Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Рецесията виси на заболеваемостта от вируса

Автор: Петър Ганев / 13.03.2020
Оцени тази статия:

Статията е публикувана във вестник "Сега"

Пандемията води до рецесия. Това ще е един от водещите мотиви в икономическите среди и дискусии през идните седмици. Преди по-малко от месец индексът Дау Джоунс беше над 29 хил. пункта, а днес – в деня след изказването на Тръмп за ограничаване на пътуването от Европа, вече е под 22 хил. пункта. Последният подобен „черен” период за индекса беше по времето на Голямата рецесия от 2008-2009 г. Опасенията за нова глобална рецесия са съвсем реални, а сред множество наблюдатели преобладава чувството за неопределеност, непредвидимост и форсмажор.

Икономическият ефект от световна пандемия обаче не е съвсем непознато поле в литературата. През последните две десетилетия има редица изследвания, които моделират потенциална пандемия в световен план и поглеждат в дълбочина развитието и ефекта от големи епидемии в световната история[1]. През 2006 г. например, Бюджетната служба към Конгреса на САЩ, в отговор на въпроси за икономическите последствия от евентуално разпространение на птичия грип, изготвя задълбочен доклад[2] за оценка на макроикономическия ефект от потенциална грипна пандемия.

В рамките на 20 век има три пандемии – 1) Испанският грип от 1918-1919 г., който взима поне 50 млн. жертви или 2-3% от световното население, 2) Азиатският грип от 1957-1958 г., който взима около 2 млн. жертви и 3) Хонконгският грип от 1968 г. с около 1 млн. жертви. Безспорно испанският грип е най-тежкият пример, като близо 30% от световното население е било заразено. В икономическата литература испанският грип се ползва като котва за потенциално най-тежкия или критичен сценарий, а примерите от 1957 и 1968 г. по-скоро като приближение за по-мекия сценарий на пандемия.

Важно е да уточним, че пандемията е на практика рязък шок за икономиката, който е много различен от традиционното проявление на една финансова криза например. Финансовата криза също може да избухне рязко, но тя обикновено е резултат от натрупване на различни фактори – акумулиране на скрити рискове и дългове, помпане на балони, лоши инвестиции и т.н., докато пандемията е изцяло външен фактор, който изведнъж променя изцяло икономическите взаимоотношения. Затова и при пандемията има голяма разлика между краткосрочни и дългосрочни ефекти, които са видими в абсолютно всички изследвания по темата.

В краткосрочен план ефектът върху икономиката е много дълбок – в критичния сценарий ефектът ще е най-вероятно по-тежък от обичайна финансова криза и по-близо до следвоенна рецесия. Теоретично моделираните и описани ефекти в доклади отпреди 15-на години в момента са развиваща се реалност. С прогреса на пандемията международните пътувания ще се свият драматично, но най-вероятно няма да спрат тотално – през 2003 г. например епидемията от SARS вируса води до 2/3 спад (април спрямо март 2003 г.) в броя на кацналите пътници в Хонконг. Социалните контакти ще се ограничат, хората ще се самокарантинират и ще избягват публични места, в резултат на което търговията на дребно – особено на стоки, които не са по първа необходимост, ще отбележи спад. Силно ще се свият посещенията в ресторанти, театри, музеи, спортни зали и т.н.

Интересно наблюдение от прочита на икономическата литература за пандемиите е, че при авторите има известно подценяване на драконовските мерки на правителствата. Факт е, че почти всички изследвания предполагат затваряне на училища за известен период, огромен спад в пътуванията и ограничен социален живот на хората. Но по отношение на социалния живот – посещения в театри, ресторанти и т.н., често се говори за промяната в поведението и самоограничението на хората. В момента обаче виждаме, че правителствата, в т.ч. и българското, са склонни направо да забранят подобни социални контакти, тоест действат по-строго от това, което икономистите са предполагали на теория.

Това всъщност е много важен момент. Броят на смъртните случаи е тежката социална драма и цена на пандемията, но големият икономически ефект не е в смъртността, а в заболеваемостта. При потенциално висока заболеваемост, както е в момента с коронавируса, всички тези краткосрочни ефекти влизат в сила – както поради самоограничения, така и поради тежки рестриктивни мерки на правителствата. Рецесията би била повече следствие от борбата срещу заболеваемостта и разпространението на вируса, а не от усложненията и смъртността в резултат на самата болест – там е голямата социална цена и тежестта върху здравната система.

