Регулиране на трудовия пазар, стопанска свобода и икономически растеж

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Министърът на труда и социалните грижи Лидия Шулева обяви намеренията на правителството за промени в кодекса на труда и задължителното осигуряване. В разрез с всички препоръки и предложения на бизнес-асоциации и международни консултантски и изследователски групи, или може би въпреки тях, правителството иска да ограничи и без това силно регулирания пазар на труда.

Освен друго, квази-данъците, наричани странно защо „осигуровки“, също ще се увеличат. А може би точно това е целта на упражнението. Какво по-конкретно се предлага:

1/ Регистрация на заетите преди започване на работа и получаване на номер от НОИ. Целта е „повече контрол“. Излишно е да повтаряме, че всеки досег на гражданите с администрацията е разход и пречка пред дейността. Това намалява разполагаемия доход и възможностите за растеж. А иначе процедурата наподобява регистрирането на добитъка, при което всяка крава или кон получават индивидуален номер. Номера имат и затворниците и военнопленниците.

2/ Втората промяна е задължителното регистриране на трудовите договори. Това означава при всяко ново назначение служител на компанията да губи време и пари за регистрацията. Това нарушава личната неприкосновеност на частните отношения работодател – нает, и изобщо е намеса в стопанските отношения. Това изискване се приема като ефективен инструмент за контрол. Но събирането на такава огромна информация предполага доброволно сътрудничество от страна на всички задължени работодатели, в честността на които едновременно с това НОИ се съмнява. Работодателите естествено имат алтернативата да не спазват и тези изисквания, а възможността на НОИ да следи 210 000 активни стопански субекти е съмнителна. Което най-вероятно ще доведе до „избирателни“ проверки по усмотрение на държавната администрация, търсейки рушвет или пари за финансиране на политически партии.

3/ Най-значимата промяна е определянето на различни минимални размери на осигурителния доход. Каквато и да е процедурата по разделението, на браншове, професии, рангове, това си остава акт на пълно усмотрение, наложено от законодателя.

Все пак, НОИ вероятно ще ползва данни от НСИ за заплатите в различните отрасли и за различните професии, при това най-вероятно за средните размери. Иначе не би имало смисъл – ако се вземат минималните заплати за определена група като праг за осигуряване, то очевидно всички така или иначе и в момента плащат върху по-висок доход. А това означава, че всички, които в момента плащат по-ниски осигуровки от предвижданите прагове, ще трябва да увеличат разходите си.

Това поставя бизнеса пред следните решения:

– Да сключва фиктивни трудови договори за професиите с най-ниска осигуровка. А служителите от НОИ съответно ще създадат нови структури за контрол върху договорите.

– Да сключват договори за услуги с ЕТ например вместо трудови. Това незабавно ще предизвика стремеж към още по-голям контрол върху свободните професии и едноличните фирми.

– Да напуснат бизнеса и/или страната. И без това в България за всеки 100 лв., които получава работника, работодателят плаща още 76 лв. на държавата.

Интересното в случая е, че всякакви планове за повече държавна намеса и по-високи данъци почти винаги изключват вероятността предприемачите просто да „затворят“ и да се откажат от борбата с администрацията, или да преместят бизнеса си на по-гостоприемно място.

4/ Към казаното трябва да се добави и следното:

– основната цел е решаването на проблема с дълга на НОИ. Но той не може да бъде решен по този начин, защото произтича от обстоятелството, че тези, които правят вноски в НОИ неизбежно ще намаляват, докато тези, които остават на негова „издръжка“ неизбежно ще се увеличават. Проблемът произтича от погрешния дизайн на системата, защото делът на НОИ във всички пенсии блокира съревнованието между него и частните сегменти на пенсионното осигуряване.

– Подобни идеи са характерни за периода на ранния реален комунизъм и бихме посъветвали министър Шулева да се запознае с трудовете на Троцки или с реформите на трудовото право в Германия през 1930 г.

– Новата система за регистрация на договорите ще изисква съществени инвестиции: обемът информация в нея ще бъде поне

– три пъти по-голям от сегашните данни за безработните.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.