Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Реформите в сегашно продължително наклонение

16.12.2006
Оцени тази статия:

На 4 октомври във форума на в-к Дневник един анонимен участник е казал много неща, които преди това са закани от института и за изведени като приоритети на стопанската политика на страната през тази и следваща година (виж: http://www.ime.bg ).

За съжаление авторът е анонимен. Неговите идеи са полезни, навеждат на размисъл и могат да бъдат допълнение и доразвити. Затова и си позволяваме да ги публикуваме и коментираме.

Анонимният автор казва :

“Минималната работна заплата не е толкова важна, колкото следното:

А) Приватизация

  1. Насърчителна Банка,

  2. ТЕРЕМ (8 военни завода)

  3. Кинтекс,

  4. Тератон,

  5. ВМЗ Сопот,

  6. БМФ (Български Морски Флот),

  7. България Еър,

  8. Булгаргаз,

  9. ТЕЦ “Марица Изток” 2,

  10. ТЕЦ “Варна”,

  11. ТЕЦ “Русе”,

  12. ТЕЦ “Бобовдол”,

  13. НЕК,

  14. останалите неприватизирани топлофикации,

  15. останалите неприватизирани ВЕЦ,

  16. Булгартабак,

  17. БФБ,

  18. Централен депозитар,

  19. кредитен регистър (такъв е създаден от Експириън Скрекс, но засега не функционира – б.ред.)

  20. държавни лечебни заведения (съществува пример за добре функционираща частна болница в Пазарджик; друг положителен пример, изглежда, е една частна урологична клиника в Разград, списъкът може да бъде продължен, макар положителните развития да са свързани по-скоро с инвестиции “на зелено” – б.ред.),

  21. БДЖ (доб. от. ред.)

 

Б) Концесии (предоставени на конкурентна основа – б.ред):

  1. магистрала “Хемус”,

  2. магистрала “Тракия”,

  3. магистрала “Струма”,

  4. летище Пловдив,

  5. летище Русе,

  6. летище Горна Оряховица (доколкото знаем, на това летище вече съществува известна схема за частно предлагане на публични услуги – б.ред.);

  7. (летище Търговище, за което преди пет години бе направен опит за частен консорциум, който се провали – доб. от ред.),

  8. пристанища (морски и речни) – процесът е почти започнал, но със голяма обществено “скърцане” – б.ред),

  9. язовири (процесът съществува и в момента, но по-скоро по схема за частно ползване на обща собственост – б.ред),

  10. всички “ютилити” компанни, в които правителството има дялове,

  11. всички автогари (трудно е да се прецени без специално изследване, но изглежда в момента всички основни автогари функционират благодарение на това, че частни превозвачи ползват тяхната инфраструктура, но по състоянието им може да се стигне до извода, че тя не се поддържа или се поддържа по изключение – б.ред.),

  12. всички ж.п. гари в България,

  13. исторически комплекси “Плиска”, “Преслав”, “Мадара”, “Долина на тракийските царе”, “Старосел”, “Перперикон” и т.н. (има опит за частни музеи, създаващи необходимата за туристи и посетители “симулакра”, - например в Созопол, но и другаде, - който показва, че идеята е много добра; като “симулакра” функционират селища като Копривщица, Боженци и др. – б.ред.),

  14. всички въглищни мини,

  15. (възможно е да се подготви предложение за промяна в чл. 18 от конституцията, като така се ограничат изключителните права на държавата – доб. от ред.)

В) Строителство/Изграждане на инфраструктура:

  1. газопровод НАБУКО,

  2. нефтопровод Бургас – Александруполис,

  3. нефтопровод Бургас – Вльора,

  4. мост Видин – Калафат

  5. мост Оряхово – Бекет,

  6. ферибот Никопол – Турну Мъгуреле,

  7. ГКПП Гоце Делчев – Драма,

  8. ГКПП Рудозем – Ксанти,

  9. ГКПП Момчилград – Гюмюрджина

 

Г) Други

1. лиценз за нова национална ефирна телевизия (и приватизация на сегашните БНТ и БНР – доб. от ред),

2. лиценз за четвърти GSM-оператор

3. плосък данък (единна ставка от 10% за ДОД и корпоративен данък – данък труд, т.нар. социални осигуровки – доб. от ред.),

