Реформи вместо вдигане на осигуровки
През тази седмица правителството направи рязък завой, отказвайки се от ключовите реформи (здравна и пенсионна) и повишавайки данъчно-осигурителното бреме върху труда. Нещо повече, това се случи в рамките на един ден (вторник), когато премиерът се договори с лекари и синдикати и „приключи” с реформите. В този ден всичко, което беше говорено през последните две години. отиде на вятъра и правителството пое по нов път.
Вдигането на осигуровките за пенсия се случи под натиска на синдикатите (в т.ч. и Тотю Младенов), които свалиха маските и заявиха в прав текст „не искаме никаква реформа, просто вдигнете осигуровките”. Всякакви дебати и консултативни съвети (за пенсионна реформа) се оказаха параван и подготовка за тази развръзка. Доскоро детайлно се разписваха срокове за вдигане на стаж и възраст, както и за увеличаване на вноската в лична пенсионна сметка, но сега всичко това не стои на дневен ред. Дори и тема като ранното пенсиониране беше изоставена и обобщена с думите на водещ синдикалист „няма как да отнемем правото за ранно пенсиониране… трябва да намерим решение как да го продължим, как да го гарантираме“. Тези думи бяха изречени в Парламента и мълчаливо подкрепени от министъра на труда, при това в момент, когато промените в Кодекса за социално осигуряване вече бяха оттеглени. Това не е просто мнение или искане на синдикатите, а политика на управляващите. Ето какво каза и министърът на труда за увеличението на стажа, което сега се очаква да започне след 2016 г. (!) „ще стартира, когато се разбереме със синдикатите“.
Увеличението на осигуровките няма да стабилизира пенсионната система, като според синдикактите (подкрепяни в това си мнение от Тотю Младенов и Христина Митрева) това е само първа стъпка в тази посока. Идеята е да премахне дефицитът на НОИ, тоест приходите от осигуровки да покрият разходите за пенсии – това е записано в позицията на консултативният съвет и в исканията на синдикатите. Същите хора са поискали от НОИ да направи изчисления колко трябва да станат осигуровките, за да се балансира бюджетът на НОИ. Изчисленията показват, че вноската за пенсия трябва да скочи от 16% на 37% от заплатата, тоест с цели 21 проценти пункта! Ето защо сегашните три пункта увеличение са наречени първа крачка – предстоят още много такива.
Това е реалното предложение на синдикатите – общата осигурителната тежест (пенсии, безработица, майчинство и здраве) върху труда да надхвърли 50%. Като прибавим и плоския данък, данъчно-осигурителното бреме върху труда ще достигне 60% от заплатата. Това не е решение, а чисто безумие. Никой няма да плаща толкова високи осигуровки (повече по темата може да видите в текста „Защо вдигането на осигуровките не е решение”.).
Друг аргумент на синдикатите е, че дефицитът на НОИ се дължи на по-ниските осигуровки. Данните обаче сочат друго – както е показано в текста „Защо не изчезна дефицитът на НОИ?”. Оказва се, че дефицитът на НОИ не е изчезнал, както е било планирано в реформата от 2000 г., основно поради наличието на повече разходи отколкото са заложени – поради необмислено повишаване на пенсиите и по-голям брой пенсионери. Последното се дължи на факта, че българите масово се пенсионират преди достигане на пенсионна възраст, нещо което според синдикатите е тяхно право и не е проблем.
Друг важен момент, е че синдикатите имат една позиция за бюджета на НОИ, но съвсем друга за консолидирания бюджет – те искат балансиран бюджет на НОИ (с над 50% осигуровки) и тотално издънен консолидиран бюджет. Тази позиция е крайно противоречива, тъй като за стабилността на икономиката (и на пенсиите) са важни държавните финанси като цяло, тоест консолидираният бюджет. Не случайно пенсиите бяха многократно увеличавани, когато имаше икономичекси ръст и приходи в консолидирания бюджет, въпреки че тогава пак имаше дефицит в НОИ. Ако синдикатите наистина се интересуват от бюджетна стабилност, те трябва да подкрепят въвеждането на фискален борд и разходни реформи. Ако не ги подкрепят, значи бюджетната стабилност не ги интересува и само я използват като оправдание за други цели (повече в текста „Кой дефицит е важен?”).
Отменянето на реформите и вдигането на осигуровките се случи след срещи на четири очи и без никакви аргументи. И сега се говорят неща от сорта на „бизнесът открадна парите” и „искаме си правата”, вместо някой да излезе и да обясни как ще се развиваме с над 50% осигурителни вноски. Бяга се от дебат и се разчита на чист популизъм и атаки към всеки с различно мнение. Реакциите на икономистите бяха определени като „истерични”, а самите те набедени за „продажни”. Тези квалификации бяха придружени с респектиращото „ууу” пред Парламента. Няма аргументи, просто едно „ууу” и така до 60% данъчно-осигурително бреме върху труда. С това обаче, казваме и едно голямо „ууу” на възстановяването на икономиката и работните места.
