Ретроградното безхаберие спрямо правосъдието

Приключилият политически сезон очертава лоши съдебни години. Редовите магистрати ще работят при влошена законова и институционална среда. Приетият от Народното събрание (НС) Закон за съдебната власт и обнародван без възражения от президента посяга на независимостта на магистратите и развързва ръцете на главния прокурор да утвърждава неконтролираното си самодържие (детайли виж тук). Ако досега прокуратурата, според университетското клише, бе „господар на досъдебното производство”, сега главният прокурор я превръща в господар и на съдебното производство. Това става възможно с последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (детайли виж тук).

В синхрон с целенасочените действия за овладяване на съдебната власт от прокуратурата се въведе и задължително деклариране на членство за магистратите – кой съдия, прокурор и следовател в какви професионални и граждански организации членува. Бързането за деклариране преследва строга цел – докато България председателства Съвета на Европейския съюз през 2018 г., и управляващите, и опозицията ще целят да премахнат ежегодния Доклад на Европейската комисия (EК) върху правосъдието по Механизма за сътрудничество и проверка. За целта трябва да бъде доказано пред експертите от ЕС, че критиките на местна почва идват от маргинални организации. Във вътрешен план кафяви и открито пропагандни медии не спират да бълват фалшиви новини, които да покажат колко докладът на ЕК е вреден за обществото, като в същото време обявяват отправящите критики организации и експерти за врагове на народа. Но нека видим какво „приятелите на народа” – политиците от системните партии – свършиха за времето, през което България се готвеше да стане и стана член на ЕС и да сравним резултатите със съседна Румъния. Последната, за разлика от България, не се бори за отпадане на същия механизъм на ЕК по неин адрес.

В Румъния може, в България не може

Възприемането на готов модел-шаблон, по който да бъде подобрено функционирането на българските институции, невинаги е удачно решение, но е добра отправна точка. Ето какво показва една бърза съпоставка между двете страни.

В Румъния работи антикорупционна институция, която е специализирана дирекция към прокуратурата и се оглавява от прокурор, който е не е подчинен на главния прокурор. В България се задава беззъбо институционално мега-формирование, ако съдим от последния законопроект за противодействие на корупцията.

Българските политици веднага ще намерят аргументи как в България не може да бъде основана независима антикорупционна прокуратура. Ето и основният им предполагаем аргумент: това ще противоречи на Конституцията на Република България, а няма мнозинство за промяната и най-вероятно ще трябва свикване на Велико народно събрание. В Румъния са имали същия проблем и са намерили решение – антикорупционната прокуратура е със статут на  дирекция, но с много силни правомощия и обезпечена независимост от редовата прокуратура.

Остава въпросът колко години са нужни, за да изгради българското общество имунитет срещу безправието и потребност за действащи институции? 

[1] Имат се предвид стандартите, възприети от Комисията за демокрация чрез право на Съвета на Европа, Групата на държавите, борещи се срещу корупцията към Съвета на Европа, Консултативния съвет на европейските съдии.