Реформите в алтернативния бюджет

1.    Студентски кредити и стипендии вместо университетски субсидии

Сегашният модел на финансиране на университетите ги подчинява изцяло на държавата. Държавата определя броя на студентите в университетите, държавата определя размера на студентските такси, държавата определя и субсидията за един студент (в държавните университети). С други думи, приходите на университетите не зависят от тяхната дейност, от качеството на самия университет, а зависят главно от административно/политическо решение на правителството. Това не стимулира конкуренцията чрез качество за привличане на студенти, а стимулира повече лобиране за финансиране от правителството. В същото време, няма система за студентско кредитиране, което ограничава достъпа до висше образование.

Предложението в алтернативния бюджет е университетите изцяло да се отделят от държавата. Те сами да могат да определят таксите и броя на студентите си и да се конкурират чрез повишаване на качеството за привличане на повече приходи. Държавата трябва единствено да подпомогне създаването на възможности за студентско кредитиране – така всеки ще има достъп до висше образование, но и всеки ще има стимул да е сериозен в образованието си, защото ще трябва да върне кредита в определен период след завършване.

По този начин се създават правилните стимули както на университетите, така и на студентите. Ако това се допълни с подходяща система за рейтинг на университетите, която да показва качеството и възможностите за реализация след завършване на съответните университети, то кандидат-студентите ще бъдат значително подпомогнати при своя избор и ще се насърчат университетите да повишават качеството.

2.    Премахване монопола на НЗОК, конкуренция и свободен избор

Тоталната доминация на държавата на всички нива в здравната система вреди на качеството на здравеопазването. Това е особено видно при здравната каса, която не само че е държавна, но и има държавно-защитен монопол. Българските граждани нямат избор – те са задължени да плащат вноски в НЗОК, дори и да не са доволни от здравната услуга. Не случайно, България е на последно място по качество на здравеопазването в ЕС[1].

Най-добрата здравна система в Европа е в Холандия. Там здравната система е тотално противоположна на българската.[2] В Холандия държавата не е доставчик на здравни услуги – държавата регулира системата, но не участва в директното предоставяне на здравни услуги. Тази дейност се поема основно от частни лица и институции – практикуващи лекари и болници. С други думи, има ясно разделение, държавата е регулатор докато медицинската дейност се извършва от частния сектор.

Този модел е приложен и по отношение на здравните фондове. Здравните фондове са частни и действат на конкурентен принцип, а гражданите имат право да сменят здравния си фонд, ако не са доволни от него. И в здравното осигуряване, държавата е просто регулатор, а не се меси пряко в управлението.

Системата се финансира от осигурените по два начина. На първо място, има фиксирана премия, която всеки осигурен плаща на своя здравен фонд (премията се определя от самия здравен фонд в конкуренция с останалите фондове). На второ място, всеки заплаща 6.5% от месечния си доход като здравна осигуровка. За пенсионерите и самонаетите здравната осигуровка е 4.4%.

Държавата финансира здравното осигуряване на децата и поема част от фиксираната премия при хората с ниски доходи. По този начин всеки има достъп до здравно осигуряване.

3.    Пенсионни спестявания вместо пенсионни обещания

Виж текста за пенсионната система (приложен).

4.    Висок бонус за отложено пенсиониране

В момента много хора се пенсионират във възраст, която им позволява да продължат да работят. От една страна, това води до намаляване на активната част от населението със съответните ефекти върху икономиката, а от друга – увеличава разходите на бюджета и намалява неговите приходи.

"Очевидното" решение е увеличаване на възрастта за пенсиониране (или обвързването й с продължителността на живота), но то едва ли може да се приеме лесно и бързо, нито би влязло в сила веднага (обикновено увеличаването на възрастта за пенсиониране става постепенно в дълъг период от време).

От друга страна, едно сравнително по-лесно решение е да се предоставят по-големи стимули на тези, които отлагат пенсионирането, т.е. да се насърчи доброволното оставане на работа вместо да се отива към задължително увеличаване на пенсионната възраст.

Например, през последните няколко години бяха въведени малки стимули за отлагане на пенсионирането, които водят до малко по-висока пенсия за хората, избрали да се пенсионират по-късно. Въпреки сравнително малкия размер на стимулите, те изглежда имат ефект – според данни от НОИ тази година са се пенсионирали по-малко от очаквания брой хора и бюджетът спестява разходи за техните пенсии в размер на 60 милиона лева.

