Регионални награди 2018: коя област в какво е добра

За седма поредна година Институтът за пазарна икономика представя изданието „Регионални профили: показатели за развитие” – единственият по рода си алманах на регионалното развитие в България. Регионалните профили, както е по-известно изданието, се превърна в безспорна запазена марка на Института за пазарна икономика. 

| свалете цялото изследване или вижте профила на отделните области |

През 2016-2017 г. икономиката на страната ускори растежа си до близо 4% годишно, като всички области без изключение отбелязаха ръст на благосъстоянието и стандарта на живот, измерени чрез БВП на човек от населението, заплатите на работещите и доходите на домакинствата. Докато в предишните години на възстановяване на икономиката след рецесията от 2009 г. положителните процеси обхващаха само част от областите, то в последните две години икономическото оживление се разпростря по територията на цялата страна.

И в тазгодишното издание най-високите оценки както за икономическото, така и за социалното развитие са за столицата. Проследяването на представянето на отделните регионални данни в различните категории обаче показва, че редица други области заслужават признание за развитието на една или друга сфера от икономическия и социален живот. Вижте по-долу кои области се открояват като добър пример в отделните категории и защо.

РЕГИОНАЛНИ НАГРАДИ 2018

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

  Доходи и стандарт на живот: Пловдив, Габрово

През 2016 г. Пловдив бележи 10%-тен ръст на БВП на човек и 9%-тен ръст на заплатите. Предвид това, че през 2017 г. доходите в областта нарастват с цели 16%, най-вероятно и 2017 г. е била много силна за местна икономика. Същевременно област Габрово постига най-високия ръст на доходите в страната – 21% спрямо 2016 г. и за поредна година показва стабилно увеличение на заплатите и БВП на човек от местното население. Това води и до рязко свиване на бедността в областта, изравнявайки оценките на Габрово със столицата.

  Пазар на труда: Стара Загора

През 2017 г. в областта се наблюдава сериозно развитие на пазара на труда. Икономическата активност на местното население отбелязва значителен ръст и за първи път през последните пет години отново е над средната за страната, достигайки 72% при 71% в страната. Заетостта се повишава рекордно, както за областта, така и за страната през последната година. Увеличението е с 9 п.п. за областта и коефициентът достига стойност от над 70% при среден 67% в страната. Безработица в областта също намалява значително до под 3% или двойно по-ниско от средната за страната (6%). Доброто развитие на пазара на труда е подкрепено от благоприятната образователна структура на работната сила.

  Инвестиции: Бургас

Бургас остава сред областите с най-високо ниво на бизнес и инвестиционна активност в страната. Броят на нефинансовите предприятия достига 73 на хиляда души от населението в областта през 2016 г. при средно 57 предприятия на хиляда души в страната. Относителният обем на чуждестранните преки инвестиции спрямо населението продължава да е над средните за страната нива, а усвояването на европейски средства нараства стабилно.

  Инфраструктура: Шумен

Гъстотата на пътната и железопътната мрежи в област Шумен е по-висока от средната за страната. Шумен е и областта с най-висок дял на автомагистралите и първокласните пътища в пътната мрежа – 36% (при 19% средно в страната). Този показател предопределя сравнително високото качество на пътищата в областта. През 2017 г. делът на пътната настилка в добро състояние е 54% при средно 40% общо за страната. Част от започната нова отсечка на АМ „Хемус” е в рамките на областта, така че в следващите издания тези показатели за област Шумен вероятно ще са още по-високи.

  Данъци и такси: Монтана, Кюстендил, Видин

Усредненото ниво на местните данъци и такси в общините на областите Монтана, Кюстендил и Видин е значително по-ниско от средното в страната и през 2018 г., което е типично за догонващите области. Особено големи разлики между средните нива за страната и общините в трите области се наблюдават по отношение на данъчни ставки върху търговията на дребно, превозните средства, недвижимите имоти на юридическите лица.

  Администрация: Ловеч, Добрич, Търговище

Общините в областите Ловеч, Добрич и Търговище получават високи оценки едновременно при оценката за прозрачността на тяхната работа на фондация „Програма Достъп до информация” и при самооценката си за развитието на електронното правителство и услугите на „едно гише”. Положително развитие в тях се наблюдава и по отношение на включването на териториите им в кадастралната карта. През 2017 г. покритието на кадастъра обхваща над половината от територията на тези области при 1/3 средно за страната.

СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ

  Демография: Сливен, Варна

Демографската картина в област Сливен остава една от най-благоприятните в страната и през 2017 г. основно благодарение на сравнително високата раждаемост. Коефициентът на естествен прираст е вторият най-висок в страната (след този в София), въпреки че и той е отрицателен, както в цялата страна. Изселването от областта продължава да е сравнително високо, но Сливен остава областта с най-младо население. Област Варна пък е сред малкото области в страната, в която заселването е по-високо от изселването и коефициентът на механичен прираст е положителен и през 2017 година. Варна е и сред областите с най-висок дял на градското население.

  Образование: Смолян

Област Смолян продължава да е първенец в сферата на образованието заради високите оценки на местните ученици на матурите и задържането на ученици и учители в образователната система. Смолян остава областта с най-нисък дял на второгодниците и отпадналите от основното и средното образование и с най-висок относителен брой на предавателите в основното и средното образование.

  Здравеопазване: Плевен

Осигуреността на областта с лекари е значително по-висока от средната за страната както по отношение на общопрактикуващите лекари, така и що се отнася до лекарите от водещите специалности. Плевен остава и областта с най-голяма леглова база в страната – 8,8 легла на хиляда души в многопрофилните болници при 4,9 легла на хиляда души в страната. Сравнително високият брой на лекари и легла в местните болници обяснява защо именно Плевен е сред областите (само след Пловдив) с най-висок относителен брой на преминалите за лечение болни – 353 на хиляда души при 242 на хиляда души в страната през 2017 година. Големият брой на лекуваните болни подсказва, че и хора от други области търсят здравни грижи в област Плевен. 

  Сигурност и правосъдие: Кърджали, Силистра

Често в по-малките и икономически догонващи области регистрираните престъпления са сравнително малко, а правораздаването – относително бързо. Кърджали е областта с най-нисък относителен брой на регистрираните престъпления срещу личността и собствеността – 5 на хиляда души при 13 на хиляда души за страната през 2017 година. Силистра също е сред областите с относително нисък брой на регистрираните престъпления, а разкриваемостта им е сред най-високите (63% при 45% в страната). Пеналистите в окръжните съдилища в Кърджали и Силистра са сред слабо натоварените, което води и до сравнително бързо правораздаване. Делът на висящите дела в Силистра е над двойно по-нисък от средния за страната.

  Околна среда: Перник, Хасково

Сравнително високата урбанизация на област Перник обяснява високия дял на населението в селища в обществена канализация и достъп до канализация, свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води през 2016 година. Замърсяването на въздуха с въглероден диоксид в област Хасково пък е двойно по-ниско от средното за страната. В атмосферата на областта са изхвърлени 127 тона вредни емисии на кв. км при 281 тона вредни емисии на кв. км в страната. И двете области се отличават със сравнително нисък относителен обем на образуваните битови отпадъци спрямо населението.

  Култура: Велико Търново

Богатото историческо и културно наследство за поредна година поставя Велико Търново сред областите с най-интензивен културен живот. През 2017 г. областта е на второ място (след Габрово) по брой на посещенията в местните музеи (2 057 на хиляда души при 722 на хиляда души в страната) и на първо място по брой на посещенията в библиотеките (2 438 на хиляда души при 604 на хиляда души в страната).