Реформа по терлици

Прозрачност, системност, координация – все принципи, които няма как да припознаем като характерни за реформаторските пориви на българската администрация. Поредният пример за дълго отлагана, наистина необходима и инициирана в противоречие на споменатите принципи реформа, се базира на т.нар. Концепция за подобряване на организацията и оптимизиране на дейността на медицинската експертиза.

Въпросната концепция мина по терлици през административните канали и може би нямаше да чуем за нея още дълго време, ако редица вътрешни за системата институции и организации не бяха излезли със становища, повечето от които можем да окачествим като негативни. На базата на именно тези становища можем да заключим, че реформата не само не е напреднала, но дори и да бъде завършена, няма изгледи залегналите в нея идеи да решат проблема с „фиктивните инвалиди” и злоупотребите със системата.

Като основни спорни моменти в текущата реформа се очертават: промяната на ролята на НОИ, промяната на структурата на медицинската експертиза и процеса на освидетелстване на лицата с увреждания, както и някои промени в начина на определяне статута на хората с увреждания.

Идеите на НОИ

Към становището си относно Концепцията, НОИ прилага Проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Основните предложения на НОИ са следните:

  • На пенсия за инвалидност ще имат право единствено лицата в трудоспособна възраст, които са осигурени за фонд „Пенсии” към датата на подаване на заявлението за пенсия.
  • Пенсията за инвалидност се трансформира от допълващ в заместващ доход, който се отпуска в пълен размер на лица с напълно загубена работоспособност. Лицата с частично изгубена работоспособност получават само 60 на сто от пълния размер.
  • Максималният срок за отпускане на пенсия за инвалидност става 5 години, независимо от степента и вида на увреждането. Пожизненият срок отпада, а когато на лицето не му достигат по-малко от 5 години до навършване на възрастта за пенсиониране по чл. 68 от КСО, пенсията за инвалидност се отпуска до навършването на тази възраст.
  • Създаване на експертни комисии за работоспособността към териториалните поделения и централното управление на НОИ, които да осъществяват експертизата за напълно или частично изгубена работоспособност, т.е. да определят правото на получаване на инвалидна пенсия и нейния размер. Това става на база оценката на медицинската експертиза, извършена от ТЕЛК и НЕЛК, становище на лекари по трудова медицина и длъжностната характеристика на лицето.

Плюсовете

Някои от така изложените предложения на НОИ имат своята логическа обосновка. В най-общи линии идеята е единствено пенсиите за инвалидност, които са свързани с трудова дейност, да бъдат отпускани по линия на пенсионното осигуряване, а неприсъщи за осигурителната система плащания като социалните пенсии за инвалидност и добавката за чужда помощ да се прехвърлят към други структури като АСП.

Предложението на НОИ за отпускането на пенсия за инвалидност от момента на подаването на заявлението за отпускане също изглежда оправдано. Към момента пенсията се отпуска за срока на инвалидността, т.е. за начална дата се приема посочената в експертизата на работоспособността дата на настъпване на увреждането. Като проблем в тази посока, обаче, може да бъде окачествена тромавата процедура по освидетелстване, особено при отрицателно становище на ТЕЛК, което бива последвано от последващи жалби от страна на заинтересованото лице.

Идеята за диференциране на размера на пенсията за инвалидност спрямо запазената трудоспособност на лицето също е плаха стъпка в правилната посока, но предложената формулировка за разграничаване на „частично” и „напълно” изгубена работоспособност не създава условия за достатъчно ефективно насочване на бюджетните средства към хората с увреждания. Наред със степента на увреждането, обемът на отпусканата пенсия може да бъде поставен в зависимост и от редица други критерии като например доходът, получаван от лицето, или резултатите от индивидуалната социална оценка за нуждите му. Въвеждането на допълнително трето стъпало (например „относително запазена работоспособност”) може да помогне за по-ефективното разпределение на средствата спрямо степента на увреждане и специфичните характеристики на хората с увреждания.

