Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Рисковете на популизма

Автор: Адриан Николов* / 15.03.2013
Оцени тази статия:

През последните няколко седмици България преживя сериозни политически и социални сътресения, а на дневен ред отново излезе дебатът за основните принципи на функциониране на демократичната държава. Чуха се и множество предложения за начина, по който те трябва да бъдат променени – говори се за нова Конституция, за промяна на избирателната система, за намаляване на състава на Народното събрание, дори за тотална промяна на икономическия модел и на ролята на държавата в него. Такива реформи обаче трябва да се извършват изключително внимателно, като не бива да бъдат продиктувани от популизъм и желание за временно печелене на политическа популярност.

Пресен пример за това докъде води популистката пътека при дефинирането на основополагащите принципи на държавността дойде от конституционните промени в Унгария. Те са крайната точка на метаморфозата на управляващата партия Фидеш (Fidesz) от младежко либерално антикомунистическо движение в закостеняла дясно-популистка всеобхватна партия, решила, че може да прави „каквото си поиска“ с държавността и с лека ръка да отхвърли постиженията на две десетилетия преход. И докато на голяма част от консервативните унгарци тези промени се харесват, което ще послужи на Фидеш да остане задълго начело на страната, то те нанасят сериозни щети на либералните устои на модерната демократична държава.

Приетите конституционни промени ограничават редица социални свободи, считани за основни и неотменими в демократичните общества. Такава например е свободата на вероизповедание – новата унгарска конституция позволява на парламента да определя официалната религия на страната, както и законността на религиозните организации. В резултат всички, принадлежащи към различна вяра (което е дълбоко лично изживяване, а и основен елемент на идентичността на някои социални групи) се превръщат в престъпници. По сходен начин е ограничено и правото на съжителство – за семейство пред закона вече се считат едниствено женените (според христоянския ритуал) хетеросексуални двойки, което лишава от правен статут хомосексуалните двойки, както и тези, съжителстващи без брак.

Най-сериозните промени обаче идват в устройството на съдебната власт (и оттам на цялостната структура на разделение на властите). От една страна се отнема правото на конституционния съд да се позовава на законодателство, прието преди 2012 г., както и да се произнася по конституционни промени, което дава изключително много власт на партия със стабилно парламентарно мнозинство. От друга съдебната власт се концентрира в ръцете на Националното съдебно бюро, което има право да прехвърля случаи между различните съдилища, както и да налага съдебни решения въпреки волята на останалите съдебни органи. Реално тази мярка поставя съдебната власт в ръцете на управляващата партия, понеже този орган се излъчва пряко от парламента.

Друга поправка пряко подпомага задържането на управляващата партия на власт. Тя ограничава провеждането на предизборни кампании до националните медии, които разчитат на държавна субсидия и са под контрола на властта. Отделно, студентите, завършващи унгарски университети, се обвързват със задължение да работят в страната след завършването си, което влиза в пряко противоречие с принципите на ЕС за свобода на движението на хора.

На пръв поглед, тези събития нямат нищо общо с българския контекст. Трябва да се има предвид обаче едно обстоятелство – въпреки очевидната си недемократичност и нарушаването на основни свободи, те се радват на широка обществена подкрепа в Унгария, както и на благословията на някои международни организации (Католическата църква, например). Именно от този опит би следвало да се поучим във време, в което уличната демокрация владее българското обществено мнение. Предвид навика на повечето български политически партии да се възползват от всяка възможност да „трупат точки“ пред електората, независимо от последствията, опасността от приемане на подобни крайни, но наглед популярни мерки е особено голяма. В този смисъл призивите за свикване на ВНС и внасяне на промени в българската конституция биха могли лесно да доведат до сходен, ако не и по-катастрофален, резултат, ако представените в него партии решат да се вслушат в гласа на улицата и да служат по-скоро на волята на най-шумните, а не на разумната визия за бъдещето на страната. Същото важи и за предизборната ситуация, в която в момента се намира България – въпреки че предлагането на мерки, сходни с внесените от Фидеш, най-вероятно ще гарантират обществена подкрепа за изложилата ги партия, то в бъдеще те ще доведат до тежки последствия за свободата и демократичния ред. 

 

* Авторът е стажант в ИПИ.