Решения са нужни, а не оправдания и виновни*

В България по традиция се търсят виновните, а не решенията за даден проблем. Така например сегашните управляващи обвиняват предишните, че са водили неразумна политика в редица отношения, поради което сега управлението на страната е много трудно. Предишните пък обвиняваха тези преди тях за „тежко наследство”, „договори в чекмеджета” и т.н. В същото време всеки успех е лична заслуга на дадено правителство и никакви обстоятелства, най-малко свършената работа от предходни правителства или международното положение, не могат да имат пръст в тази работа.

Подобна сцена се разиграва и в сектор електроенергетика с търговските спорове между трите електроснабдителни компании и НЕК. По някое време през март държавната компания реши да се оплаче на ДКЕВР, че крайните снабдители ѝ дължат малко над 300 млн. лв., което поставя под заплаха сигурността на електроенергийната система. Ситуацията беше представена по следния начин: в един слънчев ден (изминалата зима беше необичайно слънчева и топла) крайните снабдители решават, че няма да превеждат всички задължения към НЕК и това не позволява на държавната компания да се разплаща коректно с производителите на електроенергия. Това, че НЕК има краткосрочни задължения към края на септември 2013 г. (последни официални данни) в размер на 2,2 млрд. лв. и систематично бави плащания към всички в системата, удобно се пренебрегва както от компанията, така и от регулатора. Само за сравнение: публичният дълг, включително този на общините, възлиза на 13,7 млрд. лв. към края на септември. Друго, което беше пренебрегнато е, че става въпрос за прихващане на вземания срещу насрещни задължения, което е позволено с чл. 103 от Закона за задълженията и договорите. С други думи крайните снабдители удържат само и единствено сумите, които НЕК им дължи, но не плаща навреме.

Какви са тези задължения? – това са задълженията за изкупуване на електроенергия от ВЕИ по преференциални цени.

Защо НЕК дължи тези средства? – защото според чл. 35, ал. 1 „енергийните предприятия имат право да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, [включително] за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени”.

Защо НЕК не може да си покрие задълженията? – поради лошо финансово управление и поради поддържане на изкуствено ниски крайни цени за потребителите.

След като стана ясно какъв е проблемът, решението е повече от очевидно, макар и неприятно – необходими са по-високи цени, които ще позволят на НЕК да се разплаща коректно не само с трите крайни снабдителя, но и с всички производители, ЕСО, БЕХ и т.н. Това означава въвеждане на механизъм за разсрочено изплащане за натрупаните задължения за изкупуване на електроенергия от ВЕИ до средата на 2013 г., които са в размер на над 415 млн. лв. В него трябва да влязат и задълженията, които ще бъдат натрупани в периода 2013-2014 г., тъй като разходите за покриване на задълженията към обществото бяха занижени с очакваните приходи от продажба на квоти за въглеродни емисии. Прогнозата за тези приходи обаче беше силно надценена и поради това се очаква дефицит от не по-малко от 200 млн. лв. Заедно с това е необходим и механизъм за разплащане и на останалите близо 1,8 млрд. лв. краткосрочни задължения на НЕК или в най-лошия случай – значителното им намаляване.

Толкова е просто – има проблем, намира се причината, намира се и решение. Именно това трябваше да направи ДКЕВР. Именно за това трябваше да настоява Министерството на икономиката и енергетиката, което е принципал на НЕК. Вместо това двете институции тръгнаха да търсят виновните, да говорят за прокурори и отнемане на лицензи и да дават оценки на политиката на предходното правителство. Но ако ще се търсят виновниците…

Малко преди новия ценови период 2012-2013 г. ДКЕВР е озадачена от големия обем ВЕИ мощности, присъединени към мрежата, който значително се различава от прогнозите на електроразпределителните дружества от март 2012 година. По-големият им дял в производството означава по-високо увеличение на крайната цена, т.е. по-високо от 13-те процента, които преживяхме. От комисията (или правителството) не са склонни да се занимават с общественото недоволство, до което това ще доведе и ограничават увеличението, като решават, че НЕК ще компенсира изкупуването на електроенергията от ВЕИ само до прогнозните количества от март, а всичко останало ще е за сметка на крайните снабдители, тъй като те не са си свършили работата. Успокоението е, че тази разлика ще бъде включена в цената за следващия ценови период (ако дружествата не са фалирали дотогава). Много скоро става ясно, че крайните снабдители няма откъде да покрият този допълнителен разход и в средата на септември 2012 г. ДКЕВР въвежда такса за достъп на ВЕИ централите до преносната и разпределителната мрежи, която да осигури необходимите допълнителни приходи. Добре, но въпросната такса бива определена от съда за незаконосъобразна на 13-и юни 2013 г. на първа инстанция и на 17-и юни – на втора инстанция. ВАС още постанови събраната такса да бъде върната на производителите на електроенергия от ВЕИ и към гореспоменатите механизми за разсрочени плащания на задължения на НЕК трябва да се добавят още 300 млн. лв. Т.е., ако се търси вина, тя определено е в регулатора, тъй като вместо да взима независими законосъобразни регулаторни решения, ДКЕВР твърде много се води от „общественото мнение” и твърде малко – от обективните обстоятелства, които да позволят безпроблемното функциониране на системата.

Регулаторът трябва да е независим и да се води от обективни фактори, които подробно са разписани в Закона за енергетиката. Тъй като обаче ДКЕВР не определя енергийната политика на страната, в някаква степен вината му е насадена. Всъщност проблемите в сектора не датират от 2012 г., а от 2008 г., когато парламентът измени тогавашния Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата от 19 юни 2007 година. Според § 3 от него задължителното изкупуване на електроенергия от ВЕИ е за период от 12 години. Около година и половина по-късно парламентът поиска да увеличи този срок на 20 г., но (според някои твърдения – благодарение на печатна грешка) в крайна сметка той е увеличен на 25 г. за фотоволтаични централи и на 15 г. за вятърните централи. В тази обстановка ДКЕВР няма голям избор освен да признае тези разходи, защото в противен случай ще застраши стабилността на системата. Но пък управляващите спокойно могат да помогнат в тази ситуация, без да се бъркат в работата на комисията и да насочват действията ѝ, като предоговорят тези ангажименти с производителите на ВЕИ. Желание е изразено не само от последните, но и от „скъпите”, както незаслужено ги наричат, американски централи. Действия в тази посока – йок.

Смешно е да се мисли, че ако системата е стабилна, само за две години може да бъде докарана до това състояние. Както и с всяка друга държавна политика, в момента наблюдаваме резултатите на целенасочена политика в продължение на години. Не е тайна какъв е изходът от ситуацията, но той не е удобен на никое правителство, затова ще продължаваме да виждаме кухи заплахи за прокурори и отнемане на лицензи, които няма как да се изпълнят. Лошото е, че докато управляващите хвърлят прах в очите на обществото, в същото време плашат инвеститорите. Същите инвеститори, които предни правителства години наред работеха, за да привлекат.

 

* Статията е публикувана за пръв път във в-к Сега на 8 април 2014 г. Оригиналната публикация е достъпна тук.


Свързани публикации.