Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Регулаторна среда за бизнес не се подобрява през последните години

Автор: Велико Димитров / 08.01.2007
Оцени тази статия:

Наред с дадености с относително константен характер като природно-географски условия, политическа и макроикономическа стабилност, в частност стегната фискална и монетарна политика (1), решаваща роля при избора на дестинация за инвестиране играе и т.н. регулаторна среда за бизнес – въвеждането на нормативни изисквания по отношение на стопанските субекти. От значение са, както броят и обхватът на тези изисквания, така и бързината и ефективността при тяхното администриране и последващ контрол.

Състоянието на тази среда се включва като отделен параметър (или група от такива) при изготвянето на сравнителните международни класации за оценка на икономическото състояние и конкурентоспособност на държавите (2) , взима се предвид и при формирането на кредитния рейтинг от водещите агенции. Т.е. пряко, чрез по-високи или по-ниски допълнителни разходи за инвеститорите или непряко, чрез по-добри или по-лоши условия за предоставяне на кредит отвън и количество и качество на преките чуждестранни инвестиции, регулаторната среда неизбежно дава отражение върху цялото общество и стандарта на живот.

Водещ е принципът, че колкото по-ограничено е регулирането (лицензионни, регистрационни и други режими) и колкото по-бързо и евтино е администрирането на процеса и последващия контрол, толкова по-големи възможности за икономически растеж и нарастване на благосъстоянието има всяка държава.

Преди около три години в България е направена огромна законодателна крачка напред в посока подобряване регулаторната среда за бизнес чрез приемането на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) (3). Някои от основните принципи, които той въвежда са следните:

  • Държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията;

  • При внасянето в Народното събрание (или в Министерски съвет) на законопроект, в който се предвижда въвеждане на лицензионен или регистрационен режим, заедно със законопроекта и мотивите към него, вносителят предоставя и мотивирано становище относно необходимостта от това регулиране. Мотивираното становище съдържа икономически анализ и оценка на въздействието, което режимът ще окаже върху регулираната стопанска дейност;

  • Лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, както и изискване за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие се установяват само със закон.

Според представено тази седмица изследване на Българска стопанска камара, броят и видът на регулаторните режими според действащото законодателство в страната би трябвало да са следните:

Таблица 1

 Лицензионни режимиРегистрационни режимиРазрешителни режимиСъгласувателни режими
Централни органи на изпълнителната власт5447260-
Местни органи на изпълнителната властНе следва да администрират1120-
Общо за администрацията5468280-

Източник: Изследване на БСК

Втората таблица представя данни за броя и вида на наличните регулаторни режими, включени в официалния публичен административен регистър:

Таблица 2: Регулаторни режими, включени в публичния административен регистър (след представяне на изследването, страницата е спряна)

 Лицензионни режимиРегистрационни режимиРазрешителни режимиСъгласувателни режими
Централни органи на изпълнителната власт53234245128
Местни органи на изпълнителната власт6037976769
Общо за администрацията1146131 012197

Източник: Изследване на БСК

Както ясно се вижда, между двете таблици съществуват значителни различия. Част от тях се дължат на отсъствието на актуализация на официалния регистър, докато друга на неспазване на разпоредбите на ЗОАРАКСД. По отношение на втората причина, преди всичко става въпрос за въведените 60 (вероятно са и повече) лицензионни режима от местната власт, въпреки че законът недвусмислено казва, че правна възможност за това не съществува. Това се практикува с цел постигането на по-високи бюджетни приходи, с което обаче общинските власти допълнително натоварват бизнеса и то неправомерно.

По отношение на останалите режими, като цяло реално прилаганите са много по-голям брой от тези, за които според изследването има правно основание. Тъй като отпадналите през последните години режими са много по-малък брой от въведените, то считаме, че само незначителен дял от различията се дължат на ненавременната актуализация на регистъра.

Очевидно е, което признават и неговите автори, че ЗОАРАКСД не се прилага на практика. Това в пълна сила важи и по отношение на изискванията за предварителен икономически анализ и оценка на въздействието, както и за неограничаване на конкуренцията (последното изискване може единствено да се определи на основата на оценката на въздействието и икономическия анализ).

Най-общо трябва да се каже следното: регулаторната среда не се подобрява(4) и тежестта върху бизнеса се увеличава. Това е в още по-голяма степен неприемливо предвид, че част от регулаторните режими са въведени неправомерно и тяхната единствената цел е осигуряването на по-високи приходи в този или онзи бюджет. Без да се съзнава обаче, тези приходи са многократно по-ниски от разходите, които допълнителните режими предизвикват за бизнеса и в по-широк план за обществото като цяло.

----------------------------------------------------

(1) Наличието на Валутен съвет в България въпреки няколкото възможности за заобикаляне на строгите правила, е гарант за такава монетарна политика

(2) Index of Economic Freedom ( The Heritage Foundation / The Wall Street Journal), Economic Freedom of the World (The Fraser Institute), Doing Business (World Bank)

(3) Обн. ДВ, бр. 55 от 17.06.2003 г.

(4) В частност и по линия на многобройните изисквания, наложени от ЕС в следствие на необходимостта от хармонизация