Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Реформатана официалните регистри започна най-накрая и в България

Автор: Велико Димитров / 16.12.2006
Оцени тази статия:

 

 

Преди около седмица, на 20-ти април, народните представители приеха на второ четене Законопроект за търговския регистър, който ще влезе в сила от 01.10.2006 г. С този акт, идеята за който е от преди около 10 години, се сложи началото на процеса, който рано или късно ще доведе до края на остарялата, неефективна и ненадеждна регистърна система в страната. Развръзката е дългоочаквана и подкрепяна от бизнеса, гражданското общество и международните институции и най-вероятно ще бъде отчетена при изготвянето на доклади и анализи за развитието на страната.
Дългосрочната цел е създаването на Електронен регистърен център, който да обединява:
· Централен електронен регистър на юридическите лица (отделни: търговски регистър, регистър на кооперациите, на юридическите лица с нестопанска цел, на държавните предприятия, на държавните учреждения и на други частноправни субекти, учредени не по силата на регистрация)
· Обединяване на Централния електронен регистър на юридическите лица с вече съществуващия Централен регистър на особените залози
· Включване на други регистри (регистри за МПС, ЕСГРАОН)
· Изграждане и включване на Централен имотен регистъСъс сигурност завършването на процеса по създаването на Електронен регистъренцентър ще отнеме време и вероятно няма да се приложат най-добрите възможнипрактики[1] , но най-важното е, че първата стъпка вечезапочна - създаване на Централен електронен търговски регистър.

Каква е общата картина в момента?

С изключение на създадения през 1997 г. към Министерство на правосъдиетоЦентрален регистър на особените залози, официалните регистри в Българияса предимно децентрализирани и на хартиен носител. Изключение от това правилоса и водените при Комисията за финансов надзор публични регистри на инвестиционнипосредници, инвестиционни и управляващи дружества и т.н., които ние считамеза много добра практика.
Търговският регистър днес представлява съвкупност от 28 отделни регистъра,които се водят на хартия към 27 окръжни съдилища в страната и Софийски градскисъд, и реално нямат никаква връзка помежду си. Извършването на обикновенасправка може да стане на мястото, където се води “регионалният” регистър,което в определени случаи означава изминаването на големи разстояния, подаванена молба, изчакване на срокове и в крайна сметка е свързано с немалки разходина средства и време.
От друга страна, въпреки че воденето на търговските регистри по своята същностпредставлява административна дейност, то е в рамките на съдебната власт,което допълнително натоварва окръжните съдилища с несвойствени дейности.Освен облекчаване на съдилищата от октомври, формалното и фактическото прехвърлянена търговските регистри към Агенцията по вписванията представлява и изпълнениена един от ангажиментите, поети към МВФ (фирмената регистрация да бъде частот изпълнителната власт).

Ясно е, че всички факти са в подкрепа на започналата реформа. Трябва обачеда се обърне внимание и на някои детайли и да се използват някои възможности:

1. Освен търговските регистри, които са на хартиен носител към момента,съществува и електронна Национална информационна система (НИС) “Делфи”,разработена от “Информационно обслужване” АД, компания с мажоритарно държавноучастие и принципал Министерство на финансите. НИС “Делфи” работи въз основана договор с Висшия съдебен съвет, Министерство на правосъдието и Окръжнитесъдилища и предоставя срещу заплащане информация в електронен вариант заоколо 1,3 милиона фирми и над 3 милиона свързани с тях лица.
Създадените бази данни от “Делфи” могат и трябва да бъдат използвана отАгенцията по вписванията (АП) като основа за изграждането на централнияелектронен регистър, най-малкото защото вече съществуват. Тяхното изгражданеи актуализация вече веднъж са били заплатени и е редно да се използват,което ще намали разходите по създаването на регистъра. Освен това, доколкототаксите, които ще се събират в бъдеще за вписвания, обявявания и справки,имат връзка с развитието на програмния продукт и обучението на персонал,използването на вече съществуващите ресурси позволява тарифата, която следвада се одобри от Министерския съвет, да е с по-ниски ставки.

2. По отношение на приетия закон:

· Не е ясно защо получаването на справка от бъдещия електронен търговскирегистър е обвързано с разкриване на самоличността на заявителя. Това бизабавило и оскъпило процеса;
· Такси би трябвало да се събират единствено за покриване на разходите попредоставяне на информация, но не и за самия достъп до информация;
· Не е ясно как точно ще се осъществи на практика трансформацията и колкоще струва.

Като цяло, въпреки че стартът на реформата е закъснял и някои от заложенитеположения в закона са неясни като бъдеща практика или по същество погрешни,трябва да се знае, че това е положително развитие в средата за бизнес, свързанос достигане на по-голяма прозрачност в отношенията между фирмите, и въпрекимногобройните предвидени такси, ще е налице отпадане на разходи, свързанис пътуване до съответния окръжен съд и съкращаване на сроковете, в коитоможе да се получи информация.

 


[1] На тази мисъл навеждат някои от вече проведенитереформи, които са с по-скоро половинчат характер, като например реформатав съдебното изпълнение.