Регулаторната реформа – проверка за Обама?*

Само последователност ще покаже, че на президента му пука за бизнеса?

 

Представете си, че сте на държавна служба и работата Ви е да пишете регулации, които да изискват от производителите на велосипеди да правят по-безопасни велосипеди. Знаете две неща. Първо, ако заявите, че велосипедите се правят възможно най-безопасни, тогава няма да има повече нужда от вас, следователно нямате повече работа. Второ, знаете, че не е имало смъртни случаи при пътническите полети в САЩ през 2010 г. (невероятно, но истина), докато около 1000 човека са починали при инциденти с велосипеди през същата година. Следователно, ако настоявате, че карането на колело трябва да е толкова обезопасено, колкото пътуването със самолет и че строгите правила върху произвеждането на велосипеди ги правят по-безопасни, може да запазите работата си.

Миналата седмица президентът Обама се спусна по вълната на регулаторната реформа, след две години на постоянно увеличаващи се и скъпи регулации и намаляване на личната свобода, най-вече в здравеопазването и финансовите услуги. Уверено прогнозирам, че новата му инициатива ще е провал. Историята показва, че прекият интерес на регулаторните органи да запазят и увеличават работни си места почти винаги задушава регулаторната реформа.

Г-н Обама заяви, че в общи линии, ползите от регулациите трябва да надвишават разходите, както казва всеки президент от Джими Картър насам. Президентът Рейгън направи най-сериозните опити да овладее регулаторното чудовище, пълнейки администрацията си с много талантливи и доказали се дерегулатори, но дори те бяха често възпрепятствани от бюрократите регулатори и Конгреса. Сега ще видим дали г-н Обама е сериозен и ще държи на собствената си дума.

Агенцията за защита на околната среда на Обама е постановила, че въглеродният диоксид е замърсител и заради това е замразила издаването на разрешителни за нови заводи и електроцентрали. Ако това продължи, ще последва значителен спад в американския икономически растеж и създаването на работни места, а същевременно няма да донесе видима полза. Китай, Индия и много други страни значително увеличават емисиите на CO2, обезмисляйки каквито и да било усилия на Съединените щати. Дори и всички нови емисии на CO2 в света се спрат, ще са необходими десетилетия преди да има дори и минимален ефект върху глобалните температури. Наскоро още едно ново изследване показа, че активността на слънчевите петна е много по-важна от СО2, когато става дума за влияние върху температурата на Земята. Забраната на Агенцията за защита на околната среда не е нищо повече от самоубийство на националната икономика. Нека видим дали г-н Обама има куража да им каже да спрат.

Данъчната администрация (IRS) съвсем скоро прокара регулация, която ще бъде огромен разход за щатската икономика, но няма да донесе никаква полза. Става въпрос за задължението на американските банки да докладват на чуждите правителства за размера на лихвите, които са платени към техните граждани. САЩ решиха отдавна да не облагат лихвите, получени от чуждестранни инвеститори, за да привличат парите им. Добре квалифицирани, независими икономисти пресметнаха, че това ще коства на САЩ грубо 100 милиарда чужди инвестиции на година и хиляди работни места. Това ще ощастливи чуждите бирници, дори тези в корумпираните страни, за сметка на работните места в САЩ. Ако IRS не оттегли незабавно предложената регулация, това би означавало, че данъчната администрация не обръща внимание на думите на г-н Обама и не й пука за това какво казва той.

Ако г-н Обама е взел насериозно идеята за регулаторната реформа, той веднага ще инструктира Агенцията за защита на околната среда да се откаже от безполезните, убиващи работни места предложения. Ако и след месец, считано от сега, тези предложения все още се коментират, това ще покаже, че Обама само говори, а не действа.

Комисията по ценни книжа (SEC), институция с дълга история на разрушителна некомпетентност, беше твърде заета да създава подобни тежки регулации върху публичното предлагане, така че малко сегашни компании да могат да си позволят да станат публични. Сега SEC се опитва да  създава нови диви теории за търговия, базирана на наличието на вътрешна информация. Тази глупост затруднява и служители и директори на компании да се грижат за основните си задачи, като бизнес развитие и корпоративно управление. Сериозните анализатори на този тип търговия , в частност Хенри Дж. Ман, почетен декан на правния университет „Джордж Мейсън”, правилно заключиха, че регулациите за търгуването с вътрешна информация доведоха до спиране на навременна и важна информация за участниците в пазара, като по този начин донесоха повече беди, отколкото ползи. За разлика от бюрократите на SEC, г-н Ман и други сериозни критици на SEC нямат пряк интерес от нови, непродуктивни регулации.

Често се предлага нова регулация, под претекст защита на потребителите. Въпреки това, потребителите са добре защитени от нашата система за предявяване на искове, която прави скъпо за фирмите да мамят или ощетяват своите клиенти. Както производителите на самолети, така и производителите на велосипеди разбират по-добре от всеки държавен бюрократ, че ако продуктите им причиняват смърт, това не е добре за бизнеса или за портфейлите им. Но бюрократите от SEC и IRS са попаднали в сериозен конфликт на интереси, защото повишението и запазването на работното място е много по-лесно, ако агенциите се разширяват. Следователно, производството на повече регулации се превръща в самоцел. И колкото по-неясни и неразбираеми са правилата, толкова повече работа ще има за регулаторните органи.

За да се реши този вътрешен конфликт на интереси, тези, от които се изисква да пишат нови регулации трябва да бъдат независими изпълнители или временни служители. И всяка предложена регулация, независимо колко е малка, да бъде придружена от независим анализ разходи-ползи, който може да бъде поставен под съмнение от всяка заинтересована страна.

 

 

Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 24  януари 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Милен Желев – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.


Свързани публикации.