Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Рискът от бедност и социално изключване намалява, факторите са все по-ясни

Автор: Явор Алексиев / 19.10.2018
Оцени тази статия:

Публикуваното през тази седмица от Евростат международно сравнение на населението, живеещо в риск от бедност и социално изключване, даде нов повод на медиите да ни припомнят, че сме „най-бедната страна в ЕС”. Поводите за дебат обаче откриваме отвъд тази тъжна и вярна констатация – в разглеждането на факторите зад мястото на страната ни в тези сравнения.

Комбинираният индикатор за риск от бедност и социално изключване включва три показателя: риск от бедност, нисък интензитет на икономическа активност и материални лишения. Това е и причината неговата стойност винаги да е по-висока от относителния дял на бедните, тъй като има домакинства, които макар да не са бедни, имат ниска икономическа активност или отговарят на поне 4 от 9-те критерия за живот в материални лишения. В периода между 2008 г. и 2017 г. този риск у нас намалява от 44,8% на 38,9%, като най-високата стойност е регистрирана през 2010 г. (49,2%), а най-ниската е именно последната публикувана от Евростат.

Нито рекордно ниската стойност за страната ни, нито това, че все пак оставаме първенци в ЕС, обаче, трябва да е повод за гордост или паника. Относителният дял на населението в риск от бедност и социално изключване е сложен показател, при чието тълкуване трябва да се имат предвид няколко неща:

1. Относителният ръст на бедното население в България през последните няколко години (от 21% през 2013 г. до 23,4% през 2017 г.) се дължи на покачването на линията на бедност от 285 на 351 лв. Последната се равнява на 60% от медианния доход, т.е. на 60% от дохода на хипотетичния „среден българин”, от който половината население има по-висок доход, а другата половина – по-нисък. Увеличаването на линията на бедност е добра новина за икономиката – твърдение, което е лесно доказуемо с обратния пример, на който станахме свидетели при последната криза. Тогава в периода между 2010 и 2012 г. линията на бедност се понижи от 295 на 280 лв., като следствие от това, че стотици хиляди българи загубиха работата си.

2. Ръстът на медианния доход (и оттук линията на бедност) е следствие от повишаването на трудовите възнаграждения и експанзията на пазара на труда. Повече хора работят, повече хора получават заплати (при това нарастващи), което води до повишаване на благосъстоянието на споменатия „среден” българин. Това бута линията на бедност нагоре, поради което лица с никакви, ниски и фиксирани, ниски и бавно нарастващи доходи (като пенсионерите) са сред най-често сменящите статута си от „беден” на „не-беден” при промяна на линията на бедност. Шансът при подобрение на медианния доход те да паднат под линията на бедност е голям, тъй като заради демографското състояние и характеристиките на пенсионната система, нарастването на пенсиите не успява да следва темпа на заплатите.

3. Докато повишаването на относителния дял на бедното население води до покачване на стойността на комбинирания индикатор за бедност и социално изключване, спадът на населението, живеещо в материални лишения (от 43% през 2013 г. до 30% през 2017 г.), оказва ефект в обратната посока. Този спад в известна степен се дължи на подобрения метод на събиране на информацията от страна на НСИ, но е безспорно, че част от него се дължи и на подобряване на благосъстоянието на домакинствата.

4. Въпреки споменатата експанзия на трудовия пазар населението, живеещо в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, спада минимално между 2013 и 2017 г. - от 11,6% на 10,5%. В унисон с наши предишни анализи, базирани на други статистически изследвания, това показва, че част от населението на страната е трайно изключено от случващото се в икономиката (доброволно или принудително), дори що се касае до периоди на относителна стабилност.

 

Графика 1: Относителен дял на живеещите в риск от бедност и социално изключване според вида риск (2017), %

 

Източник: Евростат

Сравнението между различните групи лица, които формират комбинирания индикатор, показва наличието на значителни разминавания между средните стойности за България и ЕС. Вижда се, че огромната роля за високата обща стойност за страната ни играе групата на лицата, които не са в риск от бедност, нямат нисък интензитет на икономическа активност, но в същото време живеят в материални лишения. Тази група формира общо 13,5% от населението (и съответно една трета от тези 38,9% българи, които живеят в риск от бедност и социално изключване), но нейната роля в предишни периоди е била още по-голяма. Най-високата стойност тук е регистрирана през 2010 г., когато в тази ситуация са били 27,1% от населението – два пъти повече, отколкото през 2017 г.

Както вече беше споменато, подобрението по този показател отразява както повишаването на жизнения стандарт, така и подобрената методика на НСИ за анкетиране на домакинствата. По-важно е друго – тъй като този показател представлява не относителна, а абсолютна оценка за благосъстояние (показва дали едно домакинство може да си позволи дадени стоки и услуги), различията между България и средните стойности за ЕС далеч не са изненадващи. Именно това обаче прави тенденцията на спад още по-радваща, особено що се касае до последните данни, при които вече ефектът от променената методика би следвало да е минимален.

Кратък преглед на факторите за бедност

Ако разгледаме структурата на живеещите в риск от бедност и социално изключване, виждаме, че някои отдавна установени зависимости стават все по-ясно изразени.

Ролята на образованието остава водеща, като през последното десетилетие се наблюдава почти двукратно подобрение на индикатора при лицата с висше образование, относителна стабилност при лицата със средно образование и влошаване при лицата с основно и по-ниско образование. Близо три четвърти от лицата на 18-64 г. в последната група живеят в риск от бедност и социално изключване, което е 2,5 пъти по-висок риск от този при лицата със средно образование и 7,5 пъти по-висок риск от този при висшистите.

Графика 2: Относителен дял на населението на възраст 18-64 г., живеещо в риск от бедност и социално изключване (2008/2017), %

 

Източник: НСИ

Трябва да се отбележи, че този риск може да се материализира дори при наличието на заетост, което се вижда както от структурната статистика на наетите и възнагражденията на труд, така и от EU-SILC. Нашите последни изчисления на база анонимизираните данни от EU-SILC 2016 сочат, че средният разполагаем нетен доход при заетите висшисти възлиза на 1032 лв., което е с 45% над нивата при заетите със средно образование, с 125% над нивата при заетите с основно образование и близо 4 пъти над нивата на заетите с начално или никакво образование.

Ако разгледаме най-често срещаните видове домакинства, се вижда, че единствената група, при която се наблюдава ръст на относителния дял на живеещите в риск от бедност и социално изключване, са многодетните домакинства. При всички останали положението през 2017 г. е по-благоприятно от използваната от Евростат в сравнението 2008 г.

Графика 3: Риск от бедност и социално изключване според вида на домакинството (2008/2017), %

 

Източник: НСИ

Заключението от този кратък преглед на данните за живеещите в риск и социално изключване са няколко:

1) Тенденциите, които се наблюдават у нас, са по-скоро положителни и отразяват повишаващото се благосъстояние на обществото, което обаче очаквано води и до нарастващо подоходно неравенство, особено по отношение на относителното благосъстояние на нискодоходните групи, които нямат пряка връзка с пазара на труда;

2) За да се стигне до значително и трайно намаляване на риска от бедност и социално изключване, е необходимо не просто повече хора да работят, а повече хора да имат по-добро образование и да работят;

3) Относителният дял на населението в риск от бедност и социално изключване е комплексен индикатор, с който трябва да се работи внимателно. Цитирането на крайната стойност, без разбиране за начина на нейното изчисление, често води до подвеждане на широката публика.