4. редуциране на ДДС-ставката до 15%

5. премахване на данък върху дивидентите

6. редуциране на осигурителна тежест

7. преминаване към капитало-натрупваща пенсионно-осигурителна система

8. облекчена процедура за получаване на българско гражданство от лица с българска народност (такава де факто съществува – б.ред),

9. създаване на частен фирмен регистър (тъй като не може да се предположи прекъсване на живота на корпорацията, извън правилата, вероятно приватизацията на сега съществуващите съдебни регистри е решението, предлагано от автора; то съвпада с идеите на основните универсални организации на бизнеса – БТПП, БСК, БИБА, СРБ и др. – б-ред),

10. въвеждане на частно изпълнително производство (процесът е започнал, засега само на хартия, половинчат е и по-скъп от подобни реформи в страните, които миналата година се присъединиха към ЕС – б.ред),

11. интензивно развитие на концепцията за “електронно правителство” (всяко развитие може да бъде полезно и вредно, в момента “електронното правителство” бива развивано без особена полза; проблемът е в това, че не се осигурява добра публичност и функциониране на държавното управление без хартия – б.ред.),

12. продължаване либерализацията на железопътния транспорт (виж нашата добавка към “А” – б.ред.),

13. продължаване либерализацията на енергийния пазар (в кратки срокове – б.ред.),

14. десетократно увеличаване на средствата в Националния Иновационен Фонд (той в момента е държавен и разпределя средства, възлизащи на 5 милиона лева; авторът иска той да стане 50 милиона, но не казва как трябва да се управлява; според нас той може да бъде или приватизиран или управляван частно по схемата частно предлагане на обществени услуги, но може и да бъде премахнат и тази работа да се остави на т.нар. рискови капиталисти – б. ред.),

  1. създаване на научен тотализатор, по подобие на спортния,

  2. въвеждане на правния институт на “конституционната жалба”,

  3. създаване на Министерство за българите в чужбина (идеята не е добра, миналият опит показва, че такива институции работят зле, тазгодишните опити на правителството са по-скоро за преследване и облагане на тези граждани с данъци; според нас е по-правилно да се говори за “граждани на България в чужбина” – б.ред)

  4. премахване монопола на НЗОК и приемане на нормативна основа за създаване на частни здравни фондове (наченки на такива фондове има и сега, но онези, които ги ползват всъщност плащат за здравни услуги два пъти – б.ред.)”,

  5. (приватизация на БАН – доб.от ред.).

 

Няколко общи бележки и препоръки

1. По повод “В” искаме да напомним на анонимния автор, че политиците строят мостове там, където им удобно, а частният сектор – там, където от тях има нужда. Този важен факт е осъзнат още през 1215 г. А ако задълбаем по нататък в историята, ще видим, че по този начин се строят и пътищата и пристанищата в Древна Елада и Рим (поне до определено време, преди да започне упадъка). Тъй или инак, чл. 23 от известния документ Магна Харта казва, че “никое село или отделен човек няма да бъдат принудени да строят мостове през реки, освен ако от минали времена те са обвързани с договор да правят това.” С други думи, защо някой ще строи мостове, ако не ги ползва – това форма на заробване.

2. Във въпросния документ има и други полезни “съвети”, например и за частните изпълнители, и за данъците и за квази-данъците. На онези, които могат да четат на английски, им препоръчваме да прочетат Магна Харта тук: http://www.constitution.org/eng/magnacar.htm . Впрочем българският език май е един от малкото европейски езици, на който Магна Харта не е достъпна в Интернет. Освен това искаме да споменем, че има доста сравнително прости принципи, които следва да се взимат под внимание, когато се мисли за стопанска политика и реформи. В обобщен вид те могат да бъдат намерени тук http://www.ria-studies.net/ , търси: Оценката на въздействието на политиките и регулирането в незряла институционална среда .

3. Много модерният у нас и в ЕС израз “публично частно партньорство” е евфемизъм, който най-често прикрива неразумни начинания и неблагочестиви намерения. Много по-точно и полезно е да се говори за “частно предлагане на публични услуги”. Този израз предполага:

  • а) приватизация на предлагането;

  • б) осъществяването му на конкурентна основа,

  • в) контрол от страна на публиката и потребителя.

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).