ефекти, което пренася дебата на друго ниво – вземане на информирани решения от тези народни представители, които имат уши за логични аргументи, и не толкова за политически нареждания.

4. В аргументацията за предложените промени все по-често присъстваше сравнение и опит от добри примери в Европа на страни, извършили данъчни промени, които стоят в основата на значителен икономически растеж.

5. Управляващите все още не вярват изцяло в пазарните стимули – положителните примери от намаленията през 2006 година не бяха достатъчно основание за намаление на осигуровките и данъка върху доходите.

6. Всяка малка партия в страната избира реториката на ниските данъци за да привлече избиратели – идеята се разпознава от всички в политиката като ясен път към гласовете на гражданите, но дали хората ще гласуват за партия на ниските данъци предстоим да видим на следващите избори.