Ако стимулите бъдат увеличени, ефектът вероятно ще е много по-значителен. При достатъчно голям стимул и при достатъчно добра кампания за популяризиране на тази възможност, много повече хора ще предпочетат да отложат пенсионирането си. Съответно през следващите няколко години броят на новите пенсионери би намалял значимо, съответно разходите на бюджета биха намалели, а приходите биха се увеличили. Положителният ефект върху бюджета би бил поне 300 милиона лева.

5.    Концесиониране на инфраструктура, продажба на излишни активи

България е много изостанала в процеса на концесиониране на инфраструктурата. Докато други страни концесионират магистрали, летища, пристанища, мостове и т.н. в България това почти не се случва. В същото време и държавата няма възможност да инвестира достатъчно в инфраструктура. Използването на концесии ще е възможност едновременно да се построи и поддържа инфраструктурата, да се намалят разходите на държавния бюджет и да се увеличат приходите (тъй като държавата ще получава концесионни такси).

Държавата също така е собственик на изключително много излишни активи – апартаменти, офиси, резиденции, хотели, ловни стопанства, сгради, земи, гори и пр. Да не припомняме и за т.нар. „военно НДК", както и за самото НДК и за много други подобни обекти. Тези имоти могат да донесат значителни приходи ако бъдат продадени и ще намалят държавните разходи за тяхното стопанисване и поддръжка.

Общо от концесиониране и продажба на активи могат да се получат поне 300 милиона лева още през 2010 година и да се спестят разходи на бюджета за поне 150 милиона. При повече усилия в тази посока, позитивният ефект за бюджета може да е в пъти по-голям.

6.    Листване на държавни компании на борсата, приватизация

Държавата може да листва на борсата определен процент от акциите на всички държавни компании (както и да приватизира изцяло някои от тях). Например, ако се листват 25% от държавните компании, това би могло да донесе приходи в размер на няколко милиарда лева. С тези средства може да се попълни фискалният резерв и да се изплати държавен дълг – което ще намали лихвените плащания на държавния бюджет. Едновременно с това, по-големият фискален резерв и по-ниският държавен дълг ще увеличат доверието към страната, ще стимулират инвестициите и ще намалят лихвите.

7.    Професионалисти, а не политически назначения в държавните фирми

Практиката от години е в държавните компании да се назначават политически назначения – хора, които често нямат никакъв предприемачески нюх, нито разбират от бизнес. Неслучайно повечето държавни предприятия се управляват като бюрократични структури, които постоянно искат от държавата субсидии, финансиране, увеличение на капитали, кредити, гаранции и т.н. БДЖ, енергетиката, топлофикация и много други са пример за подобни проблеми.

Ако държавните компании бъдат поети от професионалисти с мениджърски договор, който предвижда бонуси за добро представяне, и в същото време те бъдат листвани на борсата, тогава стимулите изцяло ще се променят. Държавните компании ще започнат да се държат по-пазарно, да внасят приходи в бюджета, а не да зависят от получаването на средства от него. Позитивният ефект върху бюджета може да е поне 250 милиона лева още през 2010, а при достатъчно радикални реформи може да достигне и много по-високи нива.

8.    Ефективност вместо субсидии за губещи отрасли

Държавата отделя 1.5 милиарда лева годишно за субсидии за губещи отрасли и дейности. Дори като изключим получаваните от ЕС субсидии, сумата е огромна. Основни получатели на субсидии от националния бюджет са земеделието и железниците. Предлагаме два подхода:

  • на земеделците се гарантира размразяване на всички еврофондове, които възлизат на над милиард годишно, а в замяна се премахват всякакви субсидии от националния бюджет; по този начин и земеделците, и бюджетът ще бъдат доволни;
  • БДЖ се реформира и приватизира, което му позволява да стане ефективно и да се конкурира успешно на транспортния пазар без държавни субсидии.

9.    Пълен анализ на програмните бюджети, премахване на неефективните програми

Въвеждането на програмното бюджетиране преди няколко години засега е само формално. Не е започнала най-важната част от програмното бюджетиране – анализ на програмите и премахване на неефективните. С други думи, позитивният ефект от програмното бюджетиране все още го няма.

Ако се направи един дълбочинен анализ на програмите и тяхната ефективност, ще могат най-неефективните програми да се премахнат, а най-ефективните да получат повече финансиране. Така едновременно ще се спестят средства от бюджета и в същото време ще се увеличи ефективността на публичните разходи. Очакваният позитивен ефект е минимум 400 милиона лева.

