Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Редно ли е шумът да се контролира на централно ниво?

Автор: Илия Димитров, правен стажант в ИПИ / 20.07.2018
Оцени тази статия:

През последните месеци в общественото пространство беше повдигнат нов дебат, провокиран от предвидените промени в Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и последващите показни проверки за нивата на шума на откритите места за развлечение по българското Черноморие и не само.

 

Какво регулира закона?

Най-общо, предмет на уреждане е оценката, управлението и контрола на шума. С приетите на първо четене промени, внесени от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев и вицепремиера Валери Симеонов, не се предвижда изцяло нов режим. По-скоро само са завишени глобите, променени са часовите граници, в които важи забраната, и са разписани  допълнителни правомощия на министъра на вътрешните работи относно контрола за спазването на нововъведенията.

 

Какво налага нови правила по темата?

След летния сезон на 2017 г. се увеличиха оплакванията за високи нива на шума от хотелиери и собственици на заведения за хранене. До омбудсмана са постъпили и жалби от собствениците на вили и сгради в курортния комплекс Слънчев бряг, като жалбоподателите се оплакват от системен тормоз от шума, предизвикан от нощните заведения. В мотивите на законопроекта са посочени и редицата заболявания, до които води системното излагане на шум като хипертония, психични увреждания и други.

 

Как се приема законът в обществото и защо е нужна децентрализация?

В общественото пространство мненията за новите регулации варират. Интересно е как реагират хората, на които забраната оказва най-голямо влияние – местните собственици на заведения, хотели и нощни клубове.

С Наредба №1 на общинския съвет на Несебър, общинските съветници опитват да заобиколят забраната. Те променят часовите граници, допускащи високи нива на шум, от 23:00 до 07:00 на 24:00 до 07:00 сутринта. Този ход на местно ниво, обаче, не остава незабелязан от прокуратурата, която се самосезира и атакува[1] пред Административен съд – Бургас наредбата. Впоследствие наредбата е отменена от съда. След неуспеха на местните законодатели идва ред и на законодателите в Народното събрание. Министърът на туризма Николина Ангелкова представи промени в закона за туризма (ЗТ), с които се предвижда изваждане на курортите с национално значение от обхвата на ЗЗШОС. Сред тези курорти са:  курортен комплекс „Слънчев бряг”, курортен комплекс „Албена”, гр. Китен, гр. Приморско, гр. Созопол  и други. Промените са преминали етапа на обществено обсъждане и се очаква да бъдат внесени за гласуване в НС след лятната ваканция на депутатите. 

По всичко личи, че има неразбирателство около тази забрана, дори в управляващото мнозинство. Интересите на всички са различни и това е напълно разбираемо.  Законът за шума се прилага за цялата страна, без да се отчитат спецификата на всяко едно населено място. Най- рационалното решение е този вид регулация да се определя на местно ниво – като мярка по децентрализация.

По места хората знаят най-добре от какво имат нужда, за да живеят добре и да развиват населеното си място. Законодателството позволява това – в компетенцията на общинските съвети е да определят изискванията за дейността на юридическите и физическите лица, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и други особености на самите населени места - чл. 21, т.13 от ЗМСМА[2]. С регулацията на шума пряко се засяга тази дейност и се изземва компетенцията на общинските съвети. Те трябва да поемат отговорността за този тип отношения,  защото това влияе силно на бизнеса и развитието местната икономика. Ако съветниците решат, че такава регулация е нужна и ще се отрази добре, то те трябва да могат да я въведат. В обратната хипотеза, трябва да могат да променят регулациите, когато те не са съобразени с обществения интерес на гражданите. Конкретно в Слънчев бряг наличието на туристи, които отиват с надеждите за тиха и спокойна ваканция са само тези, които са заблудени от туристическите агенции, че могат да получат точно това там. По други места шумът от дискотеки е необичайно явление и това наистина пречи на спокойствието и почивката на летуващите.  Неефективно и необосновано е налагането на единен режим за различни по характер курорти и населени места.

Децентрализацията е продукт на естественото развитие на демократичните общества. Така се стимулира по-ефективно участие на гражданите в процеса на взимане на решения, които ги засягат пряко. Разширявайки „компетентността” на всеки гражданин може да се попълнят основни липси. Това също би спомогнало да се създаде работещо гражданско общество. Решенията на местно ниво биха били подкрепени или отхвърлени от пряко ангажираните местни общности. По този начин хората или ще решат проблемите си в диалог с местната власт, или ще се обърнат към властта, държейки я отговорна за действията ѝ. Средствата за участието на гражданите в управлението са създадени – референдум и общо събрание на населението[3] , остава с тях да могат да се решават наистина важни проблеми от хората, които са пряко засегнати от него по справедлив, прозрачен и ефективен начин.

 


[1] Не може наредбата да изменя правила, които вече са установени със закон.

[2] Чл. 21,  ал.1 - Общинският съвет:

Т. 13 - определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура;

[3] Чл. 17, ал.2 ЗМСМА -  Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.