Резултати от успешна реформа в здравеопазването – случаят на Холандия
След като ИПИ представи резултатите от европейския здравен потребителски индекс е съвсем логично да посочим какво е направила Холандия в своето здравеопазване за да събере най-много точки в класирането, както и да се покажат положителните резултати от реформите в здравния сектор.
Преди и след реформите
Холандия реформира окончателно своята здравна система през 2006 г., когато напълно преминава от система, ориентирана към предлагането, към система, основана на търсенето, т.е. ориентирана към желанията и нуждите на пациентите. Преди реформата има отделни публични и частни системи за краткосрочно здравно осигуряване. След реформата продължителното лечение, свързано с постоянна хоспитализация и разходите, свързани с инвалидността се поемат от управлявано от държавата задължително застраховане, а разходите за краткотрайното лечение (семейни лекари, изследвания, временна хоспитализация, лекарства) се покриват от система на задължително здравно осигуряване, в която действат частни здравноосигурителни компании. Преди реформата всички, които имат по-ниски доходи от определен праг ползват системата на обществено осигуряване, а тези с по-висок доход са длъжни да имат частни здравни осигуровки. След 2006-та всички трябва да имат частни здравни осигуровки, като тези с ниски доходи получават плащане, което да им помогне да си закупят застраховка. Докато преди реформата болниците се финансират от държавата, сега те са частни.[1]
Сега всеки здравен застраховател трябва да приеме всеки клиент, независимо от възрастта му или медицинската му история, при стандартна премия, приложима за всички свои клиенти. Очакваните разходите, свързани с всеки клиент са изчислени на базата на прогнозно моделиране, а специален фонд за изравняване на рисковете плаща повече на застрахователите, чиито грижи за клиентите се очаква да струват по-скъпо от средното. Застрахователите, чиито грижи за клиентите се очаква да струва по-малко от средното пък трябва да платят на фонда. Застрахователите дружества се конкурират чрез предоставяне на по-добри пакети за своите клиенти и предлагане на по-атрактивни цени. След реформите основните принципи на холандското здравеопазване са:
· Засилване на конкуренцията между здравните застрахователи – премахват се регионалните монополи на задължителните здравноосигурителни фондове; дава се свобода веднъж годишно да се смени здравноосигурителният фонд;
· Увеличаване на конкуренцията между доставчиците на здравни услуги – отпада задължението за договаряне с всички легитимни доставчици на здравни услуги;
· Финансиране на основните грижи въз основа на качеството.
Резултати от реформите
На всеки две години Министерството на здравеопазването, социалното подпомагане и спорта на Холандия съставя доклад, в който с помощта на определен набор от показатели, оценява работата на системата на здравеопазването. Тазгодишното трето издание на доклада показва резултатите на здравния сектор за 2008 и 2009 г.
Констатациите идентифицират силни резултати: достъпът до холандското здравеопазване е отличен; много от елементите на здравната системата предоставят качествени грижи; много от пациентите са доволни от получените услугите. Холандците живеят по-дълго и броят на прекараните в добро здраве години са удължени с още две. Маркираните от министерството области, в които още трябва да се работи са свързани с подобряване на контакта на пациентите с личния им лекар по телефона и разширяване на достъпа до информация на базата, на която да може да се прави по-добро сравнение за качеството на услугите предоставяни от различните доставчици.
Достъпност
Законът за здравното осигуряване от 2006 г. има положителни последици за свободата на избора и достъпа до здравно осигуряване. Увеличената свобода на избор на здравноосигурително дружество след реформата води до нарастване на мобилността на притежателите на здравни застраховки. Голям брой хора сменят своята осигурителна компания през 2006 г.
От 1 септември 2008 г. всяка болница в Холандия е задължена ежемесечно да публикува на своята интернет страница информация за времето необходимо за започване на определен вид лечение. Мониторинг показва, че времето за чакане за консултация със специалист и това, необходимо за започване на всички основни видове болнично лечение намалява през 2009 г. Показателят време за започване на лечение е важен и винаги се има в предвид при оценяването на дадена здравна система.
За разлика от България, където „спешността” на спешната медицинска помощ е основен проблем, в Холандия през 2008 г. 92% от линейките се отзовават на адрес в рамките на нормата от 15 минути, а мобилни медицински екипи могат да достигнат през деня 98,2% от населението на страната за 30 мин. През 2009 г. само 0,7% от населението живее на разстояние по-голямо от 30 мин. с автомобил от най-близки спешен медицински център.
Резултатите за достъпността спрямо нуждите са също много високи. 90% от населението получават медицинска помощ винаги когато имат нужда от нея. Адекватността на медицинската помощ е над средните стандарти. Броят на хората, които се отказват от ползването на медицинска помощ намалява, което също показва удовлетворение от предоставяните здравни услуги.
Ефективност
В доклада индикатори като видове лечение, брой пациенти и часове, през които са осигурени медицински грижи показват, че през последните години обемът на предоставените грижи се е увеличил значително в повечето сектори, включително при грижите за възрастните хора, болничните грижи и грижите за душевното здраве. Добрата новина за холандците е, че в болничната им помощ, нарастването на обема на предоставяните услуги върви ръка за ръка с по-бавното нарастване на разходите. Ефективността на болниците се увеличава средно с 3% годишно. Това отново говори положително за здравеопазването в Холандия. Болници с увеличаваща се ефективност, увеличаващ се диапазон от здравни услуги и намаляващи разходи са показателни за всяка ефикасна здравна система.
За да се оцени ефективността в перспектива трябва да се оцени размерът на загубите в здравната система. В доклада се определят три вида загуби: административни, оперативни (неефективен процес на обслужване на пациентите) и клинични (предоставяне на нискокачествени услуги). Административни дейности, като например поддържането на пациентски досиета съществуват във всички здравни системи и са част от всекидневната работа. Оптималният размер на административните разходи обаче е труден за определяне. Международното сравнение обаче показва, че оперативните разходи на здравното осигуряване в Холандия са по-ниски от тези в Скандинавските страни. Оперативните и клиничните разходи обаче се различават в зависимост от региона и институциите от гледна точка на цени и услуги.
При оценяването на динамичната ефективност, в доклада се изследва разпространението на иновациите и новите медицински технологии в медицината. Холандия получава висока оценка по отношение на еднодневното лечение и средна по отношение на регистрирането на нови лекарства против рак и използването на нови технологии при пациентите.
Качество
Според доклада най-добри резултати в Холандия показват скрийнинговите програми. В това отношение Холандия води при международното сравнение. Нивата на участие на населението в скрийнингови програми са високи и с тенденция към увеличаване. Осем от десет жени участват в такива програми за превенция на рак, броят на хората получили превантивна медицинска помощ след реформата се е удвоил, а почти 100% от децата под 5-годишна възраст се водят в профилактични детски центрове. Високата оценка на превенцията дава добри основания да се смята, че здравният статус на населението ще се повишава за в бъдеще.
Положителните оценки на холандското здравно министерство относно ефективността, достъпността и качеството на здравеопазването в Холандия показват, че реформите ориентирани към създаване на основан на пазарната конкуренцията пазар на здравни грижи са от полза за всички участници в него. Време е и България да пристъпи към тези реформи.
Използвани са данни от доклада на Министерството на здравеопазването, благосъстоянието и спорта на Холандия „Dutch Health Care Performance Report 2010”. Пълният текст е достъпен тук.
