Резултатите на четвъртокласниците – двойките са по-важни от шестиците
Тази седмица бяха публикувани резултатите от националното външно оценяване (НВО) в IV клас по математика и български език и литература (БЕЛ). За поредна година резултатът по БЕЛ е по-висок от този по математика, а спрямо 2021 г. и при двата предмета се наблюдава спад – с 5% по БЕЛ и с 9% по математика. Този спад не може да бъде обяснен еднозначно, тъй като освен по-дългия период на онлайн обучение, тестовете са различни, включително защото има промени в тяхната насоченост (основно при стремежа за свързването им с практически ситуации). При всички случаи тревожното наблюдение е, че 24 деца имат 0 точки и на двата изпита (213 деца – на един от двата), а 3477 деца (около 6%) – получават оценка „слаб (2)“ и на двата изпита.
Разпределението в резултатите показва, че и при двата предмета нямаме т. нар. крива на камбана и докато асиметрията на високото ниво не изглежда притеснителна, високият дял на слабите оценки както спрямо средните стойности, така и спрямо средните оценки показва сериозни проблеми. Това, че и при двата предмета оценените със „слаб (2)“ са повече от тези със „среден (3)“, сочи, че училищните знания и умения на някои деца са тотално неглижирани и ги поставят в ситуация на потенциално отпадащи от образователната система през следващите няколко години.
В тази връзка от по-голямо значение е намаляването на дела на слабите оценки, а не толкова отчитането на повишаването на усреднения резултат или дела на високите оценки. Именно там са насочени и целите Националната програма за развитие България 2030“ за намаление на дела на преждевременно напусналите образование и обучение до 7% (при текуща стойност от над 12% за 2021 г.), което изглежда невъзможно предвид, че България не можа да се приближи до целевата стойност, заложена до 2020 г. (тогава 11%). В същото време делът на учениците с резултати, по-ниски от критичните в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е 46%, а резултатите от последните издания на Международното изследване на уменията по математика и природни науки (TIMSS) и по умения по четене (PIRLS) показват, че България продължава да е сред държавите с най-големи разлики между най-ниските и най-високите резултати, което е типично за държавите на дъното на класациите и илюстрира големи различия между отделните училища и региони в страната.
Регионалните данни отново показват големи разлики – средните оценки по БЕЛ варират от близо 80 т. в област Смолян до под 55 т. в област Сливен. Класацията по области като цяло не е изненадваща. Смолян и столицата отново са на челните места – подобно на представянето им и в оценките на НВО след VII клас и на матурите – следвани от Варна и Благоевград. На дъното пък са Сливен и Кърджали.
При първа възможност предстои да разгледаме по-подробно данните на общинско ниво, които дават още по-детайлна картина за регионалните различия.