Минусите

Предложеният от НОИ максимален 5-годишен срок за отпускане на пенсията за инвалидност  изглежда по-скоро като набързо нахвърляна в нечий тефтер идея, отколкото като платформа за реформа. Остава неясно на базата на каква по-точно сметка НОИ са преценили, че именно 5 години е времето, в което едно лице, независимо дали се е осигурявало в продължение на 10 или 25 години, има право да получава пенсия за инвалидност за напълно или частично изгубена работоспособност. Идеята е дискриминационна и на друга база – правилото ще се отнася само до лицата, които са освидетелствани след влизането в сила на закона. Тоест, човек плащал здравни осигуровки в продължение на 25 години и освидетелстван пожизнено след приемането на промените, ще получава пенсия за инвалидност в продължение на 5 години, а човек, плащал здравни осигуровки в продължение на, например, 10 години и освидетелстван пожизнено преди влизането в сила на закона, ще си получава пенсията по сегашния ред.

Явно основните притеснения на НОИ са свързани с опасността от по-нататъшен наплив на лица, изпитващи материални затруднения, към системата. В условия на висока безработица и влошаваща се демографска обстановка, това наистина е крайно вероятно, както показва и анализът на динамиката и броя на инвалидните пенсии за периода 2000-2010, изготвен от НОИ в началото на годината.

НОИ иска и допълнителни правомощия за осъществяване на контрол върху системата, за да подсигури нейната дълготрайна устойчивост. Идеята е това да стане чрез създаването на експертни комисии за работоспособността към териториалните поделения и централното управление на НОИ. Предложението на НОИ е въпросните комисии (които ще са общо 58 на брой) да играят ролята на куче-пазач на входа на системата. Национално представителните организации на и за хората с увреждания още през миналата година се обявиха против подобни промени заради опасения за възникване на конфликт на интереси, водещ до целенасочено намаляване на броя на отпуснатите пенсии от страна на НОИ. Като друг основен проблем пред тази идея се очертава признатата от НОИ липсата на материално-техническа база и специалисти, които да осигурят функционирането на комисиите. По финансовите разчети на НОИ необходимите само за заплати, осигурителни вноски и административна издръжка средства ще възлизат на 5 млн. лв. годишно, а средствата за пълното обезпечение на дейността на комисиите ще бъдат „значително по-високи”.

Реално погледнато, в случая говорим за прикачването на нова брънка в една отдавна изгнила верига от институции, наречена система на медицинската експертиза. Работата на така предложените експертни комисии ще е в общи линии да съберат и изчетат всичко, което даден човек с увреждания е събрал по стъпалата на системата и на базата на въпросните документи да дадат обобщаваща оценка за правомерността и последиците от неща, които не разбират и които не влизат в компетенциите и професионалната им характеристика.

Равносметката

Въпреки че някои от предложенията на НОИ и МТСП са стъпки в правилната посока, остава впечатлението, че липсва ясна визия за това какво ще представлява системата след въвеждането на промените. Макар да изглеждат амбициозни на пръв поглед, болшинството от идеите за реформи са по-скоро насочени към затварянето на системата, отколкото към качественото подпомагане и интеграция на реално нуждаещите се лица и премахването на т.нар. „фиктивни инвалиди”.

Концепцията за социално включване и ролята на социалната оценка, възпиращите заетостта на хората с увреждания регулации на пазара на труда, липсата на синхрон между отделните институции и грешните стимули за влизането на хората в системата, няма да бъдат адресирани по никакъв начин от предлаганите промени.

Въпреки че обхватът и характерът на социалната оценка е все по-често обект на дискусии между организациите и институциите в системата, се налага впечатлението, че управляващите все още се опитват да запазят ключовата роля на решенията на медицинската експертиза. Дали това се дължи на страха от липса на необходимия административен капацитет за провеждането на реформа от подобен мащаб или на неразбиране не концепцията за социално включване, остава въпрос без отговор. 


Свързани публикации.