10.    Електронно правителство вместо гишета и чиновници; пълна прозрачност на всеки лев от държавните разходи

Въвеждането на ефективно и лесно за използване електронно правителство би спестило милиони човекочасова – както на гражданите и бизнеса, така и на администрацията. Това освен, че ще подобри бизнес средата, ще намали и необходимостта от поддържане на чиновници и гишета навсякъде. Съответно, ще намалее и необходимостта от сгради и недвижими имоти за тяхното настаняване.

Публикуването в интернет на детайлни разходи за всяко министерство и ведомство ще даде възможност на гражданите и журналистите да следят къде отиват средствата от техните данъци. Това ще намали възможностите за злоупотреби и неефективно харчене, тъй като те няма да могат да бъдат скривани от очите на обществото, както е в момента в много случаи.

Спестяванията на разходи могат да бъдат колосални, от които поне 300 милиона за държавния бюджет.

11.    Карти и субсидии за детски градини – според доходите

В момента даването на карти за градски транспорт и железници на пенсионери, деца и т.н. не зависи от техните доходи. Пенсионер със 100 лева пенсия и пенсионер със 700 лева пенсия имат едно и също право на карта. Същото се отнася и за субсидиите за детски градини – държавата субсидира всички деца записани в общински детски градини, въпреки че не всички от тях са от бедни семейства, които не могат да си плащат пълните разходи.

12.    Оптимизация на полицията и армията

Въпреки известна оптимизация, България все още има твърде голям брой военни и полицаи на човек от населението. Разходите за отбрана и разходите за сигурност и обществен ред също са сред най-високите в Европа. Необходимо е извършване на цялостна реформа в тези сектори, така че с по-малко финанси и по-малко човешки ресурси да се постига по-добър резултат. Подобна реформа може да започне още през 2010 година.

 

<td colspan="2" width="168


Свързани публикации.

Полицейски  служители на 100 хил.души население

 

Разходи за обществен ред  и сигурност, % от БВП, 2004

 

Военен персонал като дял от работната сила в Европа

Кипър

667.92

 

България

2.9

 

Гърция

2.9

България

615.18

 

Великобритания

2.5

 

Турция

2.3

Италия

552.05

 

Естония

2.3

 

Франция

1.5

Испания

480.87

 

Чехия

2.2

 

Полша

1.2

Македония

479.57

 

Кипър

2.2

 

България

1.1

Португалия

454.91

 

Унгария

2.1

 

Норвегия

1.0

Турция

449.17

 

Румъния

2.1

 

Италия

0.9

Чехия

449.05

 

Италия

2

 

Словения

0.9

Хърватия

445.43

 

Португалия

2

 

Белгия

0.8

Гърция

436.14

 

Латвия

1.9

 

Дания

0.8

Малта

433.33

 

Литва

1.9

 

Естония

0.8

Латвия

416.98

 

Словения

1.9

 

Литва

0.8

Словения

392.19

 

ЕС 27

1.8

 

Португалия

0.8

Франция

384.13

 

ЕС 25

1.8

 

Румъния

0.8

Белгия

370.67

 

ЕС 15

1.8

 

Словакия

0.8

Литва

332.06

 

Испания

1.8

 

Великобритания

0.8

Австрия

322.08

 

Холандия

1.8

 

Чехия

0.7

Люксембург

308.47

 

Еврозона

1.7

 

Германия

0.7

Ирландия

307.77

 

Германия

1.7

 

Холандия

0.7

Германия

303.6

 

Малта

1.7

 

Испания

0.7

Унгария

284.18

 

Белгия

1.6

 

Унгария

0.6

Лихтенщайн

275.03

 

Полша

1.6

 

Латвия

0.4

Великобритания

274.81

 

Финландия

1.5

 

Люксембург

0.4

Словакия

266.48

 

Ирландия

1.4

     

Полша

259.67

 

Австрия

1.4

     

Естония

240.8

 

Франция

1.3

     

Исландия

229.42

 

Словакия

1.3

     

Швейцария

223.2

 

Швеция

1.3

     

Холандия

216.26

 

Гърция

1.2

     

Румъния

209.25

 

Люксембург

1.1

     

Дания

198.23

 

Норвегия

1.1

     

Швеция

192.57

 

Дания

1

     

Норвегия

178.7

           

Финландия

158.16