Решението е лесно – всички заинтересовани страни да си свършат работата

Порочният кръг, в който всяка страна прехвърля топката на следващия по веригата

Преди време спорихме с един приятел дали настоящото ценово предложение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е по-сюрреалистично от миналогодишното и почти ме беше убедил, че не е. След случващото се през последния месец вече не съм толкова убеден…

Това, което наблюдаваме, не за първи път, е игра на обвинения. Работодателските организации обвиняват „енергийната мафия” и протестират срещу увеличаването на цената за задължения към обществото, която се плаща от потребителите на свободния пазар, тъй като така ще се увеличат общите им разходи за електроенергия. В същото време работодатели в същите протестиращи работодателски организации се обявиха против отлагане на новото ценово решение и призоваха за разум. Синдикалните организации също протестират срещу „енергийната мафия”, макар да не е ясно дали работодатели и синдикати имат предвид едно и също. Според синдикатите основните проблеми в сектора произтичат от дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от ВЕИ и от ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, като двата ТЕЦ са членове на КРИБ, които също протестират.

Законодателната власт не разбира защо има протести, като според нея договорените мерки между правителството, работодателите и синдикатите са били отразени в промените в Закона за енергетиката от края на юли. Още по-голямо недоумение поражда това, че едни работодатели искат да се свиват разходи в енергетиката, а синдикатите не позволяват. Изпълнителната власт се прави, че е над нещата и оставя всичко в ръцете на КЕВР, като подчертава, че в нея има само двама членове на ГЕРБ. Същевременно премиерът е на мнение, че „не би трябвало да се повиши цената на тока” в резултат на взетите мерки, но пък все още не е приета Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници. От своя страна КЕВР си „измива ръцете” със законодателната рамка и обещава да има нови цени в началото на август и подробна информация за ефектите от предприетите мерки. И така топката отново е в полето на изпълнителната и законодателната власти.

На страничния наблюдател поведението на заинтересованите лица в последния месец може да изглежда шизофренично, тъй като сякаш едновременно всички са си свършили работата, но пак има недоволни. И нещо повече – недоволните отказват да си платят цената, а искат някой друг да я плати. Само домакинствата все още не са надали глас, но те по традиция не протестират през лятото, когато е топло и всички са на почивка, а предпочитат зимните месеци, когато си видят високите сметки за лукса да отопляват жилищата си с ток.

Това, което трябва да се направи оттук нататък, е много просто и то е всички заинтересовани страни да си свършат работата и да споделят отговорността за забавените действия.

• Министерството на икономиката трябва най-накрая да приеме Наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници – до 14-и август[1];
• Министерството на икономиката като принципал на държавните компании в енергетиката трябва да наложи висока степен на отчетност на тези компании и да приложи механизми за повишаване на ефективността им. Това е задължително до освобождаването на пазара, когато под натиска на конкуренцията компаниите или ще станат по-ефективни, или ще фалират – до края на септември;
• Министерството на икономиката като принципал на НЕК трябва да намери възможности за предоговаряне условията за преференциално изкупуване на електроенергия от ВЕИ и от високоефективно комбинирано производство. Преференцията трябва да е обвързана с пазарен елемент, а не да е безусловна гаранция за изкупуване на всичко договорено за Х години – този процес трябва да стартира още през август и да започне да дава резултати преди края на годината;
• Министерството на икономиката най-накрая трябва да излезе с ясна позиция за мерките и сроковете за въвеждане на уреди за измерване на високоефективното производство на електроенергия – инсталирането им трябва да е факт не по-късно септември;
• Министерството на финансите чрез подчинената му Агенция за държавна финансова инспекция трябва да си свърши работата и да направи обективен одит на всички компании в енергийната сфера, резултатите от който да откроят неефективностите и реалните резерви в системата – до 14-и август[2]. Тук има две ключови думи:

1. Едната е „обективен”, тъй като миналогодишната проверка на електроразпределителните дружества едва ли може да влезе в тази категория;
2. Другата е „одит”, тъй като традиционните финансови инспекции на агенцията за провеждането на обществени поръчки са крайно недостатъчни.

• Като цяло изпълнителната власт трябва да спре да се бърка в работата на уж независимия регулатор, включително и чрез призиви за отлагане на ценови решения – трябва да стане незабавно. Може би първата стъпка в тази посока вече е направена.
• Законодателната власт трябва да престане да променя законите през ден (за първите седем месеца на 2015 г. Законът за енергетиката е променян 5 пъти) и реално да приложат оценка на въздействието от нормативните промени – трябва да стане незабавно. Законодателството задава рамката на работа и ако тази рамка ще се мени толкова често, по-добре без нея.
• Едва след като всичко от гореизброеното е вече налице, тогава КЕВР най-накрая трябва да си свърши работата и да определи обективни и законосъобразни цени на електроенергията, които отразяват всички икономически обосновани разходи за производството и преноса ѝ. Това включва прекратяване на кръстосаното субсидиране между битови и небитови потребители и механизъм за разплащане на натрупани дългове от предни години.

1. Незабавно трябва да се премахне кръстосаното субсидиране;
2. До септември да се изготви пътна карта за покриване на стари задължения, която да се актуализира веднъж годишно;
3. До октомври да се изготви пътна карта за либерализирането на пазара на електроенергия и разделянето на НЕК, както и прекратяването на дейността ѝ като Обществен доставчик;
4. С предприемането на горните мерки КЕВР може да актуализира цените на всеки три месеца, като тази възможност трябва да отпадне от средата на 2016 г., след което промяната на цените трябва да става веднъж годишно.

Докато всичко това стане факт, има три възможни варианта:

1. Запазване на сегашната ситуация на ниски цени и трупане на дългове в сектора, които трябва да се платят в бъдеще;
2. Леко повишаване на цените и намаляване на текущия дефицит на НЕК, което отново означава трупане на дългове, макар и по-бавно, които трябва да се платят в бъдеще;
3. Сериозно повишаване на цените, което ще нулира текущия дефицит в НЕК и търсене на механизъм за разплащане на вече натрупаните дългове.

Не бих казал, че има оптимистичен, реалистичен и песимистичен вариант, тъй като всички са свързани със сериозни негативи за голяма част от заинтересованите страни – администрация, производители и мрежови компании, потребители. Едно е сигурно обаче – каквито и мерки да бъдат предприети, те трябва да са в резултат на компромиси от страна на всички заинтересовани участници. Ключовата дума тук е „компромис”, защото докато всяка заинтересована страна не понесе някаква част от тежестта на необходимите мерки, ще продължим да гледаме лобистки промени, които облагодетелстват едни за сметка на други.

[1] Трябваше да е приета до края на май, за да може КЕВР да я вземе предвид при определянето на цените

[2] Ако АДФИ не може да се справи, да потърси външна експертиза и като цяло да се преосмисли необходимостта от такава структура