Реформите в образованието: докъде стигнахме и накъде отиваме

Изминалата година беше доста бурна за системата на училищно образование. Още преди парламентарните избори реформата ѝ беше сред фокусите на политическата борба, а след тях станахме свидетели на редица промени, които целят да се справят с недъзите ѝ. Въпреки това голяма част от най-важните и необходими реформи все още остават в бъдещето, а изпълнението им е под въпрос.

Годината на промените

Списъкът с измененията в образователната система е доста дълъг, затова можем да си позволим да се спрем на всяка една от тях само за кратко. Още в предизборните програми имаше надпревара кой ще обещае по-голям ръст на учителските заплати, далеч не без основание – доходите на учителите продължават да са ниски, дори и след значителното им увеличение през втората половина на годината, а повишаването им е отдавна забавила се мярка, която видя бял свят почти веднага след началото на новото управление. Добрата новина е, че правителството е поело задължение да поддържа ръста им и през следващите няколко години, което постепенно ще доведе до противодействие на поне един от факторите за занижения интерес към учителската професия. Подобрението на условията на труд в училищата и повишаването на качеството на педагогическите специалности обаче са далеч по-тежките промени, от които професията се нуждае, за да се насочат към нея по-подготвени и мотивирани кадри в бъдеще.

Освен заплатите на учителите, чувствително беше променен и моделът на финансиране на самите училища. Единните разходни стандарти за ученик бяха допълнени със стандарти за училище и паралелка в опит да се увеличи финансирането на малките и отдалечени училища. На практика, обаче, прилагането на новия модел не променя значително разпределението на средствата между различните училища. Ефектът е най-вече в почти равномерното увеличаване на финансирането им, най-вече в резултат на чувствително по-високите заплати на учителите. Това обаче не е окончателният вариант на модела на финансиране, който очакваме от този състав на МОН –през годината нееднократно се говореше за въвеждане на оценка на качеството на предоставяното образование и обвързване на част от субсидията с нея. Тъй като на този етап такъв модел не е представен официално, не е възможно да коментираме какви ще са последствията от въвеждането му. Можем само да се надяваме, че подробностите около него ще бъдат разкрити в близко бъдеще.

Сред фокусите на образователната политика е и развиването и подобряването на професионалните училища. Избраният тук подход е разширяването и доразвиването на дуалното образование. Въпреки че засега дуалното образование е по-скоро експериментален, а не повсеместен поход към професионалното обучение, резултатите от проведените вече програми са окуражаващи, а както бизнесът, така и образователните власти изглеждат готови да си сътрудничат в посока на постигането на общата им цел. Все още остават някои въпросителни относно регулирането и баланса между учене в училище и учене чрез работа. Налице е и нужда от още по-ранно кариерно ориентиране на учениците, но няма видими непреодолими пречки пред това да се случи. Цялостното ориентиране на училищното образование към по-практично обучение и съобразяването с нуждите на пазара на труда също е цел, която изглежда постижима на фона на успехите на дуалното образование.

По-неясно е бъдещето на окрупняването на училищната мрежа. Бяха приети нови правила за отдаването на статут на защитени учебни заведения, но важното при тях е въвеждането на защитени детски градини вследствие на по-ранното начало на задължителното образование. Плановете за оптимизация на мрежата са по-скоро неясни, въпреки че тя е необходимо условие за подобряването на качеството на образователната услуга.

Настрана от по-фундаменталните реформи, в образованието имаше много други промени и дебати. От голямо значение беше кампанията за връщане на децата в училище и намаляване на отпадането – не толкова заради реалните си успехи, колкото заради поставянето на фокуса върху един от големите проблеми на системата и събирането на много нова и ценна информация за децата, останали извън образованието. Важна част от дебата беше и този за по-широкото въвеждане на електронни инструменти на обучение, най-малкото в контекста на намаляването на теглото на ученическите раници. Някои от горещите теми около образованието обаче бяха меко казано несериозни . Буря в чаша вода, например, се разрази при опит на едно от издателствата на учебници да въведе по-евтини черно-бели варианти на изданията си, а в рамките на същата седмица вицепремиер заплаши да отнема от родителите им децата, които не ходят на училище.

Какво ни казват данните

Както всяка година, постиженията на учениците се измерват чрез зрелостните изпити на изхода от системата на училищно образование. Въпреки че средните за страната оценки остават относително стабилни, налице са чувствителни разлики между постиженията на различните области, като в няколко от тях делът на слабите оценки по български език достига почти една пета от явилите се ученици. Прегледът на общинските данни от своя страна потвърждава предишните заключения, че големите общини и областните центрове постигат най-добрите резултати, което подчертава нуждата от оптимизиране на училищната мрежа.

Същевременно, без промяна спрямо последното десетилетие остава отпадането от училище – около 3% от децата отпадат от образователната система, но в някои региони дялът им достига почти 5%. Основните фактори за това също са известни – за риска от отпадане допринася най-вече лошата семейна и образователна среда, което навежда на мисълта, че подобряването на качеството на образование би трябвало да се отрази благотворно на този проблем.

Международните оценки на постиженията на българските ученици също сочат към стагнация – резултатите им на проучването PIRLS по четене са останали на практика без промяна от 2001 година насам. Характерен е обаче и установеният и от други международни образователни класации значителен дял на учениците, които не покриват дори и минималното равнище на умения по четене и разбиране на текст.

Накъде оттук насетне?

Няма основания да смятаме, че в близко бъдеще реформите в училищното образование ще забавят своя ход. Именно по тази причина е добре в края на настоящия преглед да напомним кои са най-важните и необходими мерки, за да може системата да заработи по-добре. На първо място, трябва да бъде представен и въведен най-скоро комплексен модел за оценка на качеството, и съответно с него да бъде обвързано част от финансирането на училищата Това, обаче, далеч не е единствената мярка, която ще реши всички проблеми в образованието.

Освен по-високите заплати, трябва да се въведат допълнителни стимули за учителите, които постигат по-добри резултати. Поставяне на фокус е необходимо и върху педагогическото образование и продължаващата квалификация на кадрите в образователната система – в противен случай тя е заплашена от значителен кадрови проблем в близко бъдеще, а възрастовата структура на заетите в сектора вече е неблагоприятна.

Реформа е нужна и в учебните програми. Понастоящем дори иновативните училища имат много малка възможност да изменят „спуснатите“ от МОН програми, а настоящият подход налага едно и също съдържание и темп на учене на деца с много различни образователни потребности и възможности. В близко бъдеще трябва да бъде дадена повече свобода на училищата и отделните учители да изменят и допълват програмите според конкретните особености на учениците и на образователния си профил, така че образователният процес да е много по-добре адаптиран и полезен за отделните ученици.

Другите реформи, които бихме се радвали да видим в близко бъдеще, са десетки и няма как да се спрем подробно на всяка една от тях. Необходимо е намаляването на административната тежест върху учителите, което ще освободи времето и възможностите им за занимания с реалния образователен процес. Въвеждането на нови технологии, поне във вид на електронни учебници и интерактивни уроци като че ли също е останало на заден план, което обрича учениците на бавен старт в дигиталния свят. Учебният календар и балансът между ваканциите също може да бъде подобрен, така че училището да заеме по-централно място в живота на учениците, а съдържанието да може да се преориентира от теоретични и академично познание към практични умения и способности.

В крайна сметка, през изминалата година беше демонстрирана воля за подобрение и реформи в училищното образование. Можем само да се надяваме, че те ще продължат, а и ще се ускорят в следващите години.


Свързани публикации.