Спадът в икономическата активност в краткосрочен план идва от директния удар върху определени сектори – транспорт, търговия на дребно, хотели и ресторанти, по-малкото предлагане на труд и големият брой на работници, които ще си останат у дома и съответно няма да бъдат продуктивни, както и напрежението във веригите на производство и предлагане – в случая отвореността на родната промишленост носи и рискове от поемане на външни шокове. За да илюстрираме възможните ефекти, ето какви са някои от допусканията за тежкия и мекия сценарий на пандемия.

При тежкия сценарий имаме очакване за временен спад на търсенето в транспорта с 67% (17% в по-мекия сценарий), в културата, ресторантите и хотелите с 80% (20% в по-мекия), в производството и търговията с 10% (3% в по-мекия), без сериозен ефект от гледна точна на търсенето в информационните технологии и професионалните услуги, както и ръст в здравеопазването и в двата варианта. Към това прибавяме и ефект от гледна точка на предлагането, тоест спад в предлагането на труд, поради заболеваемост и карантиниране на работници. В критичния сценарий 30% от работниците ще бъдат засегнати, като ще отсъстват от работа поне 3 седмици, докато в по-мекия 20-25% от работниците ще бъдат засегнати, но отсъствието ще е само няколко дни. Дори и при по-ниска заболеваемост обаче, продължителното карантиниране на работна сила – каквато е тенденцията в момента, действа по същия начин.

Макроикономическият ефект в тежкия сценарий е спад от 4-5% на БВП в годината на пандемията – спрямо  БВП без пандемия, което на практика би гарантирало световна рецесия. Подобен удар по икономиката у нас – ако приемем сходен ефект, също би ни вкарало в рецесия, като говорим за изтриване на над 5,3 млрд. лв. от БВП на страната. Това обаче е критичният сценарий, който не предполага забавяне в заболеваемостта – напомняме, че подобно вече се наблюдава в Китай, макар това нищо да не гарантира и пълната неизвестност за бъдещето развитие на вируса да остава. По-мекият вариант води до спад на БВП с около 1%, което най-вероятно вкарва еврозоната в рецесия, но по-скоро отлага евентуална рецесия у нас през 2020 г.

Отвъд моментния шок обаче, дългосрочният ефект от евентуална пандемия е по-скоро минимален. Повечето доклади дори изследват до каква степен растежът би могъл да се засили в годините след пандемията, въпреки потенциалните загуби сред работната сила. Дори и да оставим настрана твърде оптимистичните сценарии, общото очакване е за минимален ефект в дългосрочен план, като с една идея по-бавно се възстановяват работните места поради структурни фактори. Тук е и голямата разлика с последната финансова криза – при нея рецесията може и да не продължи дълго, но възстановяването отне години. Единичният шок от пандемията би следвало по-бързо да се покрие и икономическите отношения да се нормализират.

Всичко казано дотук има някои особености. Едната е, че сметките са с фокус големи пазари и може да се окажат много различни за малка и отворена икономика. Основната обаче е, че световната икономика влезе в синхронизирано забавяне и преди коронавируса. Ако еднократният ефект на пандемията задълбочи индустриалното забавяне и доведе до нова финансова криза, то картината може да е много по-различна от чистата теория на пандемиите и забавянето да е дългосрочно. Перфектната буря би било пандемия от критичния сценарий – сериозен удар и рецесия, последвана от финансова криза по подобие на Голямата рецесия – структурни проблеми и дълго възстановяване. Положителният сценарий е по-мек вариант на пандемия, с овладяване на заболеваемостта и малък удар по БВП – при този сценарий рецесията у нас ще се отложи.

 

 


[1]Виж например следните изследвания:

Brainerd and Siegler (2003), The Economic Effects of the 1918 Influenza Epidemic

Siu and Wong (2004), Economic Impact of SARS: The Case of Hong Kong

Kennedy, Thompson, Vujanovic (2006), A Primer on The Macroeconomic Effects of An Influenza Pandemic

McKibben and Sidorenko (2006), Global Macroeconomic Consequences of Pandemic Influenza

Burns, Mensbrugghe, Timmer (2006), Evaluating the Economic Consequences of Avian Influenza

Garrett, Tomas A. (2007), Economic Effects of the 1918 Influenza Pandemic

Smith, Keogh-Brown, Barnett, Tait (2009), The economy-wide impact of pandemic influenza on the UK: a computable general equilibrium modelling experiment

Bloom, Cadarette, Sevilla (2018), New and resurgent infectious diseases can have far-reaching economic repercussions

European Parliament (2020), Economic impact of epidemics and pandemics

Andersen, K. (2020), Morningstar’s View: The Impact of Coronavirus on the Economy

[2] The Congress of the United States, Congressional Budget Office (2006), A Potential Influenza Pandemic: Possible Macroeconomic Effects and Policy Issues