Решенията на ИПИ за стимулиране на бизнеса

Изземването на значителни средства от държавата под формата на данъци никога не е давало добри резултати. Затова Институт за пазарна икономика винаги е призовавал към данъчна реформа, която ще стимулира започването на нов и разширяването на съществуващ бизнес. Най-добрият вариант според нас е въвеждане на 10% данъчна ставка на данъка за физическите лица, на данък печалба и на социалните осигуровки. Многократно сме представяли начин как тази реформа може да се извърши и сме направили необходимите изчисления за това (за повече информация виж www.ime.bg/flat ). Всяка година представяме алтернативен бюджет на държавния за да покажем на практика, че подобна реформа е осъществима и възможна.

Другият подход на ИПИ е непрекъснат анализ на разходите, които държавата прави с парите на всички данъкоплатци, с мотивите, че се помага на онеправданите групи в обществото. Повечето от държавните програми за подпомагане, стимулиране и финансиране са явно неефективни, погрешни като подход и в крайна сметка дават точно обратния на желания резултат. Но това ни струва пари!

Настоящият коментар е породен от скорошни развития около Гаранционния фонд за микрокредитиране към Министерството на труда и социалната политика. Този фонд е създаден през 2001 г. с решение на Министерски съвет за целево финансово осигуряване насърчаването на предприемачеството чрез гаранционни схеми за микрокредитиране. Основната цел на фонда е “ създаване на нови работни места чрез облекчаване на достъпа на малките и новоучредявани предприятия, и на физическите лица, до свободни финансови ресурси, необходими за развитие и разширяване на тяхната дейност ” .

Изискванията за да се финансира един предприемач от фонда са:

1. Наличие на жизнеспособна бизнес идея;

2. Възможност за обезпечаване на кредита в размер 100-130% според изискванията на банките-партньори по проекта;

3. Трябва да се разкрият нови постоянни работни места, включително и самонаемане.

Както се вижда от критериите те напълно съвпадат с критериите, които банките, без държавна помощ, поставят пред кредитоискателите си. По трета точка трябва да кажем, че държавата се опитва да осъществява активна политика по насърчаване на заетостта. Според изискванията на фонда, за всеки 10 000 лв. заем трябва да се наеме един работник. С други думи, за едно работно място държавата дава повече от 10 000 лв. защото освен предоставената сума имаме разходи по администриране на заема, наети служители в Министерството, отговорници в общините. Не трябва да се забравя и фактът, че докато банките имат по-лесен, безрисков начин да „кредитират” те нямат стимул да подобряват условията си. Дори и при наличие на засилена конкуренция между тях, всяка банка би искала да администрира определена сума пари с гаранция от държавата и да одобрява искания за кредити. Друга подробност при получаване на заем от Фонда е, че предприемачът ще бъде следен и проверяван дали е наел работник чрез плащанията му на осигуровки. Това означава, че бизнесмена няма да може да прилага практиката на избягване на плащането им в пълен размер, защото иначе няма да отговори на изискванията на Фонда.

Любопитно е и изказването на представител на фонда от януари, че интересът към заемите е силно намалял и управителният съвет ще се събере да гласува увеличение на максималния размер на заемите. Тоест държавата не приема слабия интерес като знак, че трябва да прекрати дейността на Фонда, а точно обратното.

Защо намалява интересът

Справедливото облагане на бизнеса и труда действа на предприемачите в три основни посоки:

1. Улеснява вземането на решение да започнат бизнес;

2. Улеснява финансирането на този бизнес;

3. Улеснява решението им да разширят бизнеса си.

По-долу ще покажем, че в страната все още започването на бизнес отнема много време и пари, а след започване на дейността предприемачът е изправен пред избора дали да плаща данъци и осигуровки.

Започване на бизнес – борбата продължава

Все още е много трудно да си представим, че започването на бизнес в България е лесно и евтино. Ежегодният анализ на Световната банка за правене на бизнес показва, че все още в страната ни това решение е по-скоро лудост или поне приключение.

Започване на бизнес

Източник: Doing Business 2005, World Bank

Данъчната тежест – пречката пред бизнеса, хората и икономиката

Институт за пазарна икономика от няколко години се опитва да изчисли общата данъчна тежест върху малкия бизнес. В таблицата по-долу сме се приели, че ЕТ има месечен доход от 1 000 лв. за да е по-лесна сметката.

Източник: Изчисления на ИПИ

Забележка:

* Приблизителната оценка на НСИ и МФ предполага, че хората в България харчат около 80% от дохода си за обложени с ДДС стоки и услуги

** Приблизителна оценка на ИПИ за размера на косвените данъци (без ДДС)

Както се вижда от таблицата, всеки малък предприемач има три варианта – да плаща безумни данъци и осигуровки, да избягва плащането им доколкото може (или да плаща възможния по закон минимум) или просто да разчита на държавата (социални помощи, помощи за безработни, правителствени програми и др.).

Решенията на ИПИ

Много неща могат да се направят за да се насърчи предприемчивостта, поемането на риск и отговорност за собствените решения и да се привлекат чуждестранни инвеститори. Предложенията за реформи на ИПИ по отношение на данъчната и пенсионна система ще имат ефект върху всички граждани. Според нас, основните реформи трябва да бъдат:

1. Въвеждане на нисък плосък данък

2. Намаляване на социалните осигуровки

3. Премахване на патентния данък

4. Намаляване на ДДС

5. Реформа на пенсионната система – преминаване към частна капитална система

6. Премахване на МРЗ и минималните осигурителни прагове

7. Премахване на добавките за прослужено време и стаж

8. Намаляване на лицензионните и регистрационни режими

9. Регистрация на фирма за един ден

10. Фискална децентрализация – общините да могат да определят самостоятелно данъчната си политика.